И така. Кое е Родопското злато? Къде се намира то? Всеки ли може да го види?

Пътят от Пловдив до Свиленград мина неусетно. След това покрай Мезек и стигнахме до Глухите камъни. Това е тракийски култов комплекс. Според д-р Нехризов местните жители разказват легенди за тракийското селище тук, а изровеният скелет доказва, че светилището е използвано и от ранните последователи на Христос в Източните Родопи. Жената е погребана по типично християнски обред – със скръстени на гърдите ръце, а лицето й е обърнато на изток. Ако мислите, че ще намерите табела на пътя-забравете. Случайно попаднах на група дървосекачи. Те обясниха как се стига до светилището, но……. По техните думи разстоянието е около 1 км. В началото пътя беше кален, но достъпен. От двете страни беше осеян от лилави килими от минзухари. Постепенно започна да става все по-трудно. Явно скоро е има буря, защото имаше бутнати дървета. Някои можеха да бъдат прескочени, но други-не. След повече от 1 час катерене, се отказах. В далечината видях въпросното светилище. Направих 2-3 снимки и обратно за Ивайловград.

Пътят от Вълче поле до Хухла вие снага покрай язовир Ивайловград. Малко след Камилски дол не издържах и завих към язовира. Гледката беше вълшебна. Поснинах малко. От някъде се появи едно гладно коте. Беше ми жал за него и го нахраних със сандвич. Ранният след обяд бях в Ивайловград. Реших първо да посетя античната вила Армира. В началото на градчето пред параклиса седяха 3 жени. Бяха изключително любезни. Обясниха ми подробно как да стигна до вилата. Бях приятно изненадана. Местната власт е спечелила средства по европейски проект. Вилата е много добре запазена. Петя – екскурзоводката разказваше на двама мъже историята на вилата. Запознахме се. Много приятен човек. Оказа се, че е завършила езиковата гимназия в града. Започна да разказва за вилата; за нейното откриване; за това как голяма част от намерените мозайки дълго време са стояли във воени поделения и фургони; как една част от тях са били откраднати; други са в НИМ в София. Вила Армира е най-богатия частен дворец от Римско време.

Уникалната римска вила е открита случайно през 1964 г. при строителството на язовир край Ивайловград. Откритието става популярно като вила „Армира“ – на името на малката рекичка, на чийто бряг е построена преди много столетия. Забележителната планова схема, мраморната украса и подовите мозайки я правят образец на римската провинциална архитектура на Балканите.

Това е най-богатият частен дворец от римско време, разкрит в днешните български земи. Построен е през втората половина на I век сл.Хр. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение. В началото на III в. тя е била разширена на изток с просторна зала за гости (триклиниум) и сервизни помещения към нея. В част от сградата е имало римски тип отоплителна система (хипокауст), следи от която се виждат и днес. Още през първата половина на II в. към вила „Армира“ се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите й искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Така вилата се превръща в истински дворец от Римската империя – целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн. Сложната схема на облицовките около басейна повтаря колонадите от древните богати градежи и стенописите от ранноримската епоха. Петя ми даде брошури и от друга гробница, която се намира на 10 км след границата със село Славеево. Мислих на другия ден да ида до там. Бях запазила стая в хотел „Армира“-прекрасен избор; любезен персонал; чудесни, просторни и топли стаи. От терасата на стаята се окриваше чудна гледка към града. Видях на билото една църква и реших да я посетя. За мое огромно съжаление беше изоставена. Върнах се в хотела.

В неделя рано сутринта закусих. Поговорихме с управителя на хотела за възможностите за туризъм в района. Разменихме координати и поех по програмата. Бях чела за тракийско светилище близо до село Плевун. Реших, че трябва да бъде посетено. Пристигнах в селото. На центъра ме посрещна паметника на Капитан Петко Войвода. Беше рано сутринта в неделя. В центъра на селото имаше доста хора, защото беше денят на балотажа.

Един от застъпниците ми разказа подробно за крепостта Лютица, за светилището, за църквата в селото и за музея на Капитан Петко Войвода. Реших, че ще посетя крепостта. Намерих отбивката – имаше чудна табела, на която пишеше, че до Лютица са някакви си 9 км. В началото пътят беше доста приличен. Карах близо 9 км. Пред мене се изпречи нова преграда – паднали дървета. Беше абсурдно да се продължи. Оставих колата и реших да продължа пешком – крепостта трябваше да е близо. Нищо подобно. След около 30 минути ходене пред мене в далечината се показа крепостта. Отказах се. Обратно и в колата. По пътя минах през местността Илиева нива. Продължих към Долно Черковище.

Беше рядкост по пътя да срещна друго превозно средство. След Белополци отбих надясно. Пътят върви успоредно на Дюшундере почти до моста на река Арда. Долината е продълговата и тясна с дължина 8-10 км. и ширина 800-1000 м. Почти по средата и, от север се е врязала не много високата варовита скала “Кован-кая”, чиято челна част достига срещу железния мост над Арда, по който минава шосето от Хасково за Крумовград.

Южните склонове на долината са по-стръмни и скалисти. Срещу “Кован-кая” се издигат големи скални откоси, които като венец опасват плато-видната височина “Кара-куз”. Първите впечатления които завладяват човек посетил това място, се добиват от величествено издигащите се скали по южните склонове и зеещите отвори на няколко ерозионни пещери, чиято ширина достига до 30-40 м в диаметър. Високо в скалата се чернее отвора на т.нар. “Поп Мартиновата дупка”. До северния бряг пък, скалата “Кован-кая” е изпъстрена с десетки изкуствено дълбани трапецовидни дупки, известни в археологическата литература с названието крушовидни или култови ниши. Над нея е малкият отвор на пещерата “Зандана”, а на северозапад от нея – скалата “Хамбар-кая”. Продължих към Пчелари и Рабово. Бях чела статия за производител на хляб от лимец в Рабово. Запознах се със собственика на фурната. За мое съжаление нямаше готов хляб. Домакинът ми разказа, че ежегодно последния уикенд на месец Юли се провежда празник на хляба. На него идвали туристи от Холандия, Италия и др. Било изключително интересно. Продължих през стената на язовир Студен кладенец към село Поточница. Следващата ми спирка беше Татул.

Комплексът се състой от древно езиково светилище и средновековна крепост. За неговата точна датировка още се спори, тъй като се откриват материали от различни епохи. Подобно на Перперикон, в Татул се наблюдава приемственост между езическите култове и християнството. На скалния връх са издълбани два гроба, към който водят изсечени в скалите осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, ниши, системи от улеи и басейни. Смята се, че освен светилище за жертвоприношения, Татул вероятно е бил и място за наблюдение на Слънцето. Мегалитът е с ориентация изток-запад и издяланите процепи в скалите „улавят” лъчите в точно определени дни от годината-четирите равноденствия. Известни са невероятните астрономически познания на траките. Според елинските хронисти тракийските жреци са познавали поименно 500 звезди и са синхронизирали календара си по движението на небесните тела. Тракийската обредност е свързана най-вече с култа към Слънцето. По всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев или залез.

Така моята разходка през уикенда приключи.

Малко равносметка:

-        Пловдив – Ивайловград – Пловдив – 500 км

-        вход за вила Армира – 3лв; беседа – 5 лв; снимане с фотоапарат – 5 лв;

-        нощувка в хотел Армира – 30 лв; закуска – компле – 3лв;

-        вход за Татул – 3 лв

 

Статията е написана от Александра Димитрова. Тя е част от екипа на туристическа анегнция “Ванди – С” ООД. Агенцията организира интересни екскурзии и семинари, изготвя уникални туристически програми както за индивидуални туристи така и за малки или големи групи. Тък като са професионалисти в областта, Вандис-С могат да се похвалят с клиенти като SIEMENS,ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПЛОВДИВ, ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ, АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО и др. За повече информация и актуални оферти: http://wandi-tour.com/ и телефон: 00359 32 964970.
На феновете на разходките, пожелаваме приятни ексурзии