Заповядайте на екстремна и запомняща се разходка в Родопите, преживяна и разказана от Александра Димитрова
На 24.07.2011 година в познатия вече състав тръгнахме за Ягодина. Срещнахме се в 9.20 на бензиностанцията. Маршрутът беше Пловдив – Кричим – Ягодина. Бяхме решили да посетим Ягодинската пещера; Орловото око; Самодивското пръскало и Калето край Девин.

Пътят се вие покрай няколко язовира – Въча, Антон Ивановци и Кричим. На места трасето е прилично, но има една отсечка която е фантастична, а гледката надолу спира дъха ти.

Девин – Грохотно – Тешел – Ягодинска пещера

Ягодинска пещера отстои на 20 км южно от Девин и на 3 км югозападно от село Ягодина. Разположена е на десния бряг на река Буйновска (началото на река Въча), която е оформила и най-дългото и живописно ждрело в България – Буйновско с дължина 7 км.

До пещерата се стига по шосето Девин – Доспат, като се завива вляво при стената на язовир Тешел. Пещерата работи целогодишно. Влиза се на всеки кръгъл час с екскурзовод. Първото влизане е в 09:00, а последното – в 16:15. Дълга е 10.5 км и е разположена на три етажа, от които само най-ниският трети е електрифициран — за туристите в него е изградена 1100-метрова пътека, чрез прокопаване на изкуствени вход и изход.
Благоустроеният етаж има постоянна температура 6°C, влажността варира около 91%. Пещерата е изключително богата на пещерни образувания, повечето от които могат да се видят и на благоустроения етаж.

11.30 паркирахме колите близо до Ягодинската пещера. Пътят е превърнат в платен паркинг – 2 лв. Имаше повече от 30 желаещи да влязат преди обедната почивка. Сложихме печати в картите 100НТО. Облякохме якетата. Изслушахме увлекателния разказ на водача и…… в студа. Входната такса за пещерата е 5 лв за възрастен и 3 лв за дете.

Проучванията на пещерата започват през 1963 от спелеоклуб Чепеларе с ръководител Димитър Райчев, като първоначално са проучени 8500 метра, а през 1982-1986 се извършва повторно картографиране на пещерата и се откриват нови галерии и участъци като дължината й достига 10500 метра, а възрастта й е 275000 години. Естественият вход на пещерата води към първия ? етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие пр. Хр. Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение. На няколко места ни чакаха екскурзоводи, които разказваха на групата за определена част от пещерата. Разходката продължи около 1 час.

Орлово око

Предварително се опитах да намеря допълнителна информация за платформата и начина на стигане до нея. Сведенията бяха оскъдни. Все пак решихме, че ще идем. Изказвам благодарност на Георги Генчев за екстремната разходка. Метнахме се на каросерията на един джип Тойота и запрашихме. Започнахме да се връщаме към село Ягодина. Решихме, че нещо май сме объркали пътя. От голямата скорост шапката на Роси излетя някъде на пътя. Всички свалихме шапките и очилата. До село Ягодина си мислихме, че нещо не е наред. Нищо интересно. Даже ни доскуча. Съжалявахме за загубеното време. Къде е Off Road-a?! Виктор беше разочарован. Но……това беше началото. Излязохме от селото и…… адреналинът ни се вдигна.

Джипът започна да се изкачва и да слиза по стръмни и трудно достъпни пътеки. От време на време се налагаше да се навеждаме, за да не ни отнесе главите някой бор. На едно от поредните екстремни изкачвания се разминахме с друг джип. Туристите от него ни махаха щастливо. Беше невероятно – нагоре, надолу, стръмно, още по-стръмно. Стигнахме до връх Свети Илия. Това беше нашата крайна точка. Водачът ни разказа на параклиса, който е бил на върха. Показа ни в далечината Пирин и Рила. Долу под нас беше село Ягодина, а на отсрещното плато се виждаше село Гьоврен. Направихме малко снимки от платформата и на околността – около 20 минути.

Платформата е на височина повече от 600м над Буйновското ждрело. Гледката спира дъха ти. Разходихме се и обратно в джипа. Помолихме шофьора на връщане ако види шапката на Роси да спре, за да я вземем. Последва ново бясно изчакване и спускане по склоновете на Родопа-планина. Излязохме на пътя за пещерата. Шапката ни чакаше. Малко посивяла и гумите на колите, които бяха минали през нея, но – там. Прибрахме я. Платихме на нашия водач. Взехме визитка и……. към Дяволското гърло.

Дяволско гърло

10 км обратно от Ягодинската пещера до Тешел. След това още 10 км до Дяволското гърло. Паркирахме колите (там паркингът е безплатен). Облякохме се и тръгнахме към пещерата. За съжаление изпуснахме групата и разказа за Орфей и Евридика. Решихме, че ще се подкрепих с по едно ароматно кафе и моите банички, които бях опекла сутринта в 06.00 специално за пътуването. Хапнахме, пийнахме. Сложихме си печати и от тази пещера. Един гайдар ни направи чудесно музикално представление. Събра се новата група. Платихме входа – 4 лв за възрастен и 2 лв за дете.

 

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ? част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в Българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере катедралата “Св. Александър Невски”. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 м от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.

В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii). По статистика на 1 кв. м се събират над 2000 прилепа.

Една от версиите за произхода на името на пещерата е свързана с наблюденията, че от всичко, което реката е завлякла в пещерата през входа й (дървени стволове и др.), нищичко никога не е излязло в края на пещерата. Хората експериментирали, пускайки предмети през входа, и дълго стояли при изхода, за да видят кога ще се появи пуснатото – но уви, нищо не се показало. Това чудо хората нарекли “дяволска работа”.
След двамата леководолази от Варна, опитали да изследват пещерата, влизайки от долния й край (срещу течението) и намерили смъртта си там, опити за изследване на реката са правени само чрез оцветяване на водата. Пуснатата на входа оцветена вода е излязла при изхода след повече от час и половина, разказват спелеолозите. Това кара изследователите да смятат, че водата преминава през изключително дълъг лабиринт в скалата. Предполага се, че многобройните предмети, завлечени от реката навътре и никога не излезли навън, са заклещени именно в този лабиринт и са добре консервирани от студената вода.
Три скални релефа впечатляват посетителя при слизането му в “Дяволското гърло”. Първият от тях представлява дяволска глава, изсечена в скалата близо до входа за посетители, малко преди слизането в Бучащата зала. Вторият представлява фигура на мъж в цял ръст, в античен стил, изсечена в камъка в Бучащата зала, непосредствено до входа на по-малка зала с размера на малка стая. На път към изхода, изкачвайки се по многобройните стъпала нагоре, посетителят може да види малко изворче с издълбан миниатюрен олтар с фигура на Богодорица. Тук някои от посетителите оставят монети във вдлъбнатината на олтара и около него, отправяйки молитви и пожелания с надежда за сбъдване. Излязохме от пещерата и тръгнахме към колите.

Долу на паркинга Жоро, Ели и аз решихме да се качим на Тролея на Тарзан. Иван и Роси май ги достраша. Виктор отиде в другия край на тролея, за да ни снима. Първи се качи Жоро. С малката Вики отидохме да чакаме Ели. След нея дойде и моят ред….. Реших да правя клип с фотоапарата докато летя над реката, но…. нещо не се получи. Следващата ни спирка беше Девин.

Девин

Предварително бях запазила 3 стаи в хотел Здравец в Девин. Идеята ни беше да отидем и до Самодивското пръскало и до Калето над водопада, но…… за съжаление не остана време. В 16.50 паркирахме колите пред хотела. От групата само Иван и Роси останаха в града. Ние трябваше да се прибираме – Жоро беше на работа в неделя. Собственичката Елена ни показа хотелчето – градината, механата и 5-6 стаи. Разделихме се с част от нашата мила компания, набързо начертахме план за следващото пътуване и продължихме за Пловдив. Два часа по-късно всеки си беше у дома.

Малко сухи данни

09.20   Тръгване от Пловдив. Маршрут – Пловдив – Кричим – Ягодина.

11.50   На входа на Ягодинската пещера.

12.54   На изхода на Ягодинската пещера.

14.20   Край на OFF ROAD – преживяването.

15.20   На входа на Дяволското гърло.

15.50   Влязохме в пещерата.

16.15   Излязохме от пещерата.

20.00   В Пловдив.