Чудесна Гергьовденска зареждаща разходка сред Искърското Дефиле. Разказва ни я Александра Димитрова. Благодарим и много
През почивните дни по Гергьовден реших да посетя Искърското дефиле. Цяла седмица разглеждах карти, четях в интернет и разни пътеводители. Консултирах се с познати за местата, които трябва да се посетят. Дойде събота ……. малко сандвичи, фотоапарата, топли дрехи и ……… на път. Основната ми грешка беше, че тръгнах късно – към 9 часа.

До София всичко беше ОК. Тръгнах по околовръстното. На една бензиностанция ме упътиха за Своге. Пътят от Нови Искър до Своге е ужасен – дупки колкото искате. На места шофьорите караха в насрещното, за да избегнат кратерите.

Реших да оставя Заселе, водопадът и Жилавия камък за връщането. Пътят се вие успоредно на р. Искър и жп линията. Едно от красивите места, които трябва да се посетят са Лакатнишките скали. Те са обявени за природна забележителност през 1966г. Разположени са на левия бряг на р.Искър.

Скалите са отвесни с височина 250м. Имат червен цвят. Името на Лакатник идва от завоя, който прави там реката. В района има и много пещери. Някои от тях са благоусторени – Темна дупа и др. Има и неблагоустроени.

Лакатнишките скали се ползват за тренировки от алпинистите. Докато бях там имаше 4 души, които се катереха. Имаше и други търсачи на силни усещания, които се спускаха по нещо като Тролея на Тарзан до Ягодинската пещера. На върха има и паметник на въстаниците от 1923 г.

От две момчета разбрах, че вечерта ще има факелно шествие, което тръгва от най-високата точка на Лакатнишките скали и слиза надолу. Получавало се нещо като огнена змия. За съжаление не успях да го видя. До върхът има два варианта на качване: 1. преди гара Лакатник има пътека, която за около 40 минути ви отвежда догоре; 2. след гарата вляво има малък паркинг – оттам първо се вижда една пещера, а след това след около 20 минути сте горе.

Следващата ми точка от пътуването беше манастирът Седемте престола. Изключително красиво место. След гара Елисейна има табела и пътят се отбива вдясно. Тесен е, но е съвсем равен(нито една дупка)-явно скоро ремонтиран. Официалното име на манастирът е „Св. Богородица“. Според повечето историци манастирът е построен по времето на Петър Делян. По време на турското робство е опожарен. След Руско-турската освободителна война е възстановен. Основано е и килийно училище. В него е служил Софроний Врачански, а Вазов е почерпил вдъхновение за поемата си „Клепалото бие“.

 

„ Във глуха планинска долина стояла

във стари години обител света,

кандилце блещяло, молитва се пяла

във черквица бедна, далеч от света.

 

И всяка неделя там старец пречестни

клепалото биел, за служба, в зори…

Ехтяли долове от глас благовестни,

отпращали ека гори, канари….“

 

Легендата за създаването на манастира гласи, че Седемте престола е основан от 7 боляра (или 7 братя според алтернативна версия на легендата), откъдето идва и името на Светата обител. Смята се, че 7-те боляра идват от Бесарабия през 11-ти век и се заселват в Балкана с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.

В манастирът може да се нощува. Има чудесен двор с много зеленина и места за почивка. Пред манастира има паркинг и чудесен ресторант.

Малко почивка и ….. обратно за Водопада и Жилавия камък. В центъра на село Заселе има указателна табела. Оттам за около 5 минути се слиза до началото на водопад Скакля. Висок е 85 м. Под него минава Вазовата пътека. Наблизо се намира и Жилавия камък, от който дядо Йоцо (героят на Вазов) е гледал първия влак по Искърското дефиле.