Много интересен пътепис за Празника на Фенерите в Китай ни изпрати Наталия Бояджиева.  Благодарим на авторката за споделения с нас празник.

Исках да ви поздравя с тези думи в деня на празника, но пукотевицата беше толкова оглушителна, че не чувах мислите си, камо ли да седна да пиша… Днес вече е по-спокойно и мога да ви разкажа как го отбелязахме с моята приятелка Сун.
Празникът на фенерите е съществувал вече при династията Хан (206 г.пр.Хр. – 220 г. сл. Хр.), а при династията Тан се е разпространил в целия тогавашен Китай. Днес е обичано събитие и в Индонезия, Малайзия, Сингапур и Виетнам. Датата му е променлива, но винаги е на петнадесетия ден от първия месец по лунния календар – с него завършват традиционните двуседмични новогодишни празненства. Тази година се падна на 17 февруари.    Сун ми се обади предния ден и ме покани да се разходим до увеселителния парк Хепиленд в края на града, където единствено могат да се видят част от празничните моменти.

Пънлай е малък град в североизточен Китай и тук не може да наблюдавате по улиците артистичните изпълнения, познати ни от телевизията – танци на лъвове и дракони, шествия с фенери и други подобни… Хепиленд е построен от кореец, но, разбира се, тук не се пропуска никой китайски празник, така беше и сега.

Вход на Хепиленд

Още щом слязохме от осмицата, бодра китайска музика ни посрещна. От самия вход над нас се люшна море от червени фенери, подухвани от мразовития вятър – гледката е вълшебна. Отдалеч приличат на алени балони, подхванати от въздушната река и на цветни пъпки малко преди да се разпукнат…

Декорация в Парка

Вдясно –  пързалка за шейни, покрита с изкуствен сняг. Опасни атракциони и много пътеки, които отвеждат до различни зони в парка – Долината на приказките със скулптури на приказни герои, старинно корейско село с макети на къщи и дворове, зоопарк, голям корейски магазин за сувенири…

Пързалка за шейни

Еклектиката при съчетаването на двете култури не дразни, по-скоро е любопитна.  Свирепият студ не ни позволи да се качим на нито една въртележка, но хората вървяха с щастливи лица и като че ли не го забелязваха.Вероятно самовнушението, че Пролетта е настъпила на трети февруари заедно с Новата година, действа… Свърнахме по Алеята на желанията. Отстрани на дълги въжета бяха окачени стотици листове с отпечатани гатанки, за позналите имаше награди.

Гатамки

Гатанките са един от елементите на зимния (според китайците – пролетния!) празник, те съдържат послания за щастие, семейно събиране, успех и любов. Който познае отговора, може да си пожелае нещо под червените фенери и то ще се сбъдне. Сун се зачете внимателно в опит да отгатне някои, но не можа и тъжно каза: „Много са трудни, не можем да си пожелаем да сме щастливи…”

Сун

Ще бъдем щастливи, Сун, хората с добри помисли трябва да бъдат щастливи!      Акцентът на празника са, разбира се, фенерите – преобладаващо червени, но могат да бъдат и в други цветове, а също и в различни форми – например на цветя и животни, изработени с майсторство и изобретателност.

Вечната борба между тигъра и дракона

Правят се буквално от всичко – дърво, хартия, плат, цветно стъкло, дори нефрит, а днес вече – и от пластмаса. Някога върху тях са изписвали гатанките, сега се украсяват с образи на герои от китайския фолклор.

Кукли в национални носии

„Да се прибираме, преди да са започнали гърмежите – предложи благоразумно Сун. – А и трябва да приготвям празничните танюан (варени топчета от лепкав ориз със сладка плънка)”.

Рибата е симбол на богатството

Докато пътувахме обратно към центъра, най-нетърпеливите започнаха да изпробват  бойното снаряжение, с което се опитваха здравата да наплашат злите духове и всякакви тъмни сили. Как – с пиратки и фойерверки – любимо китайско занимание не само по празници. Наближавах към къщи, а канонадата стана вече неспирна – от всички страни свистене на куршуми и шрапнели, от време на време изтежко се обаждат оръдията.

Макет на Корейска къща

Цялата „артилерия” е на крак! Илюзията е пълна – на бойното поле сме. Трябва да се чества шумно и весело, за да ви срещне щастието през новата година.
Има различни легенди за възникването на празника. Една от тях свързва появата му с будизма. През управлението на династията Хан, когато новата религия все още не била популярна сред народа, будистки монаси решили да почетат божеството на петнадесетия ден от първия лунарен месец, който ден е и първият от новата година с пълнолуние. Монасите запалили в храмовете червени фенери. Императорът, който се стремял да наложи новото учение, харесал идеята и издал указ всички да занесат фенери в храмовете като почит към Буда. Освен това хората трябвало да окачат светещ фенер и пред домовете си  през нощта, което постепенно се превърнало в традиция и масов празник.    На мен повече ми харесва друга легенда – за красивата девойка Юан Сяо.

Фенерите са различни по форма и цвят

Откакто  постъпила на работа в дворцовата кухня, тя не била  виждала родителите си и това много й тежало. Като не можела да покаже синовната си признателност, тя решила да сложи край на живота си, скачайки от високата стена около палата. В това време от там минал императорският съветник и чул плача й. Убедил я да слезе от стената и, трогнат от синовната й обич, обещал да й помогне да вижда семейството си поне веднъж в годината.    На другия ден той се преоблякъл като гадател и застанал зад една сергия на пазара. Мнозина идвали при него с молба да им разкрие бъдещето, тъй като го познавали като мъдър човек. На всички обаче той казвал едно и също – че на петнадесетия ден от първия месец столицата ще бъде опожарена. Хората изпаднали в паника и помолили съветника за помощ. Отговорът бил: „ На тринадесетия ден Богът на огъня ще изпрати фея, облечена в червено, на черен кон, да подпали града. Ако я видите, молете я за милост”.    В уречения ден Юан Сяо, облечена в червено и яхнала черен кон, се появила по улиците на столицата.Хората започнали да я молят да не опожарява града, а тя отвръщала: „Изпрати ме Богът на огъня да подпаля столицата ви на петнадесетия ден. Ако искате да се спасите, нека императорът ви намери изход!”    Хората отишли при владетеля, а той се обърнал към съветника си. Ето и съвета: „Богът на огъня обича да яде танюан  (сладки пелмени). Прислужницата ви Юан Сяо ги прави превъзходно, така че нека на петнадесетия ден Ваше величество почете бога с тях. Наредете също във всяка къща да се приготвят такива сладки, да се окачи червен фенер и всички да пускат фойерверки, така че да заблудим Бога на огъня и да избегнем гибелта.”    Така и станало. Юан Сяо също направила голям червен фенер, върху който изписала името си и излязла сред тълпата. Така сторили и нейните родители и семейството най-сетне се събрало. Настъпило утро, столицата останала цяла, а императорът издал указ всяка година на този ден хората да изпълняват същия ритуал. В чест на добрата девойка хората нарекли празника Юан Сяо. Тогава възникнал и обичаят да се изписват гатанки върху фенерите.

Море от фенери

Вечерта приятели ни донесоха да опитаме от оризовите пелмени. На мен повече ми допада лунният сладкиш по време на празника „Средата на есента”…