Пътепис от Александра Димитрова, която ни призна, че се е омагьосала от красотата на водападите. Благодарим и от сърце, че сподели с нас.

Четох, четох за тези водопади и…… накрая реших да отида и аз.

На 09.04.2011 година сутринта тръгнах от Пловдив за Смолян. Бях се подготвила добре-инфо от нета, карти, фотоапарат, дъждобран, планински обувки и много настроение.

От Смолян тръгнах в посока село Мугла. След квартал Средок вдясно има тебела, която води към Каньона, Балиева вода и Червената стена.  Оставих колата. Раницата на гърба. Апаратът в ръка……. и на път. В началото пътя е стар асвалтов…….. след това става пътека.

На един стар римски мост се срещнах с един мъж, който ми каза, че до водопадите има 30 минути ходене. Не повярвах.

Стигнах до разклона за Каньона на водопадите и Червената стена. Има една изоставена къща. Там има табела, която предупреждава туристите, че пътеката не е поддържана и е опасна. Нищо подобно.  Пътеката е много добре дори идеално поддържана. Изключено е да изгубиш маркировката.

Следях само по дясната пътека, макар че…. водата винаги ще се чуваше вляво
Пътеката минава много пъти над реката. Осеяна е от чудесни мостчета.

За разлика от тези на Сливодолското падало са поддържани много добре. Всички казват, че най-красивият водопад е Орфей, но лично на мене ми харесаха Робката и Каскадата. Всички водопади имат имена.

Табелите са дублирани и на английски, но само какъв английски: Сърце е Sarceto, но….. няма значение. След водопад Орфей пътеката става малко по-стръмна. След това е Сърцето и малко по-нагоре се открива прекрасна гледка към Смолян. Преживяването си заслужава.

Предполагам, че подходящи месеци за посещение на водопадите са април и май, когато снегът се топи и реката е пълноводна.

Прекрасно е.