Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурс за пътеписи 2010.

Разказва ни Кремена Михайлова.

Отново сме в Созопол както всяка година в началото на септември.  Наситена, пълноценна емоция носят дните там. Половин ден в Стария  град се равнява на два дни почивка на друго място.

Не са много нещата, които ми стигат да видя на това място, за да съм  доволна.

Денят започва със сутрешното кафе на „Кръглото” – кафене на  крайбрежната алея с издадена над морето тераса – при изгрев цялото  море се ширва пред нас с искрящите отблясъци на ранното слънце по  вълните и скалите. Отново е време за „лов” на изгревни кадри, има ги много – всяка секунда растящото слънце променя морето и небето: ту тънка прорязваща линия се слива с хоризонта, ту кръгло блестящо петно между облаците се отразява във водата. Отстрани скалите все още само гледат мълчаливо в полумрак. По-късно ги оживяват гласовете на любителите на „скалния” плаж като нас.

Несравнимият плаж на кафевите скали… Въпреки че няма пясък, сякаш се намираме в далечна, екзотична страна. Приятно ни е да лежим на „меките” напечени от слънцето скали, а след това да се гмурнем в малките проломи и езерца, образували се между скалите и да докоснем морския свят – водорасли, миди, обли камъни, малки рибки. В спокойни дни се наслаждаме на всичко това, но когато морето е бурно, гледаме друга картина – сблъсъкът на разлюлените вълни със скалите.

Късният следобед е време за обиколка на Стария град с фотоапарат в ръка – чудя се как по друг начин да запазя спомена за уникалните стари къщи – може би следващия път трябва да ги нарисувам? Харесват ми най-старите къщи, чиито малки дървени летвички са избелели от слънцето и вятъра през столетията. Отново и отново минаваме „нагоре-надолу” по познатите тесни калдъръмени улички – понякога няма място да се разминат и двама души, а покривите сякаш са се сгушили един в друг.

Смокиновите дръвчета са неизменен декор на цялата тази красота – стават все по-големи с всяка изминала година и ароматът на сочни смокини се смесва с мириса на водорасли. Чайките се реят свободно над скалите и вълните, при силен вятър просто се отпускат и застават сякаш неподвижни над вълните.

Но какво е Созопол в началото на септември без фестивала „Аполония”! Вечерите в концертните зали, галериите и на амфитеатъра са пълноценен завършек на прекрасните дни. Щастието, дарено от природата, старините, неповторимата атмосфера на Стария Созопол, се допълва от срещите с изкуствата. Това е истинска почивка!

Дайте оценка на пътеписа: