От няколко години имах мечта, която по една или друга причина все не можех да осъществя – да отида до о.Тасос. Бях слушала и чела много за този екзотичен гръцки остров в Бяло море и затова по повод рожденните дни на моите дъщери си казах, че бих могла да им направя подарък – екскурзия до Тасос, от който да се възползвам и аз.

И ето ни на път с група екскурзианти. За емоциите от лошия път до Свиленград и другите неудобства няма да споменавам, защото всички ги знаем. Искам да опиша и илюстрирам със снимки омаята и възторга си от прекрасните гледки – изумруденото море, красивите заливи, вековните маслинови гори. Тук въздухът е друг – ухае на пинии, море и зехтин. Чувстваш се възроден и обновен. Нищо не те боли, леко ти е на душата и на тялото. Това е магия !

Преди да стигнем до фериботното пристанище в Керамоти за кратко спряхме в Кавала – един красив и чист град. За малкото време успяхме да видим римския аквадукт, крепостта, стария град и още някои забележителности.

Вълнуващо беше пътуването с ферибота и “преследвачките чайки”, които смело, без притеснение грабваха храната, която им подаваха пасажерите. Първата ми среща с моята мечта беше от палубата. В далечината се виждаше сиво-синя омара, която обвиваше като с воал един вълшебен остров, а наоколо -  спокойна морска шир.

След около 40 мин. акостирахме на пристанището в Лименас – столицата на Тасос, забележителен със запазените руини от античния град – агората, светилищата на Дионисий и Артемида, храмът на Атина, античния театър, които се вписват много добре в съвременния град.

След още няколко часа път  пристигнахме в градчето Панагия, което значи св.Богородица, и се настанихме в малък кокетен хотел, много чист и уютен, с любезен персонал, собственост на г-н Йоргос. В двора на хотела има Музей на зехтина, а също и действаща рафинерия, където ни презентираха производството на зехтин в миналото. Още от първия миг Панагия ме грабна с малките си бели къщи, с бели балкони и каменни покриви, с тесни криволичащи улички, малки магазинчета, кафенета и таверни. От няколко чешми блика чиста изворна вода, за която се носи легенда, че ако неомъжена жена пие от водата, остава завинаги там ! (Е, без  малко наистина да се случи !!!)

Следващият  ден беше за обиколката на острова, която е около 100 км. Любувахме се на райски места, приказно красиви заливи с малки ивици от пясък, на много места недостъпни за човешки крак.  И само пъргави диви кози и малки козлета се виждаха как се катерят по стръмните планински склонове.

По обяд пристигнахме в Лименария – вторият по големина град, който много прилича на Лименас – също с характерната архитектура, малки улички и магазинчета или както ги нарчахме “джунджурийници”. Тук обядвахме от прехвалената рибена чорба и прочутите гироси.

По пътя се отбихме в женския манастир “Св.Архангел Михаил”, извисил се на 100-на м. над морето, на гигантска скала, от където гледката е най-вълнуваща и запаметяваща.

Лековитата вода, която тече от манастирската чешма извира от аязмо в недрата на скалата и помага при много болести и бездетие. Хората се редят по няколко пъти да пият и да пълнят бутилки. На входа на манастира на всички с неподходящо облекло раздадоха дълги поли, панталони и блузи с ръкави, а приветливи монахини черпеха посетителите с локум. И въпреки, че имаше групи от различни страни и националности, наоколо цареше тишина, спокойствие, чистота и много цветя.

След още няколко километра на югоизток спряхме в малкото рибарско селище Алики, в невероятно красив залив, а морето е толкова чисто, че по дъното се виждат риби, морски таралежи, отварящи и затварящи се миди. Чувството е, че  си попаднал в Рая.  Пак легендите разказват, че именно в тези заливи са живяли сирените – красивите жени с опашки на риби и омайни гласове, които са привличали с прекрасните си песни Одисей .

В късният следобед се върнахма е в Панагия. Вечерта бяхме на таверна с узо и сиртаки, а на сутринта поехме за България.

И днес мислите ми са още там. Пред очите ми е изумрудено- синьото море с красивите заливи и маслинови гори. Влюбих се в Тасос !  Дано, Боже, да мога  пак да усетя тръпката на тази любов !

Разказва ни Мария Димитрова. Екипът на Разходка.ком благодари за красивия пътепис и пожелаваме на Мария вълнуващи летни разходки.