Харимандир или по-известен като Златният Храм в град Амритсар е един от най-посещаваните храмове в цял свят. Светинята се намира в щата Панджаб. За да се докоснем изцяло с душа и разум до тази златна красота е добре да знаем за религията на хората, които се покланят в храма  – сикхите.

Сикхизмът е най-младата религия в света. Появила се е през 16 век, като за нейн основоположник се счита Гуру Нанак. Гуру Нанак е роден през 1469г. в Пакистан.  Той взема част от философията от хиндуизма и исляма и прави нова религия, последователите на която в днешно време надвишават 16 милиона.

Гуру Нанак отхвърля кастовата система,  политеизма, не се прекланя пред идоли, но запазва вярата  в преражданията и кармата. Сикхите не се отричат от светския живот, защото тяхната вяра е, че Бог е във всекидневието. Ако човек живее с истината всеки ден от живота си, то този човек живее с Бог. Сикхите вярват в един Бог – Сат Гуру. Сат Гуру означава „Истински учител“, а думичката „ сикх“ е „последовател, ученик“. Общо Гурутата в Сикхската религия са 10. Те са приети и записани в Свещената книга – Гуру Грант Сахиб. Всеки един от Гурутата е допринесъл за развитието на религията.

Първият е Гуру Нанак ( 1469-1539) – зараждането на религията

Четвърти Гуру Рам Дас  е започнал строежа на Харимандир – Златния храм в Амритсар.

Петият Гуру Арджан съставя свещенната книга за сикхите – “Ади Грант Сахиб” ( след смъртта на последния Гуру, книгата е наричана Гуру Грант Сахиб) – божествени откровения под формата на стихове на негови предшественици и лично негови.  В книгата са вписани какви са сикхите, в какво вярват и какъв трябва да бъде техния живот. Най- кратко това може да бъде описано с няколко думи “ истина – най- важната; живеене в настоящето; Бог е навсякъде и във всеки и всичко“.

Гуру Арджан е поискал гурудварите ( Сикхските храмове) да са с отверени врати за всички хора, без значение вяра, раса или пол. Гуру Арджан е убит от Моголски управници.

Десетия Гуру Говинд  (1666- 1708) е основател на Кхалса – братство от сикхи на военна основа.

Не е трудно да отличите Сикхите. Най-силно впечатление правят разноцветните тюрбани, които носят на главата си. Важни и характерни за вярващия сикх са „5-те К“, които трябва да притежава всеки мъж:

• Кеш ( Kesha)– никога сикхите не си подстригват косата и брадата
• Канга (Kangha) – гребен, който по специален начин се заплита в косата
• Кара (Kara) – обикновенна стоманена гривна –кръг, символ на единението на човечеството с Бог
• Каш (Kachha) -  долни дълги гащи
• Кирпан  (Kirpan)– красив нож на кръста

Ако имате по продължителни наблюдения върху хората от тази религия ще забележите, че те са винаги спретнати и чисто облечени, няма просяци или бездомни сикхи.  Нещо повече Сикхите са сред най-високопоставените и богати хора в Индия, често са добри бизнесмени и търговци или заемат високи държавни постове. Това е обяснимо. Всеки сикх отделя най-малко 10 процента от доходите си за благотворителност. Част от тези пари служат за поддържане на Гурудвара ( Храмовете), друга част за храна; заделят се и пари за стартиране на бизнес за подрастващите младежи.

Всеки гладен независимо от религия, цвят на кожа и всякакви белези може да се нахрани в Сикхски храм. Всеки ден доброволци, ръководени от професионални готвачи, приготвят храна за над 10 000 души ( за Храма в Амритсар ни казаха че цифрата е 50 000 души). Храната разбира се е вегетарианска, предимно ориз, зеленчуци, леща ( така наречената „ дал“) и роти ( хлебчета). В големия салон за хранене хората се подреждат в редици на земята. Внимателно по редиците минават сервиращите, които разсипват яденето от големи кофи.

Канда – символът на сикхската религия. Може да го видите на покрива на всеки храм, както и на тюрбаните на мъжете. На част от тюрбаните символът е от желязо и в миналото се е ползвал и за оръжие по време на битки.

Златният Храм е построен в края на 16 век, върху земя дарена от император Акбар. Внушителният храм е разположен върху изкуствен остров в езерото Амритсар, което в превод означава Божествен Нектар. Горната част и куполите са от позлатени медни плочи, върху които са изписани стихове от свещенната книга.  Общо 100 килограма злато е вложено в храма. Вътре храма е също доста богато декориран. Украсата и чистотата на храма е перфектна.

Както пред всяка гурудвара, така и тук пред входа се събуват обувките и се измиват краката. Друго условие за посетителите е да им е покрита косата, да не са пили алкохол; влизането с цигари е също забранено.

Поклонението с опряно чело в земята в Златния храм е израз на дълбока почит.

Вярва се че водата около Храма е чудодейна. Легенда разказва как човек страдал от неизлечима болест обиколил всички светини в Индия и накрая намерил изцеление от водите до храма.  Във водите плуват шарени големи риби. Такива риби видяхме и в Гурудвара Бангла Сахиб в Делхи.

Пеенето на песни е един от най-важните и значителни елементи в религията на сикхите.

В Златния храм се съхранява оригинала на Гуру Грант Сахиб – книгата гуру. Книгата е огромна. Съдържа 1430 старници, в които са поместени 3384 химна. В тях ясно е обяснено какъв трябва да бъде всеки последовател на тази религия. Те са толкова конкретни и точни, че рядко възникват спорове за смисъла вложен в думите. Но ако все пак това се случи, въпросът се отнася до Акал Такт, известен още като сикхският парламент или Тронът на вечните. Сградата се намира точно срещу Харимандира.

Отношението към книгата е много специално. Често хората я наричат Книгата-Бог. Всяка вечер с факелна процесия тя бива съпровождана от Златния храм до намиращия се на срещуположния бряг на свещеното езеро мраморен храм Акал Тахт (“Трон на Вечния”), а сутрин се връща в Златния храм. Поставя се върху възглавница на специална маса, Манджи Сахиб, като се завива с покривало, украсено със злато и диаманти.

Ако сте решили да посетите Амритсар, със сигурност ще ви е интересно да видите и още едно място в близост ( на около 30 км). Става въпрос за границата между Пакистан и Индия – може би един от най-интересните гранични пунктове по света  Всяка вечер има величествена церемония, изпълнявана от гардовете в униформи и всички други белези на националната гордост и на двете страни. Церемонията е съпроводена с маршируване,  песни и танци и наблюдавана ежедневно от хиляди посетители.