Конкурс “Неизвестната България”: В румънската столица пазят паметници на Ботев и Левски
Следва пътепис от конкурса “ Неизвестната България“. Повече информация за конкурса може да научите тук. Моля, гласувайте за пътеписите! Гласуването е в края на всеки пътепис. Благодаря на всички!
Лука Велчов е живата история на светите български места
Трябва да призная, че за първи път втори юни посрещнах по един необикновен начин.
Получих покана от русенското читалище „Христо Ботев“ да посетим българските емблематични места в Букурещ. Преди всичко любопитството надделя и интересът към онази част от историята, която сме препрочитали в незабравимото Вазово произведение „Немили-недраги“.
Потегляйки в ранната утрин на 2 юни, автобусът ни се отправя към първата спирка от пътуващия семинар, който читалищният председател Вяра Косева провежда всяка година. Ще уточня, всяка година по традиция близо 40 участници посещават паметните български места на 2 юни. Сред тях има и представители от местния клуб „Традиция“.
Първото място е Гюргево. Паметна плоча край кея на пристанището напомня за Ботевите четници и техния водач.
На румънски и български е изписан текст, който всеки може да прочете и разбере, че оттук на 16 май 1876 година Христо Ботев и неговата чета се качват на кораба „Радецки“ и се отправят към България, за да участват в освобождението на отечеството.
Едноминутното мълчание и почит към паметта на храбрите българи е задължително. Кратък отрязък от времето, в който си давам сметка, че свободата да живея, да ходя, да дишам, да мечтая е резултат от безразсъдството и бунтарството на патриотите… Винаги се питам, ако тези мъже днес бяха живи, дали отново щяха да прекрачат границата на спокойствието, за да се опълчат срещу беззаконието…
Следват снимки за спомен, полагане на венец и потегляме към Букурещ. Няма да скрия, че този град предизвиква много приятни емоции у мен. Като престарял аристократ ме посреща, тайнствен, знае много истории, стаени в дворците, църквите, къщите, темелите, улиците…, но трябва да имаме сетива за тях. Нашата цел е градският парк „Херастрау”.
Точно тук, сред алеите има два бюста – на Христо Ботев и Васил Левски. Не знаех, но целта на пътуващия семинар е точно тази – да науча за малко познати български места в Румъния. Дълбоко в душата си бях възхитена от факта, че все пак има родолюбиви сънародници и са направили монументи на едни от най-великите мъже в историята ни. Убедена съм, че малцина знаят за трайното българско присъствие на двамата революционери, които всеки ден посрещат и изпращат ученици и граждани, разхождащи се в градския парк на Букурещ.
Левски винаги ме е впечатлявал с възвисения си дух. Възхищавам се на качествата му, но най-много на това, че е превъзхождал мнозинството и е виждал нещата в перспектива. Убедена съм, че днес той отново ни превъзхожда и би ни превъзхождал, ако беше жив…
Съзнавал е, че масата не е готова за промени, че има предатели, че времената са тежки, но е бил верен на каузата, на идеите, на прогреса… Всеки път си търся отговора във въпроса – какво е необходимо да притежава човек, за да надскочи себеподобните си, разочарование от най-близките, от така нареченото приятелско обкръжение и как е преодолявал трудностите. Със сигурност за това се изисква да притежаваш силен дух…
В парка блестеше от чистота, зелената трева – окосена и навсякъде се усмихваха цветя и розови храсти. Оазис в градски парк, добре поддържан. Емоцията на всички достигна своя градус, защото конна полиция реши да ни спре и да осуети за минути семинара. Телефонните разговори с представители от нашето консулство въдвориха спокойствие и успокоиха страстите от двете страни – румънски жандарми и български патриоти.
Тържествените слова в такива моменти се разпиляват в пространството… дали защото птиците ги заглушават с песните си или се намират хора, които наблизо да косят тревата с косачка. Вълнуващо е, когато русенци, облечени в четнически униформи със знамена, пищови и саби мълчаливо скланят главите си и тихо запяват песента …“Стани, стани юнак балкански“…Всъщност тогава и сърцето трепва, че сме българи и сълзите се стичат и стиховете връхлитат един след друг…
Букурещ се оказва не само аристократичен град, но и важен стратегически център, където Христо Ботев и Васил Левски основават БРЦК. Гостоприемната румънска столица се оказва пристан на будните български мъже. Така през 1872 година Левски участва в общото събрание на БРЦК и е упълномощен да ръководи освободителната борба, всички го обявяват за Апостола на революционната дейност.
На оживения столичен булевард паметна плоча скромно напомня за този паметен момент от нашата история. Едва ли забързаните столичани виждат черната гранитна плоча върху сградата, поставена от фондация „Васил Левски“. Със сигурност сънародниците ни, попаднали в компанията на патриота – банатския българин Лука Велчов, все още успяват да научат за делата на великите български мъже.
Лука е банатски българин, родом от Стар Бешенов. Той е живата българска следа в Букурещ. Тук е работил като учител по румънски език. Завършил е средното си образование в българското педагогическо училище “Христо Ботев”, съществувало до преди половин век в румънската столица. Лука Велчов е посветил живота си на изследователската дейност и е известен с това, че отлично знае лобните български места в Букурещ. Пак от него научаваме за нашето училище, от което днес не е останала следа, а колите и трамваите ежедневно преминават върху някогашните му основи. В румънската столица има около 30 исторически паметника, свързани с българската история. За съжаление, те не се поддържат, защото нашето правителство нехае. Сградите са в окаяно състояние, разказва председателят на румънското дружество “Братство” Лука Велчов. Част от програмата на пътуващия семинар е срещата със сънародника ни. От него научаваме за къщата в Букурещ, в която е живял големият български революционер и публицист Любен Каравелов. Сградата е полуразрушена, а след реституция е обявена за продажба. В нея се е намирала и печатницата на Каравелов. Историческата ни памет е на път да загуби една от емблематичните за българите сграда. Къщата е построена през Възраждането от български търговци, известна е като Солаковия хан. Тук през 1869 г. Ботев и Левски са прекарали няколко студени месеца. Солаковият хан е в такова състояние поне от 60 години, каза проф. Лука Велчов от българското дружество в Букурещ. Днес единствено паметна плоча на фасадата на сградата напомня, че на това място е живял Любен Каравелов.
Тук Любен Каравелов е издавал вестниците „Независимост“ и „Свобода“. Лука Велчов си припомня, че като ученик е влизал вътре, мазето е било пълно с български вестници… В този хан е имало мелница.”В миналото е имало договореност с румънските власти в тази сграда да се построи български културен център. Пак някой недалновиден политик е осуетил прекрасната идея за нашите творци.
Според проф. Лука Велчов Институтът по архитектура на Букурещ не разрешава да се събаря фасадата, защото е ценна и трябва да се запази в този вид. Теренът, върху който е Солаковият хан, е в идеалния център. Апетитно място за инвеститори. Дали ще оцелее или ще последва съдбата на българското училище в Букурещ, разрушено през 1988 година? Там, където поетът и революционер Христо Ботев е учил на четмо и писмо българските деца през 1874 година, днес има бензиностанция.
Пак в тиха улица, близо до центъра, е къщата, в която Иван Вазов е творил. В аристократичния град той е подготвил две стихосбирки. През 1876 – 1877 година поетът се установява в Букурещ за 14 месеца. Последното стихотворение, което е писал в румънската столица, е “Царю, добре дошел”. Произведението е сътворено едновременно с поемата “Ода на император Александър II”. Вазов е бил сред хилядите посрещачи на царя, дошъл за няколко часа от Плоещ в Букурещ с влак на 27 май (8 юни 1877г.), като гост на княз Карол I, на министър-председателя Йон К. Брътяну и на кмета на столицата Росети. Бил приет в княжеския дворец на “Поду Могошоаей” (днес “Каля Викторией”). През този период той написал стихосбирката „Тъгите на България“, издадена в.Букурещ през 1877 година…
Това е само част от историята на българските места, които могат да се научат в Букурещ… Освен че участвах в пътуващия семинар, разбрах, че българите са оставили паметни следи по света и трябва да почитаме паметта им и да се гордеем с историята си… Поклон!
Автор: Лилия Рачева
Дайте оценка на пътеписа:
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Коментирай чрез фейсбук: