На разходка до Рилските езера ни кани Александра Димитрова. Много и благодарим за реалистичното пресъздаване на цялата им ексурзия до Рила Страхотни снимки, страхотни преживявания…

От доста време никъде не бяхме щъкали……..  На цялата компания й се ходеше някъде. Затова като им предложих 7-те Рилски езера, всички се съгласиха на минутата.

Бях проучила въпроса с нощуването в района. Най-близо и най-удачно се оказа Паничище. Изказвам благодарност на персонала и собственика на хотел „Паморама“ Паничище за гостоприемството, търпението, любезността и професионализма.

Дойде събота – 27.08.2011. Още от петък бяхме приготвили неща за барбекю. Потеглихме за Рила. В Самоков решихме да вземем още продукти за барбекюто. Потеглихме след дълго лутане по магазините. Около обяд бяхме в Паничище.

Без никакъв проблем стигнахме до хотела. Настанихме се. Стаите бяха просторни, удобни и много чисти. Хапнахме в ресторанта. Починахме и решихме да тръгваме за пикника. Собственикът на хотела ни предложи да ни покаже место подходящо за пикник-в гората, близо до река и с огнище. Тук е мястото да спомена, че Рила е Национален парк и там е трудно да се намери подходящо место за пикник. Паленето на огьове е забранено почти в целия парк. Качихме се на колите.

Полянката беше невероятна. Имаше обособено место за скара; много добре направен навес с пейки и маса; съвсем близо ромолеше едно поточе. Паркирахме колите. Вальо, собственикът на хотел „Панорама“ ми предложи разходка с АТВ до Обесения камък и околностите. Без да му мисля много-много се метнах зад него. Пътят е черен на места доста неравен, с дупки и огромни локви, но това за Вальо не беше проблем. От двете му страни /на пътя/ имаше много малини и капини. Сле 15-тина минути каране стигнахме до скалния феномен Обесен камък. Камъкът прилича на пирамида, обърната с върха надолу. В основата му се образува триъгълник. Поверието гласи, че хората с грехове, ако успеят да се проврат през този триъгълник, всички грехове ще им бъдат опростени. Разгледах феномена и обратно на АТВ-то.

Домакините предложиха да ми покажат още красоти от района. Започнахме да се изкачваме по билото. Пред нас се разкри невероятна гледка: долу в ниското беше Сапарева баня;в далечината се виждаха Самоков и язовир Искър; вдясно – Паничище, а зад нас извиваше горда снага Мальовишкия дял на Рила. С малко повече въображение видях един полегнал пеликан. Беше невероятно. Времето летеше. Летяхме и ние по прашния път към полянката.

Отдалече видяхме пушекът от барбекюто. Всички ни наобиколиха. Разходката, която си мислех, че е продължила 30 минути се оказа,че е била цели 2 часа. Полянката ухаеше на ребърца; наденички; шишчета; препечен хляб лук и……. В поточето се охлаждаха – ягодовата ракийка на Ванката  и безалкохолни напитки. Валентин предложи да ни купи билети за лифта до езерата за неделя. В началото се зачудихме, но доводите на Валентин бяха железни-утре ще има много хора и страшна опашка. Разбрахме се да платим билетите като се върнем вечерта в хотела.

Пикникът беше страхотен-мръвчици; ракийка; салата и сладки приказки. Ния беше подготвила и кратко представление. Накрая овациите бяха за нея и за мен. Ния беше подготвила подарък за мен-красив камък с послание, както и уханен букет от горски цветя.

Ния ме покани на разходка, за да наберем малини и къпини. Взехме по една чаша и тръгнахме по поляните. Говорихме си за какво ли не – за книги; за играчки; за приятелството….. Неусетно напълнихме чашките с ароматни горски плодове. Върнахме се обратно на полянката. Събрахме багажа. Дори направихме уборка на района. Надвечер се прибрахме в хотела. Валентин беше купил билетите. Имахме 10% намаление за група. Разбрахме се сутринта след закуска да тръгнем към лифта.

Хапнахме пържени филийки със сладки. Пийнахме по един чай и потеглихме към паркинга. Валентин ни предложи да не освобождаваме стаите, а след разходката да се върнем да хапнем и да отдъхнем. Приехме с удоволствие.

И така…… тръгнахме към лифта. Опашката коли беше безкрайна. Паркирахме до хижа „Пионерска”. Тръгнахме нагоре към лифта. Какво да видим?! Две огромни опашки – едната на лифта, а другата на касата. Хе-хе ние имахме билети. Момчето от лифта викна – „Който има билети, да идва.” Ние от последни се оказахме първи. Бързо-бързо на лифта и…… към хижа „Рилски езера”.

След 15-тина минути бяхме на хижата. Една част от групата реши да се качи на коне и така да стигне до Бъбрека. Останалите поехме пешком. За 40 минути стигнахме до Бъбрека.

То (Бъбрека) е второто по дълбочина след Окото. Намира се на 2282 м. надморска височина. Площта му е 0,54 кв.км. Площта на водната повърхност 85 декара. Водният обем е 1170 хил.м?. Максималната дълбочина в езерото е 28 метра. В близкото минало езерото е носило името Кара гьол.

Малко по-късно конната група се присъедини към нас. След кратка фото-пауза продължихме за Окото и Сълзата.

Окото е ледниково циркусно езеро, второто по големина. Езерото е с дълбочина 37,9 метра, площ от 68 декара и е разположено на 2440 метра надморска височина. Известно е още и с името Сърцето. Окото се оттича от североизточния си край към по-нискостоящото езеро Близнака. В близкото минало езерото е носило името Чанак гьол.

Сълзата е най-високо разположеното езеро. То е едно от най-плитките. Неговата надморска височина е 2 535 метра. Площта му е 0,18 кв.км. Площта на водната повърхност е 7 декара. Водният му обем е 15,0 хил.м3. Максималната дълбочина е 4,5 метра. В близкото минало езерото е носило името Баш гьол.

Навръщане минахме през Близнака, Трилистника, Рибното и Долното езеро.

Езерото Близнака е най-голямото по площ. Намира се на 2243 метра надморска височина. Площта му е 2,10 кв.км. Водният обем на езерото е 590 хил.м3, а максималната дълбочина е 27,5 метра. По дълбочина то е на трето място. В близкото минало езерото е носило името Чифте гьол.

Трилистникът е разположен на 2216 м. надморска височина. Има неправилна форма и ниски брегове. Площта му е 2,6 ха, дълбоко е 6,5 м. В близкото минало езерото е носило името Средния гьол.

Рибното езеро е разположено е на 2184 м. надморска височина и е най-плиткото езеро с дълбочина 2,5 м. и площ – 3,5 ха. Край североизточния бряг на езерото е разположена хижа „Седемте Рилски езера“.

Долното езеро е най-ниско разположено. Намира се на 2095 м.  Площта му е 5,9 ха, а дълбочината 11 м. Има стръмен праг и от север е заприщено чрез моренен вал. В него се събира водата, която изтича от останалите езера. Долното езеро дава началото на река Джерман.

Цялата обиколка продължи около 6 часа. Късно вечерта се прибрахме в Пловдив.

 

Малко статистика:

-        цена на билета – хижа Пионерска“ – хижа „Рислски езера“ – хижа „Пионерска“ – 15 лв – възрастен; 12 лв – дете

-        цена на преход с кон – хижа „Рилски езера“ – езеро Бъбрека – 20 лв

-        цена на паркинг на хижа „Пионерска“ – 5 лв

 

 

Статията е написана от Александра Димитрова. Тя е част от екипа на туристическа анегнция “Ванди – С” ООД. Агенцията организира интересни екскурзии и семинари, изготвя уникални туристически програми както за индивидуални туристи така и за малки или големи групи. Тък като са професионалисти в областта, Вандис-С могат да се похвалят с клиенти като SIEMENS,ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПЛОВДИВ, ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ, АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО и др. За повече информация и актуални оферти: http://wandi-tour.com/ и телефон: 00359 32 964970.
На феновете на разходките, пожелаваме приятни ексурзии