Следва пътепис от конкурса “ Неизвестната България“. Повече информация за конкурса може да научите тук.  Моля, гласувайте за пътеписите! Гласуването е в края на всеки пътепис. Благодаря на всички!   

Непринуден чар и светоусещане завладяват сърцата завинаги на всички посетители открили “камъните на познанието”, някъде там в дебрите на родопските планински масиви на величествен Белинташ.

Място, толкова неразбираемо, противоречиво, непознато и интересно, че винаги остава туристите  възхитени, ободрени и изпълнени с нови животворни сили от едно запомнящо се пътуване.

 

Непознатото винаги блести примамливо и предизвиква неистов и траен интерес .

А имаме ли отговор за необяснимото…загадъчното…феноменалното…? Нека го потърсим, заедно!

Отправяме се към сърцето на Родопите, но не само за да се насладим на красотата на природните дадености, който предлага региона, а и за да се докоснем до необикновени и тайнствени места. Да се заредим с чиста енергия, да потърсим Висшето съвършенство, което може би само ще ни открие…

 

Родопите – планина, покрита с красивата и загадъчна мантия на легендите. Долините й са попили и съхранили най-много от периода на древността. Къде да я търсим тази мистичност и хармония? Тук, в Орфеевата долина, близо до Кръстова гора- един регион, благословен от Бога, наситен с лечебни чудеса и чисто енергийно поле.

Ако погледнем на югоизток от Святото място ще видим възможно най-запомнящата и величествена гледка – Белинташ .

Едно място, свързано с хилядолетни тайни и загадъчни мистерии, привличащи човешкото око и предизвикващи силен интерес.

Самото име Белинташ се превежда като: “камък на знанието”, “бял, добър камък”, а някои го наричат дори “българският стоунхендж”, което сравнение предизвиква във всеки един родолюбец неприкрита гордост, но всъщност тя е оправдана. Има доста доказателства за съществуването на необикновени чисти сили и пречистващо-зареждаща енергия, витаеща около “камъните на познанието”

Дали е случайно местоположението на Белинташ? Къде е истината всъщност?

Тръгваме по пътя Асеновград – Кърджали, достигаме до едно малко селце – Мостово, което бихме отминали спокойно, ако не знаем, че всъщност загадъчната история започва от тук, от  родопския рид „Добростан”.

Това е мястото, от което се води главната начална точна към същността на тайнството и донякъде разкрива част от мистерията. Селото, чието местоположение е на 27 км от Асеновград се намира в средата на точно описан квадрат, наоколо са разположени цели четири свещени места- Юта, Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора.

Но нека разгледаме първоначално символиката в имената на селата- Москово и Врата между, които се намира Белинташ. Неслучайно тези села носят тези олицетворяващи имена, носещи в себе прехода от моста към  вратата…

И може би показват тънката линия на двете допирни точки водещи към Божието творение, в лицето на “умните камъни”. В с. Москово можете да видите запазения и до днес естествен мост над реката на самия вход на селото. С времето реката сама е издълбала пътя си в масивната скала, което е поредното доказателство за силата на природата и нейната чиста водна енергия около тези места.

Още с навлизането на скалния масив Белинташ ще видите табела, гласяща “Скала на познанието”. Звучи любопитно и определено предизвиква интерес. Но не само, защото още при първите стъпки, извървени в местността ще усетите нещо необикновено, което е трудно да се опише- усещане за пречистване, силата на човешкия организъм, желанието за живот… Това е космически туризъм! Сякаш цялата вселена ти взаимодейства и се чувстваш прероден, изпълнен с оптимизъм, помагащ ти да достигнеш абсолютната, чиста, пълна хармония на тялото и духа.

Пътят по скалния масив е стръмен, но за сметка на това ако човек има желание почти не усеща натоварването, докато се изкачва нагоре към върха. След това ти се струва, че всичко е било като един миг. И няма как да е иначе, защото там горе на скалите времето сякаш е спряло, а човек се изпълва с тонус и отлично настроение. Да изкачиш Скалите на познанието, да се докоснеш до вълшебните камъни по пътя си, да преживееш едно вълшебство- това са само част от благата, даваща ни истинската българска природа.

Докато се разхождате из скалните масиви, няма как да не забележите и издълбаните стотици ниши. Две ямки се отличават от останалите по това, че винаги са пълни с вода. Това говори за непресъхващата сила и енергия на феноменалния скален масив. Хубаво е човек да се докосне до тях за да се пречисти и зареди със сили. А това става мигновено, понеже положителната енергия се носи из въздуха, усеща се и при допира с камъните или при измиване с вода от скалните ниши. А гледката от високо ще ви възроди за пореден път. Изобщо гарантирано е, че това местенце, наричано още “земята на бесите” –веднъж посетено ще ви накара да се влюбите в природните му дадености,  и да се връщате там отново и отново…

А какво ли се крие из скалните ниши обзели Белинташ? От къде това място черпи толкова енергия ? Казват, че в миналото в множеството дупки са се поставяли чисти физически кристали, а сега има само етерни кристали, които не се виждат.

Ето защо, може би там горе се е образувала кристална енергийно-информационна  решетка, станала причина и за честото посещение на Белинташ от екстрасенси, които също се “зареждат”. Всеизвестен мит е, че наред с Царичина и Кръстова гора, Белинташ е една от най-посещаваните от НЛО части на България. Една легенда разказва, че издълбаните ямки са били звездна карта, служеща за ориентир на инопланятяните.

На Белинташ ще видите и “Халките”. Тук не става въпрос за скалния феномен “Халката”, намиращ се в природен парк Сини Камъни, гр. Сливен ( местността  Карандила), а за две халки, изсечени в южната част на платото. Друга легенда разказва, че именно тук, а не в Мала Азия е заседнал кораба на Ной. Според библейското сказание Ной е пуснал гълъба да полети и да провери дали водите на вселенския потоп са се отдръпнали. На тези две халки Ной превързал своя кивот.

Хората с по-голямо въображение виждат в скалните образувания- три изсечени глави –едната на пазителя на светилището, която се намира в южната част и две мечи глави, разположени от северната част на платото, откъм извитата пътека. Това са великите пазители на тракийските тайни, останали завинаги на поста си, вградени  в скалата.

Ако се вгледате добре още при входа на платото на Белинташ ще видите интересното скално образувание, т.нар “Страж на светилището”.

Огромната скала, приличаща на сфинкс, гледаща със зловеща мистичност, макар вградена, но в същото време те обзема чувство, че във всеки един момент може да се “надигне”. А вие ще приемете ли предизвикателството да посрещнете изгрева, легнали на “камъните на познанието”, както са го правили тракийските жреци, хиляди години назад във времето?

Ако сте се престрашили да преминете през входа и “Стражът на Светилището” ви допусне да продължите напред – пред вас ще се открие запомняща се гледка. Божествена харизма, зеленина, спокойствие ще хармонизират с вашето вътрешно светоусещане. А от двете страни на платото се открояват пред погледа ви –две скални образувания, свързани помежду си с конче. Когато ги прескочи човек ще види следващата забележителност – щръкнал, сцепен на две камък. Особено подходящо за посещение на това място е през есенното равноденствие, защото само тогава слънцето спуска един единствен лъч до утробата на камъка. Момента е много специален, заслужава си да се види и снима. Освен това траките са смятали, че когато има равноденствие небето опложда земята. Интересно, нали?

Казах ли ви, че това място ще ви докосне и до приказния свят? Но съвсем скоро приказката се превръща в лабиринт, а оттам и в тайнствена загадка. Когато се разхождате и разглеждате Белинташ ще откриете върху скала издълбани разбъркани цифри, приличащи на указател. Съвременните изследователи са разкрили, че те маркират точно комплекса от светилища в тази част на Родопите- Долнослав, Драганица, Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора. Това не би могло да бъде случайно съвпадение! Толкова свети места на едно място, сякаш Бог е събрал по-различните си сътворения и висши сили близо едно до друго.

Родопите предразполагат към много природно красиви и интересни маршрути. Близо до Кръстова гора, която бе отправна точка на нашето виртуално пътуване из дебрите на нашата непозната България, можем да се насладим освен на “Белинташ”, също и на “Хайдукташ” и  “Караджов камък”. Имената им звучат по по-нашенски, нали? И двете месности предизвикват интерес. За любителите на екстремните ситуации и маршрури е “Караджов камък” – със своите 400 метра обща дължина, представлява страхотно предизвикателство за катерачите. Непростимо е да не се изкачите, има пригодена за това дървена стълба. Първоначално ще ви се стори стръмно, но бързо ще се уверите в противното. Ако разполагате с необходимата алпийска екипировка може да се пробвате и от по-стръмната страна на скалата. На места дължината на “Караджов камък” достига около 20 метра. Ако се изкачите до върха ще откриете подобни ямки като от Белинташ, но без вода.

И понеже се намираме в сърцето на Източните Родопи няма как да не споменем отново тракийското присъствие по тези земи, а именно факта, че в миналото “Караджов камък” бил известен като свещено място, посветено на мъртвите. И тук, може би ще откриете тази доза тайнство или забулена мистерия, още повече, че заедно с Белинташ и Кръстов връх – оформят култов комплекс.

На слизане трябва да бъдете внимателни, докато не стигнете до пътечка, която огражда скалата. При слизането си ще виждате освен от множеството издълбани скални ниши, обвили “Караджов камък”, както и няколко пещери. Също така можете да срещнете някоя дива коза или котка, както и да се насладите на полета на скалните орли, което е почти неизбежно, защото те гнездят по скалисти места.

Когато достигнете до пътеката около самия “Караджов камък”, извеждаща ви от подножието на скалното образувание- можете да се отправите към живописната малка махала, наречена –“Ряката”. Тя е разположена в дерето на река Сушица, в подножието на местност “Хайдукташ”. Място, чието име само говори за себе си. Тук можете да похапнете, пийнете и отпочинете сред спокойствието, излъчваща природната картина, като едни истински наследници на хайдутите.

Навярно не се помъдрява чрез допира на човек с “умните камъни” на Белинташ, нито пък се става гадател на бъдещето, ако прекарате няколко часа сред тази вълшебна идилия. Но със сигурност ще бъдете приятно изненадани от непознатата, но съвършено хармонична природа на земята на могъщото царско-жреческо общество на протоптаки- бесите.

Белинташ – величествен, страшен и феноменален природен дар! Едно българско богатство, носещо в себе си астрономическия план, истинската благодат, необходимото спокойствие, чистата енергия и шанса на всеки от нас да открие екзистенциалните си търсения и въпроси, да се докосне до съвършената природна среда.

Колкото интересни, зареждащи със животворни сили и обновяващи организма, толкова и мистични, загадъчни, забулени във тайни си остават “камъните на познанието” на Белинташ. А понякога си мисля, че за да остане природа не е задължително да знаем всичко за нея!

Автор: Милена Колева
Дайте оценка на пътеписа:

(30 гласа, средно: 4,73 от 5)

 Loading ...