Пътепис: Моето любимо място
етикети: конкурс 2010, любимо място, море, Несебър
Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурс за пътеписи 2010
Разказва ни Анита Николова.
Казват, че да пътуваш е лесно. Спираш, разглеждаш, отиваш си, а след време си припомняш видяното по снимките, които си направил. Да, но не е така. Можеш да напуснеш едно място, но не и да изтриеш чувствата в сърцето си. Можеш да зърнеш едно кътче на нашата страна само за част от секундата, а цял живот да ти се иска да се върнеш отново и отново. Това е магията на природата. Наскоро четох една книга, в която главните герои дори за миг не откъсваха поглед от морето. За тях то се бе превърнало “ в пристан и заслон “. Удивителна беше тяхната обич към морето. Накара ме да се замисля и да осъзная, че аз изпитвам същото. Морето ме кара да мечтая. Показва ми каква стихия е и в същото време колко правдоподобно отразява нещата от света. Както неговите вълни се разбиват в морския бряг, така понякога трудностите в живота могат да ни разбият, както може да бъде спокойно, така и животът ни може да бъде безоблачен. Но въпреки същността си, морето си остава едно от най-красивите кътчета в нашата страна. Обичам морето, защото на неговите брегове за миг съм в един различен свят .
За мен морето е не просто място за почивка, а по-скоро начин на живот. Не бих могла да си представя летния отдих без полъха на морския бриз, без жарките лъчи на слънцето, без плясъка на вълните. И именно морето се оказва моето любимо място и по-точно Несебър е градът, който вече в продължение на няколко години избирам за своя летен отдих. Това място ме плени веднага, след като го зърнах. Вълните се разбиваха в морските брегове и всичко беше толкова красиво. Сякаш гледката пред теб не беше истинска. Гледаш наоколо и не можеш да разбереш сън ли е, или реалност.
Толкова бях пленена от тази гледка, че не можех да направя дори и крачка. Мислех си, че магията ще се развали, а не исках цялата тази красота да изчезва. Красотата на този град ме плени още в самото начало, а след кратка разходка разбрах, че неговото очарование е още по-голямо. Градът съчетаваше в себе си неповторима природна красота и архитектурни паметници , защитени от ЮНЕСКО. На едно място беше зашеметяващата красота на туристическия град, а от другата –паметници , които напомняха за славното минало на този град, тъй като в него още през VII век е отсядал византийският император Kонстантин IV Погонат.
Като че ли красотата на тогавашната Месемврия го е привлякла, така както привлича нас сега. В Несебър дори и новопостроените хотели са в унисон с всичко, което е създала природата. Търсиш, търсиш, но не можеш да намериш нещо, което да не ти хареса. Красотата на този град те променя и осъзнаваш, че наистина “ красотата ще спаси света “
( Достоевски ).
Дайте оценка на пътеписа:
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Несебър е и мое любимо място. Единственото, което не ми харесва на това място е, че вече има прекалено много магазинчета за сувенири, струпани едно до друго. Но като цяло мястото е вълшебно.
Градът е обявен за град Музей. А най-малкия град музей в България е Мелник.
Има какво да се види в тези градове. Всяко камъче, всяко местенце там крие история и сякаш … някаква тайна.