Следва последният пътепис от конкурса “ Неизвестната България“. Повече информация за конкурса може да научите тук. Моля, гласувайте за пътеписите! Гласуването е в края на всеки пътепис. Благодаря на всички!

Изпитал нееднократно през последните години изкусителната магия на Крушунските водопади, сега ми се отдаде прекрасната възможност да я разкрия и на най-близките си хора.

Имаше достатъчно поводи за това, но най-важният от тях беше 10-ият рожден ден на внукът ни Христо. Така на 22 юли в Габрово отпразнувахме в почти пълна семейна среда Ичовият юбилей. Само свако му Павлин още не си беше дошъл от Щатите. Но той щеше да пропусне и следващия ден, когато празненството продължи с незабравимата ни екскурзия до Крушунските водопади.

 

Многобройната ни семейна група позакъсня с отпътуването ни сутринта.

Снощният празник обърка плановете ми, съставени с цел да избегнем горещините. Но за късмет, денят се оказа подходящ за екскурзия с прошареното си с облаци небе.

А прохладата от приказните струйки на водопадите, допълни сладострастното изживяване да се потопим в магията им.

Макар да стигнахме по обяд и по всички пътеки, мостчета, стълби, площадки и сипеи да гъмжеше от народ, преведох скъпите ми близки до всички кътчета от резервата, за да видим от всеки ъгъл неописуемата красота от водни струи, водни драперии, водни пръски и капчици само, от езерца и вирове, затворени от прагове и бигорни рифове.

По влажните и мокри места, из водите, обливащи скалите, зеленината на мъховете и водолюбивите треви омайваше със своята свежест.

Дърветата разкъсваха слънчевата светлина на милиони лъчи, които играеха по синкавата повърхност на водните басейни.

Варовиковите образувания, нишите и пещерите по околните скали придаваха допълнителна декорация на пейзажа и също възбуждаха апетита на жадните ни за красота очи. Гледахме и ходихме навсякъде, всичко фотографирахме, всичко запомнихме. Завинаги.

Автор:  Христо Мандев
Дайте оценка на пътеписа:

(9 гласа, средно: 4,67 от 5)

 Loading ...