Ето един прекрасен пътепис , които участва в Конкурс за пътеписи 2010.

Разказва ни Магдалена Борисова.

България , Елена

Събота е. Предлагам да си организираме малка екскурзия до град Елена. Градчето се е сгушило в северните предпланини на централна Стара планина, в подножието на връх Чумерна. Намира се на 40 километра от старата столица. С кола от Велико Търново се стига за половин час, а с автобус за час. Повечето българи познават и свързват името на града с киселото мляко “Елена” и с мезетата „Еленските майстори”.

В града витае особена възрожденска атмосфера.Елена възниква около средата на 14 век. Има няколко легенди за неговото създаване. Най-популярната е, че селището било кръстено на българската царица Елена….

След падането на столицата Търново, тук се преселили избягали търновски болярски родове.

Още от самото начало градчето имало известни привилегии – запазило сравнителното си самоуправление. Населението му било чисто българско, а това оказало влияние върху културния и духовния живот.

Първо посещаваме музейният комплекс, който включва Даскалоливицата, църквата „ Свети Никола” и Камбуровия хан.

Посетителят остава изненадан от размерите на църквата. Човек се чувствам като Гъливер в страната на лилипутите. Но не мислете, че някога Елена е била населена от джуджета. Църквата „Свети Никола” е строена по време на турското робство, когато е имало определени норми колко може да бъде висок един храм на гяури. За това тя е била вкопана в земята. Не се знае точната година на построяването й, но през 1518 вече със сигурност е съществувала, защото тогава е бил подарен псалтир за нея. През 1800 година при кърджалийско нападение селището и църквата са били опожарени и ограбени, но църквата е била бързо възстановена с дарения от жителите. Била е изписана наново и тези иконописи са се запазили и до днес.

В непосредствена близост над тази църква са издигнали по-късно през 1836 година нова по-голяма църква „Успение Богородично”. Тук се е бил формирал първият градски център. През 1812 г. е била изградена и часовниковата кула.

И до днес ударите на часовниковата камбана озвучават града. И колкото и невероятно да е – тя още работи!

При това само с пет минути отклонение.

Камбуровият хан е част от музейния комплекс. Най-интересното е, че тази сграда се е намирала на сегашното място на язовир Йовковци. Когато е започнал неговия строеж са я разглобили и греда по греда и камък по камък са я пренесли и построили наново точно тук.

Ето ни пред “Даскалоливницата”. Това остроумно име й е дал Петко Рачев Славейков – сиреч тук са се леяли даскали. Това е първото българско класно училище за подготовка на учители. Тук са учили Петко Рачев Славейков, Добри Чинтулов и много други видни книжовници от онези години. Елена е била просветното огнище за България, като Оксфорд е бил за Англия например.

После посетихме къщата- музей на бореца за духовна независимост Иларион Макариополски и племенника му общественика -поет Стоян Михайловски. Тя е типичен образец на еленска възрожденска къща.

Масивна двуетажна къща с чардак. Долнит кат е иззидан от камък, а вторият етаж – от дърво. Посрещна ни местният екскурзовод и ни въведи вътре нагоре по тясното дървено стълбище, което ни изведи на полуоткрит сайван. Екскурзоводът обясни, че тук са спели лятно време. После потънахме във вътрешността на къщата за да разгледаме и стаите. Масата край която фамилията се е събирала да се хранят – типична софра – кръгла трикрака маса висока около 40 сантиметра и ниски трикраки столчета.

- Изумително пак се чувствам като Гъливер !- възкликна Гошо. – Всичко тук е доста малко! Ако са пили от такива чашки кафе, аз трябва да изпивам по 50 чашки кафе на ден!

Въведоха ни в спалнята. Огромна стая. Няма легло. Застлано е направо на земята. Разбира се не са ползвали чаршафи. И всички са спели заедно тук! Съпрузите не са имали никакво уединение. А са имали толкова много деца…

Обиколката приключи.

Елена е роден град на още много видни българи – Йосиф Брадати, Дойно Граматик, Никола Момчилов… Добре че и техните къщи не са музеи – иначе не би ни стигнал денят.

Тук на всеки ъгъл има плоча с надпис “Тук бе роден…” и следват имена на известни българи – поети, писатели, общественици, учени и политици.

Стигаме и до родната къща на Петко Юрданов Тодоров, виждаме и бюст- паметника на писателя. Поетът Яворов често е бил гост тук. Историята на чувствата му към сестрата на писателя – Мина е една от българските любовни легенди. Тя е останала жива и до днес в стиховете, посветени на красивата еленчанка.

Връщаме се на площада където цари спокойствие- не ще видите забързани хора там.

Ако не си падате да обикаляте като гламави музеите и да щракате като японски туристи всяка забележителност, а искате просто да избягате от напрежението на големия град и да помързелувате – това е Вашата дестинация! Тук хората изглеждат спокойни. Усмихват се. А ако някой си изпие кафето за по-малко от час го вземат за неврастеник.

Аз лично обичам по-активната почивка. Виждам стъпала които тръгват от площада нагоре. Те водят към парка “Калето”. „Хайде да ги изкачим” предлагам. Според преданията там някога горе е имало крепост – кале, където жените и децата са се криели от турските нападения. През 18-ти век я развалили и с камъните започнали да си правят къщи, а основната част използваи за строежа на църквата “Успение Богродично”. Сега това е парк – любимото място за разходки и спорт на еленчани.

Много стъпала, но пък гледката от горе е чудесна, а въздухът е толкова свеж! Ето, там е градския стадион. Може да попаднете на мач на местния отбор “Чумерна”, който се нарича като върха, който се извисява над градчето, или да поритате топка с приятели.

На любителите на риболова ще препоръчам да метна поне веднъж въдицата си в язовир “Йовковци”, който е близо до града и доставя питейна вода дори на старата българска столица.

А за ловците еленския балкан предлага незабравими изживявания. В тези гори има страшен дивеч – така са ми разказвали! Ще има дълго да се хвалите на приятели какво и по колко броя сте убили. Аз предпочитам цивилизования начин на лов – да си купя пържоли от супермаркета

Община Елена е известна като общината с най-много населени места – 124 – в това число влиза град Елена, няколко села и 100 махалички! Понякога махалата, тоест населеното място, е само от две къщи. Те са навсякъде. Дори на труднодостъпните места.

През последните години селският туризъм отбеляза бум в град Елена. Обещаваме си и ние да дойдем с преспиване някой път.

Тук към която и веранда да погледнем се виждат да висят прочутите еленски бутове.

Това е обичайната гледка за Елена. Ето така се сушат еленските бутове. От тези гледка и след цялото това обикаляне огладняхме като вълци. Гостите на града непременно трябва да посетят някоя от многобройните механички, където да опитат местните специалитети.

Отбихме се в механа в битов стил.

Винаги когато посещаваме някой град или държава си поръчваме характерните специалитети.

Поръчахме си бут по еленски! М-м-м! Божествено е! Много по-вкусно е от обикновеното филе “Елена”.

Поприказвахме си с главният готвач и собственик на механата – бай Сава. Разпитвахме го за тайната на еленския бут.

– Първо, започна бай Сава, – искам да кажа, защото винаги ме питат: “Това месо от елен ли е?”, НЕ! Това е свинско месо. Нарича се еленски бут, защото е от Елена. Има си специална обработка, не особено сложна, но не навсякъде може да направиш бут по еленски. Важен е климатът, защото освен сол не му се слагат никакви консерванти и месото изсъхва по естествен начин. Еленският бут може да се консумира запечен, запържен или натюр. Кой както го предпочита!

Един съвет от мен – ако дойдете в Елена и сте почитател на мръвките – купете си от тук еленски бут, хем ще е по-евтино, а и много по-вкусно!

Завършихме екскурзията си в град Елена с тур по магазините за последно!

Влязохме в магазинче за сувенири. Купих си акварел с часовниковата кула на града за спомен от този вълнуващ ден.

Това беше нашата разходка из Елена. Ако възрожденския дух и безметежното спокойствие, които царят в градчето са Ви очаровали непременно го посетете. А веднъж стъпил човек тук, иска отново и отново да се връща.

Дайте оценка на пътеписа: