Заповядайте на още една интересна разходка, разказана ни от Алекс Димитрова.
На 06.07. рано сутринта тръгнахме за Хасково. Имахме стройна програма къде да ходим-какво да видим и снимаме за 2 дни.

Спирка No 1 – Крепостта „Свети Дух” – Хасковски Минерални бани

На входа на село Сусам видяхме интересен параклис на платото вляво, но решихме първо да посетим крепостта. Предварително бях гледала много красиви снимки оттам. Видяхме табелата и тръгнахме в указаната посока. Както казва Г-н Петко Бучаров „Да, ама – не. „ Не я намерихме. Решихме да питаме. Все пак поговорката гласи „С питане до Цариград се стига.” След кратки указания от една жена на центъра, тръгнахме в същата посока. Пак задънена улица. Там явно трябва да се ходи с някой, който вече е бил. И така….. решихме да се върнем до загадъчния параклис, обвит в драматични тръни.

Спирка No 2 – Параклис „Свети Георги” – близо до село Сусам

Отбихме по черен път. Покарахме 10-тина минути и зарязахме колата. Платото е обвито в тръни. След едночасова борба стигнахме до параклиса. Църквичката имаше 2 входа. Милен – нашият спътник направи 2-3 неуспешни опита да отвори параклиса. Без никакви усилия аз отворих вратичката. По стар родопски тертип – имаше едно сезалено въженце. Дръпнах го и….. вратата изскърца-събуди се от забвение. Вътре имаше един свещник и една прашасала икона на „Св. Георги”. Всичко наоколо показваше, че човешки крак отдавна не е стъпвал. В другия край имаше една маса, стол и …… легло с пружина. В другия ъгъл имаше следи от огън. Отвън весело и безгрижно летяха красиви черно-бели пеперуди. Гледката беше невероятна – от едната страна в далечината се виждаха Хасковските минерални бани; от другата страна-цъфналите слънчогледи, а от трета-водоеми. Обратно по пътя видяхме 2 костенурки. Малко снимки и……

Спирка No 3 – Каменните гъби, с. Бели Пласт, Хасково

Скалните образувания, наподобяващи огромни гъби, се намират източно от с. Бели пласт, край самия път, свързващ гр. Кърджали с гр. Хасково. Обявени са за природна забележителност през 1974 г. с цел опазването на скални образувания. Представляват скални късове с форма на гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли, резултат от дългогодишното въздействие на водата, слънцето и вятъра. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2.5 м. Изваяни са в риолитови вулкански туфи. Различното оцветяване се дължи на различни примеси от минерални включения. Така в продължение на милиони години природата е оформила тази прекрасна композиция. Легендата разказва, че това са отсечените глави на четири сестри, отказали да се подчинят на тиранина господар. Поснимахме малко и тръгнахме към Меандъра на язовир Кърджали.

Спирка No 4 – Меандъра на язовир Кърджали

От Кърджали тръгнахме в посока Ардино. На село Кобиляне завихме наляво и тръгнахме в посока село Сухово. След около 20 км пред нас се разкри зашеметителна гледка – меандъра на язовира. Отделихме около 1 час на това вълшебно место. На отсрещния бряг имаше група туристи на палатка. Акустиката беше толкова добра, че комуникирахме без никакъв проблем. Мъгла и драматични облаци прекъснаха насладата. В колата и към Татул. Толкова много исках да посетя Татул.

Спирка No 5 – една забравена от света махала над село Чобанка

И така по мое настояване тръгнахме към Татул- Според археолога Николай Овчаров в светилището се намира гробът на митичния певец Орфей. Бях се подготвила толкова добре за Татул – четох статии, гледах снимки…… По пътя няколко пред нас изскачаха сърни, сръндаци, катерици и лисици. Но вместо в Татул се озовахме в Хамбаркая. Оказа се, че в този район има няколко местности с такова название. Разделихме с колата и тръгнахме „натам”-така ни каза един дядо, който пасеше мисирки в една поляна. За около 15 минути се стигало до Хамбаркая. Отново заблуда. След около половин час спускане по склона пред нас изправи величествена снага Хамбаркая – скален комплекс на който са извършвани жертвоприношения. Комплексът се състои от 2 части-висока и малко по-ниска. Прекосихме реката и започнахме да се изкачваме. Табели и маркировка – забравете. Няма такива луксове. Върви се по интуиция. Търпението и упоритостта ни бяха възнаградени. Пред нас се разкри зашеметяваща гледка – огромни червено-кафяво камъни, в които са издълбани дупки, свързани чрез канали. Разгледахме. Поснимахме и на път. Времето драматично напредваше. Кметът на махалата ни подари яйца от мисирки и ни покани отново да посетим махалата. Опитахме се да платим яйцата, но той отказа.

За мое огромно разочарование до Татул не стигнахме. Продължихме за Крумовград, а оттам през село Чал и село Падало – към Железния мост над река Арда, построен по времето на Хитлер. Късно вечерта уморени пристигнахме в Маджарово. Бяхме капнали от път, но пък с много снимки в апаратите. Спахме непробудно. Рано сутринта поехме по програмата. Към нас се присъединиха и двама Никонаджии от Варна.

Спирка No 6 – Кромлех – Българския Стоунхендж

Кромлехът (от бретонски crom — кръг и lech — камък) е мегалитно съоръжение, подобно на долмените и менхирите, с култово предназначение. Кромлехът се намира на пътя между Долни Главанак и Румелия. С европейски средства са изградени информационен център, паркинг и „пътека” до обекта. „Пътека”, защото според всички, които бяхме там – това е било безсмислено. Пътеката представлява сипей, ограден от двете страни с бордюр. По-лесно е да се ходи по него отколкото по пътеката. На едно места сипеят се превръща в стъпала. Кромлехът представлява култово съоръжение от вертикално побити каменни блокове. Камъните са поставени направо върху скалата, без да са оформени специални места и дупки за побиването им. Заграденото свещено пространство, където са били провеждани ритуалите, е с форма на окръжност. Проучените култови обекти при с. Долни Главанак са от типа на най-широко разпространени тракийски култови места в Източните Родопи, разположени на билото на планински връх или възвишение, доминиращ над околността. Установеното предпочитание към върховете у родопските траки се потвърждава от сведението на Херодот за тракийското прорицалище на Дионис, което се намира на “ най-високата планина”. Планината в древните религиозни вярвания олицетворява центъра на космоса и се възприема като връзка между земята и небето , а планинският връх е мястото, обитавано от боговете. Разположените на връх култови места не са изолирано явление в културните традиции на Източното Средиземноморие, подобни планински светилища са засвидетелствани от ІІ хил. пр. Хр. в Егейския свят и тяхното функциониране не прекъсва през следващите хилядолетия.

Оттук имахме 3 варианта.

Вариант 1 – Долно Черковище – Пчелари – Кърджали – Пловдив.

Вариант 2 – Ивайловград – Мезек – Свиленград – Пловдив.

Варинат 3 – Бориславци – меандрите на Арда – Малко Градище – Мезек – Свиленград – Пловдив.

Избрахме вариант 3. Разделихме се с нашите приятели от Варна и тръгнахме към меандрите. Малко след село Горно поле над забелязахме, че над нас кръжат три белоглави лешояда (Gyps fulvus). Спряхме да снимаме. Вляво на пътя имаше и две пещери. Меандрите на р. Арда в този район на пленителни. Имах чувството, че времето е спряло.

Скалите извисяват величествени снаги чак до небето. В небето кръжат лешояди и орли. От време на време се стрелва по някоя лястовица, а долу в реката се чуват крясъците на жабите. Виктор и Милен не спряха да снимат. Дори клип си направиха. След около 4-5 км отново спряхме да се любуваме на река Арда. Долу в ниското в реката кротко си почиваха крави. Около тях кръжаха различни хищни птици. От високото трудно се наблюдаваха, но ние имахме бинокъл. В една беседка снимахме усойница. Продължихме за Малко Градище. Надявахме се да открием Глухите камъни. Ударихме на камък. Табели нямаше, а и в селата никой не успя да ни упъти. Продължихме за Мезек.

Спирка No 7 – Мезек – крепостта и гробницата

От село Малко Градище продължихме за село Сива река. Оттам за Мезек. Качихме се на крепостта. Разходихме се. Направихме много снимки. Качихме се на кулата. Мезек е основано на 2 км източно от сегашното му местоположение в местността „Орехите“ (старо име: „Юртището“) по сведения на стари хора от селото. В миналото селото се нарича Музак, което по превод на Филов означава музей.