В следващото интервю с пилота Ланс, ще намерите отговорите на всички въпроси,  които вероятно сте си задавали многократно докато летите.

Ланс е бил пилот повече от 30 години, като за пръв път се качва на самолет на 6 години, а професионално се занимава от 16 годишен. Летенето е в неговата кръв. За него летенето може да бъде вълнуващо преживявне. Той е брутално откровен в отговорите, които дава.

Въпрос: Ясно е че да летиш насред гъст облак вулканичен прах от вулкана Ейяфятлайокутл (вулканът с невъзможното име) е доста опасно, но всъщност защо вулканичната прах е толкова опасна за самолетите, дори и когато  почти се е разсеяла и трудно се забелязва във въздуха?

Отговор: Вулканичната пепел е опасна! Тя е мека като талк на прах, но може много бързо да затъпи перките на турбините и те да спрат да работят.  Облакът от пепел освен това полепва по предното стъкло и ще затрудни видимостта. Двигателите ще спрат почти един след друг. Няма да можеш дори да видиш океана, преди да се приводниш в него. Така че, Да – определено е проблемна.

Въпрос: Дали пътниците биха имали по-голям шанс за оцеляване, вместо да  бъдат превърнати в огнена топка, ако просто имаше някакво устройство като катапулт, което да може да ги изстреля вън от самолета с парашути?

Отговор: Може би пилота ще избяга и ще остави пътниците да се “спасяват” кой както може. А може би не е лоша идеята да се инсталират такива устройства, но за момента никой не е намерил това за практично. Но все пак някой ден може и това да стане, кой знае.

Въпрос: Добре де, чудно ни е на вас пилотите винаги ли ви е притеснено, когато наближи момента за приземяване. Случва ли се да изтръпвате от уплаха и да избива студена пот по челото ви?

Отговор: Хаха, всъщност точно както и като караш кола, някой са добри шофьори, други не чак толкова, а трети направо трябва да им се забрани да се появяват на пътя. В авиацията много много рядко ще срещнете пилоти от третия тип. А иначе не е много трудно да стигнеш от перфектно приземяване до “майко мила, а сега какво стана …”

Въпрос: Има едно странно нещо, което се чува веднага след кацане, в доста от случаите, което повечето хора наричат “обратна тяга”. Ясно ни е че самолета има много голяма инерция, когато се приземява и очевидно има нужда от нещо, много мощно което да убие скоростта до по-нормална. Но всъщност така ли е наистина и как така се обръща въртенето на турбините толкова рязко, като само момент по-рано те са въртели в обратната посока?

Отговор: Обратната тяга се използва обикновено за да намали скоростта на самолета и да намали износването на спирачките. Никога обаче не е задължително използването й за да се спре безопасно самолета. Спирачките ако са напълно изправни могат достатъчно добре да се справят със задачата.

Обратната тяга всъщност не кара турбините да се въртят в обратната посока, а обръща посоката на изхвърляне на изгорелите газове, чрез използване на блокиращи вратички и специални отвори в обвивката на двигателя.

Не трябва да се притеснявате или да се учудвате ако някой пилоти използват този метод, а други не.

Въпрос: Моля разкажи ни всъщност колко точно контрол упражнява пилота върху приземяването. Всички сме чували, че в най-съвременните самолети тази работа се върши почти на 100% от компютри, които вземат предвид всички особености на външната среда (посока на вятър, скорост на вятъра  и т.н.).

Отговор: Още от зората на реактивните самолети, интегрираните навигационни системи смъкнаха доста товар от плещите на пилотите. Всъщност пилотите са станали много приятелски настроени с тези технологии в пилотската кабина, като даже ги наричат Джордж и Фред.

Джордж държи самолета стабилен и прави движението по-плавно, което е доста трудоемко за пилот, особено на голяма височина. Фред има навигационни способности и помага на пилота да не приземи самолета в Лондон, докато пътниците си мислят, че пътуват за Париж.

В днешно време Фред има тройно подсигурен GPS (глобална система за навигация) с допълнителна резервираност, която ни помага да държим правилен курс на движение, до няколко метра, по целия свят. Джордж и Фред дори вече могат да комуникират помежду си.

Та всъщност автопилота може да приземи самолета и да го задържи по средата на пистата, но натоварването на пилота е дори повече, при този тип приземявания. А и всъщност не получаваш слава за такова кацане изпълнено от Джордж, нали?

Компютрите определено промениха начина, по който се управлява самолет, но натоварването не е намаляло, просто си е сменило формата.

Въпрос: Гледали ли сте филма Боен Клуб? Истина ли е това, което казват там, че кислородните маски в самолета се дават на пътниците само за успокоение, когато самолета започне да губи височина?

Отговор: Не знам за този филм, но мога да ви уверя, че ние не си играем с психиката на пътниците ни. При нормални обстоятелства въздуха в самолета е като се едно дишаш в нормален град. Ако кислородните маски бъдат спуснати, това означава че въздухът за дишане е станал като от комин на ТЕЦ.

Въпрос: Знаем, че турбoленциите не са много опасни, но някак си е трудно да запазиш самообладание, когато самолета започне да се лашка насам и натам. Бихте ли ни разяснили какво точно се случва, когато самолетът преминава през такова място и защо всъщност не е толкова опасно, колкото изглежда?

Отговор: Турболенцията като цяло не е опасна, освен ако не е крайно силна, така че е най-добре да стоите спокойно и да изчакате да отмине без да се тревожите излишно. Най-доброто обяснение, което мога да дам е чрез аналогия. Представете си, че сте на лодка в окена, ако е спокойно вие си плавате съвсем нормално, но ако има вълнение преживяването става доста неприятно. Да, безопасно е, но не е приятно.

Въздухът е много подобен на водата, въпреки че няма същата консистенция и плътност и не можете да видите самото вълнение. Там седите заклещени във самолета мечтаейки да сте на земята, точно в този момент. Не е опасно, но не е и забавно със сигурност. Най-големият проблем е по-скоро психически, един пътник му става лошо, друг до него също и така всички ги обзема страх и паника.

Въпрос: Статистически летенето със самолет е доста по-безопасно от шофирането с кола. Всъщност това не е ли малко измамно, като се има предвид, че караме кола по няколко пъти на ден, на седмица и стотици пъти в рамките на годината, увеличавайки си така шанса да стане инцидент,  сравнено с 1-2 пътувания със самолет.

Колко всъщност безопасно е летенето със самолет?

Отговор: Колко е безопасно пътуването със самолет? Ами всъщност доста безопасно. Понякога излитам от Пекин за вкъщи и се приземяваме точно там, където сме възнамерявали. Нито един не е пострадал или умрял. Невероятно е.

Вашият въпрос сравнява безопасността при пътуването по въздух с безопасността при автомобилите. Не съм виждал никога сравнение между брой полети към пътувания с кола. Най-често статистиките сравняват пропътувани километри. И тъй като може да се играе доста със статистически данни, бих искал да кажа накратко: Имаш по-малък шанс да умреш при самолетна катастрофа, отколкото ако просто си стоиш вкъщи.

А вие изпитвате ли страх при летене със самолет и мислите ли, че това е най-сигурният начин за транспорт, който съществува в 21-ви век.