Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурс за пътеписи 2010.

Разказва ни Черньо Чернев.

На 7 км от Ефес, на върха на Bulbul планина, сред зеленина се намира Дома на Дева Мария. По християнските канони се знае че Светата Дева Мария, след Христовото разпятие, напуска Йерусалим заедно със Светия Апостол Йоан, който я е скрил от хорските очи в Ефес. Тя е живяла в тази къща до края на живота си. Умряла е на 64 години.

Днес Домът на Дева Мария е място за поклоничество, не само на христяните, но и на мюсюлманите. От както е открит домът са запомнени много случаи на изцеляване на болни, които са дошли тук на поклонение.

“Последния дом на Дева Мария в Мала Азия близо до Ефес”

Самата къща представлява еднокуполна постройка частично вградена в скалите, от входа на която се влиза в малък хол, в дъното на който има удължение, където се намира мястото за молитви със самия олтар. Вдясно се намира спалнята, а вляво явно е била кухнята. Днес само централната част и стаята, вляво от олтара, са отворени за посетители.

На изхода на молитвената стая има един извор, чиято вода излиза от три чучура и има лечебни свойства. Затова и хората са и дали името “Водата на Дева Мария”. При посещението на дома на Дева Мария можете да си налеете светена вода и да си напишете някакво пожелание на къс хартия и да го завържете или поставите на стената на желанията.

Статуя на Дева Мария пред последния и дом близо до Ефес

Папа Павел VI бил първият Папа, който посетил мястото през 1960 г. По-късно, през 1980 г., по време на визитата си, Папа Йоан-Павел II обявил Дома на Дева Мария за светилище и място за поклонение на християните.

По корана Дева Мария е майка на един от мюсюлманските пророци и затова на поклонение тук идват и много мюсюлмани.

Всяка година на 15 август поклонници се събират в чест на празника на Девата.

Няколко пъти съм посещавал това свято място в различни сезони на годината и винаги ми е правило впечатление, отличната организация на домакините, които стриктно спазват правилата за паркиране, за недоброжелатели решили да осквернят това място за което ми разказаха от турската охрана. Не липсват и малки сергии, но отдалече от пещерата, кафенета с традиционните сувенири, които несъмнено привличат вниманието на чуждестранните посетители.

Интересно е и факта, че под строй тука идват водени от своите учители малки деца от Турция, за да се поклонят пред светата Майка. Още по голямо беше очудването ми, след като пихме от трите чучура светена вода и поседнахме на пейките да приближават група млади момичета които много лесно разговаряйки по между си да преминават неусетно от турски на гръцки език. Разбира се незабавно установих контакт с тях питайки ги от каква народност са те. Хоровия отговор дойде незабавно, че са потомци на древните гърци живеели тук от векове. Но това не им създава някакви проблеми със турците –мюсулмани, а напротив живеят си като добри съседи уважаващи всеки един със своята религия. Мисля си, че този пример на толератност е очевиден и повече не е необходимо да се прави коментар. Или да се навлиза в лоното на религиозните препирни, понякога завършващи с непредвидими скандали. Уважението към дадена религия която изповядваш е гаранция за добросъседство и на на последно място крачка към създаване на един свят без граници.

Искаме се, да разкажа нещо което е извън сферите на добрите пожелания и извън материалното. Изморени от пътуването, от разглеждането на тази светиня и след като сме седнали на специално направените пейки, само за десетина минути умората изчезва, нещо повече телата ни стават еферни и ти се иска за литнеш. Дали не само че мястото е божествено или идват някакви лъчи извън планетата Земя е трудно за доказване и само посетилите това място могат да гарантират за гореизложеното. Всъщност подобно място е единствената в света осмоъгълна църква построена от Св.апостол Павел при посещението му в Кавала, Гърция и по специално в античния град Филипе – града на Филип Македонски. От строго охраняваните останки на тази църква, чиито невероятно красиви плочки на пода въобще не са пострадали от вековете е изградено нова църква край реката, където Св.апостол Павел покръства първата европейка Лидия.

Тук край историческата река се извършват и сега кръщането на деца и възрастни от цяла Европа, но странното усещане за ефирност след като постоиш в новопостроената неохраняема и невероятно красива църквичка е повече от необяснимо. Дали е нещо извън нашите понятия за божествена сила или друго ще кажат специалистите, но лично съм се убедил и доста скептици от България след това потвърждават това явление.

* * Преди около четири години (25.11.06) Папа Бенедикт ХVІ отслужи Света Литургия в Светилището на “Мерием Ана Еви” в Ефес, където според традицията е живяла Божията Майка с апостол Йоан в разстояние на девет години. Тук е станало и нейното Успение, отнасянето й с тяло и душа в небето. Само произнасянето на тези имена, само припомнянето на тези места изпълва с вълнение, ентусиазира, поражда апостолски жар. Изправени сме пред силното свидетелство на свети Павел и пред конкретния живот на първите християнски общности. Като “пътеуказател” ни служат не само Деяния на Апостолите и Писмата на Апостола на езичниците. Ефес е също така място на големия Вселенски събор от 431 година: намираме се в основите на Църквата. Ще припомним още веднъж, че в Светилището на Дома на Божията Майка вече са идвали на поклонение Павел VІ през 1967 г. и Йоан Павел ІІ през 1979 г.

Ефес – кръстопът на древното християнство, преход между езическия и християнския път и място осветено от присъствието на свети Павел, свети Йоан и Света Богородица. Павел е пребивавал дълго време в Ефес. В този град е написал първото Послание до Ефесяни и споменава не веднъж Ефес в пасторалните си писма. В Деяния на Апостолите, глави 18 и 20, описват надълго премеждията на Павел в тези места.

Според една древна традиция, свети Йоан също е живял тук, тук е написал своето Евангелие и може би Посланията; във всеки случай те са написани под същото небе, а Откровението е написано на остров Патмос, отстоящ само на няколко километра по права линия. Много вероятно Йоан е живял тук заедно с Мария. Наскоро са били открити останки от сграда, наречена “Домът на Мария”.

Следователно, Ефес е мястото на Павел, Йоан и Мария; едно място изключително известно в първобитната Църква. Едно място, което историческите събития са довели до същественото и което ни учи на искреност и смирение; от славната памет на миналото са останали само развалини, достатъчни обаче за да ни отбележат че тук е имало едно голямо присъствие, присъствие, което въпреки събитията на историята, продължава да живее, а ние сме негови свидетели, когато разгласяме силата и истината на Евхаристията. Мястото представлява интерес за хора от различни краища на света. Историята е следната: След смъртта на Исус, християнството се разпространява от неговите дванадесет апостоли. Йоан, придружен от Дева Мария тръгва на запад и пътува три години, за да стигне до Ефес, където вече имало 500 християни. Тайно, често сменяйки жилището си, те пребивават в Ефес около 1 година. От страх да не бъдат разкрити от идолопоклонниците се заселват в пещера в околностите на града. Изключително интересен е фактът, че истинското място на къщатта на Дева Мария е разкрито благодарение на виденията на германската ясновидка Емерих, които тя споделя в една от своите книги, където е прекарала последните дни от живота си. Счита се, че Дева Мария е прекарала последните години от живота си по тези земи, придружена от Св. Павел, който е проповядвал на тези места в продължение на 2 години.

Ефес е градът, в който се провеждат два вселенски Събора, сред които този през 431 г. В него вземат участие близо 200 епископи сред които: Кирил, Патриарх на Александрия, Нестор, Патриарх на Константинопол, Йоан от Антиохия, Папа Целестин. На този събор е признато божественото майчинство на Мария. Тя, Мария, е Теотокос, Божията Майка.

На този Събор, сто години след събора от Никея (проведен през 325 г.) и 50 години след този в Константинопол (381 г) назрява насоката за подходящия език за изразяване на Въплътеното Слово. Въпреки многобройните трудности, са приети указанията на Кирил за Христос като единствен субект, който в Логос приема човешка природа, и има своя център на единение. Неговата позиция става догма за разбиране и изразяване на Въплътеното Слово, за което говорят Светите Писания.

След събора в Ефес, привържениците на Нестор се разделят, защото не приемат приетите решения. Населението от Ефес обаче приема с радост съборните отци, излизащи от аулата на събора, където е потвърдена истинската вяра на Църквата, която от тук се разпространява по всички части на християнския свят.

Значението на Ефес намалява в течение на вековете с възхода на Константинопол, където Патриархат и империя са тясно свързани. Но не може да се говори за упадък. Древният блясък на града не залязва, тук в около 540 г. император Юстиниян издига върху предишната Константинова църква една огромна базилика, в чест на апостол Йоан. Сред по-характерните църкви на града е тази посветена на “Седмината заспали”, построена от Теодосий ІІ около 445 г. и място на поклонничества. Разказва се една древна легенда, родила се по време на преследванията на Десий през 250 г., когато седем млади християни намират убежище в една пещера. В нея, скрити от преследвачите, те са спали в разстояние на два века, събуждайки се само по времето на Теодосий ІІ в началото на 5 век. Тази легенда се разпространява не само в християнския свят, но по-късно и в мюсюлманския.

В Ефес, според традицията на Църквата, Мария идва да живее с Йоан. През 1880 г. следвайки описанията на германската мистичка Катарина Емерих, беатифицирана от Йоан Павел ІІ през 2004 г., е открит Домът на Мария. Намира се на западния склон на Бюлбюл Даг (Славеева планина), на няколко километра от настоящия Селчук, в покрайнините на древния Ефес. Понастоящем се представя като една малка византийска църква от седми век, реставрирана. От 1966 г. за това светилище се грижат италиански монаси капуцини. Първото официално поклонничество в Мерием Ана Еви е организирано през 1896 г., пет години след откриването на Дома на Света Богородица, днес посещаван от стотици хиляди посетители. Светилището е почитано също от мюсюлмани, православни, протестанти.

Но Ефес остава преди всичко градът, където е проповядвал Апостол Павел и въпреки разделенията между християните в течение на вековете, представлява символът на едно споделяно наследство. Не случайно по време на своето апостолическо пътуване в Турция, през м.юли 1967 г. Папа Павел VІ отправи именно от Ефес, мястото където са проповядвали апостолите и на големите вселенски Събори, едно важно послание до Главите на всички православни Църкви.

Седмото чудо на света трябва да се види на място, да се усети атмосферата на този велик някога град. Посрещнат ни отново на входа любезни търговци, които предлагат сувенири на различна тематика. Паркираме на сянка под дебелите дървета и си плащаме входните билети. По една дълга поне половин километър алея с надвиснали над нея веовни дървета се отправяме към Ефес. Отдалеч се вижда разкошния амфитеатър, арена на представления и спорове през вековете. Вдясно вниманието ни е приковано от група турски артисти облечени в старинни гръцки облекла, които разиграват сцени от миналото. Стотиците чуждестранни туристи топло посрещат тази компилация от прочетени сцени и герои от древността. Ръкоплясканията определено говорят не само за театралните умения на артистите, но и удоволствието да погледнеш някогашния живот на ефесяни, възкръснал от театралните сцени на тези млади хора.

До нас група гърци от Република Гърция оживено си говорят и добронамерено спорят. Единия казва-тука всеки камък е Елада, другия отвръща така е, но е само история, третия се покатерва на един празен мраморен пидиестал и застава с ръка към полета имитирайки войните на древния Ефес. Разбира се японските туристи незабавно реагират и щракат този „пълководец” отнасяйки със себе си и тези сцени.

Поседнахме на едни каменни пейки отляво на извисяващия се по височината огромон амфитеатър с внушителна и в момента акустика. За да почустваме отново и отново тази атмосфера на застинали мраморни фигури по централната алея, на отделните къщи и паметници на заслужили ефесяни. На сцената внезамно нахлуват около 200 туристи които разпалено си говорят на американски. Приседналата до нас възрастна негърка уморена ,но щастлива наблюдава своята група. Коятосе изтегля по амфитеатралните пейки оставяки на сцената само едно младо момиче.

Наблюдаваме с интерес какво ще стане от тази импровизирано представление. Младото момиче слага своята дясна ръка на сърцето и запява…….химна на САЩ. Просто невероятна сцена, американците от различни раси, жълти и черни, латиноси и рижави ирландци пеят прави химна на свободна Америка.

Съвсем наивно попитах седналата до нас негърка кои са те и от къде са. На моя въпрос съвсем добронамерено ми отговори, че са от едно малко градче в щата Мазачузетс, дето се казва от една махала и са решили да посетят седмото чудо на света –Ефес с една цел – да изпеят химна на Америка в този амфитеатър. Прелетявайки близо 12000 километра тези обикновени американци ни дадоха пример за демокрация и чувствата им за преклонение през светите християнски места в Мала Азия.

Автора на репортажа със съпругата си на фона на амфитеатъра в Ефес.

Точно тук след свършване на химна дойде един нисък човек с шапка на главата и любезно ни попита дали сме българи от разговора, който чу да коментираме американците, аз и брат ми. Седна до нас и се представи, евреин, родом от Пловдив, професор и директор на Ахреорогическия музей в Тел Авив, Израел. В хода на разговора, изглежда му беше хубаво да си говори на български език той ни довери една тайна. Дори и не я коментира, но Ви предоставям буквално неговите думи: „ Вие, българите сте велик народ, но не знаета своята 6000 години история предвидливо заключена зад стените на Ватикана. Свена не иска Вие българите да научите това, но ще дойде времето за да разберете, че не сте славяни, нито други, а потомци на древните траки.

Така през 2007 година, края на месец април тук на територията на съвременна Турция ние неочаквано научихме една тайна, която през 2010 година в резултат на научни изследвания на ДНК и посещения в Иран се установи това, което ни подсказа еврейския учен, че сме индоевропейци. Па нататък имат думата българските учени.

Дайте оценка на пътеписа: