Манастирите в България са близо 130 на брой. Най-общо те са разделени в 11 епархии.

Най-известните манастири в страната са:

Рилски манастир „Св. Иван Рилски”
Бачковски манастир „Св. Богородица”
Троянски манастир „Успение Богородично”
Аладжа манастир „Св. Троица”
Бесарбовски манастира „Св. Димитър Бесарбовски”
Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец”
Драгалевски манастир „Св. Богородица Витошка”
Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил”
Етрополски манастир „Св. Троица”
Ивановски манастир „Св. Архангел Михаил”
Клисурски манастир „Св. Св. Кирил и Методий”
Кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец”
Осеновлашки манастир „Св. Богородица” (7-те престола)
Патриаршески манастир „Св. Троица”
Плаковски манастир „Св. Пророк Илия”
Преображенски манастир „Преображение Господне”
Роженски манастир „Рождество Богородично”
Соколски манастир „Успение Богородично”
Черепишки манастир „Успение Богородично”

Три от манастирите са на пряко подчинение на Св. Синод: Рилски, Бачковски и Троянски манастир. Те са ставропигиални манастири.

Най-много манастири има в регионите: София (56), Пловдив(17), Велико Търново(16) и Ловеч(11)

Женските манастири са 44, а мъжките – 40.

Рилският манастир е най-големият и най-известният манастир в България. Основан е през 10 век от отшелник на име Иван Рилски. Разположен на около 117 км. южно от София и представлява най-голямата туристическа атракция сред манастирите в България със своята големина, архитектура, стенописи и древна история. Заобиколен е от малките планински реки Рилска р. и Друшлявица и е само на 4 часа пеш от вр. Мальовица. Най-високият връх на Балканите – Мусала (2925 м.) е малко по-далеч – на 8 часа.

Подобно на други манастири оцелели през османското владичество, така и Рилският е действал като център на духовния и културен живот на българския народ във вековете на чуждо поробителство. По това време монасите създават нови творби и правят копия на известни автори, главно от Търновската и Атонските школи.
Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник през 1976 г., а през 1983 г. е вписан в книгата на ЮНЕСКО за световно наследство.

 

 

Бачковският манастир е вторият по големина. Основан е през 1083 година от грузинеца Григорий Бакуриани. Бачковската обител, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от град Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните в България.

Въпреки че Бачковския манастир оцелява след първоначалното нашествие на Турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и бива ограбен и разрушен. Възобновен е към края на 15-ти век, като трапезарията е реконструирана през 1601г., а запазената и до днес църква Света Богородица е завършена през 1604г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестна ръка през 1605г., са забележителни със своята художествена стойност. Църквата, от своя страна, също изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е иконата на Богодорица, за която се смята, че е чудотворна.

 

Третият по големина е Троянския манастир. Основан е през 1600 година. През 1855 година е построена църквата в манастира. Тя е изографисана от Захари Зограф. Намира се на около 10 км. югоизточно от стария балкански град Троян в полите на Стара Планина.

По подобие и на други български манастири този също си има своя чудотворна икона, която пристига в светата обител по времето на нейното създаване и се нарича “Св. Богородица Троеручица”. Според преданието, иконата е дарение от монах, който се заселил за известно време при троянския отшелник по време на своя път от Атонските манастири към Влашко.

 

Аладжа манастир е скален манастир. Намира се на 2км от Златни пясъци. Пещерите са били обитавани още през 4-5 век. Като манастир е възникнал през 11-12 век. Името на Аладжа манастир идва от турската дума за пъстър (“аладжа”), вероятно заради ярките цветове на стенните рисунки, датиращи още от ранното Средновековие.

Монашеските килии, общите помещения и параклисите, издълбани директно във варовиковите скали и разположени на две нива над земята, са свързани посредством външно стълбище. На долния етаж са били разположени стаите на монасите, общите части (кухня, дневна) и малка църква, докато горния е бил изцяло предназначен за параклиса.

 

Единственият действащ скален манастир в България е Бесарбовския скален манастир. Той се намира в долината на Русенски Лом, на 10 км от Русе.

Най-ранните исторически сведения за манастира датират от ХV век и са почерпени от османски данъчни регистри. В един такъв регистър е поместен опис на тимар /поземлено владение/, собственост на влашкия войвода Иванко Басараб, тъст на цар Иван Александър.

 

Киевският княз Георги Глож през 13 век основава Гложенския манастир. Манастирският храм е създаден с основаването на новия манастир през 14-ти век. Бил е богато украсен със стенописи, които за съжаление просъществуват до 1913 г. когато земетресение срива до основи църквата. Днешната черква е построена през 1951 г. върху основите на старата и представлява сравнително тясна, но висока постройка.

 

Информацията за Драгалевския манастир датира от 1371 година. В контраст с повечето български манастири, “Света Богородица Витошка” е бил запазен от унищожение от османските нашественици. Драгалевският манастир е известен и с килийното училище, което се е помещавало там по време на турското иго. Освен ролята му на културен и учебен център, “Света Богородица Витошка” е типичен представител на все още запазените български манастири със своята активна роля в тайната революционна дейност срещу нашествениците в средата на 19-ти век.

Дряновският манастир е разположен в долината на Дряновска река. Манастирът е основан в края на 12 век. Намира се на около 4 км. от гр. Дряново. Смята се че в първоначалния си вид манастирът се е намирал на 2 км. северно от сегашния (в местността Малкия Св. Архангел) и е построен от възстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. През 14 век Светата обител е била едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В началото на 15-ти век манастирът бива разрушен от османските нашественици.

Етрополският манастир е основан в средата на 12 век. Разположен в подножието на старопланинския Черни връх, на около 5 км. източно от гр. Етрополе.

Манастирският храм “Св. Троица” съществува в подобен на сегашния си вид от 1858 г. и днес той се смята за забележителен паметник на българската култова архитектура от епохата на Възраждането. Изграден е от майстор Иван Боянин от брациговската строителна школа и представлява внушителна кръстовидна сграда с пет купола. Стенописите в черквата са от по-късен етап – създадени са през 1907 г.

 

Монахът Йоаким основава през 13 век Ивановския манастир. Скалният манастир всъщност е напълно различен от другите запазени манастирски комплекси в България. За разлика от традиционния манастирски комплекс, който се състои от 1-2 църкви и монашеска част, Ивановският представлява своеобразна мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани в скалите на живописния каньон на река Русенски лом, на 32м. височина над водата. Тази обител е най-известната от групата на скалните манастири в Добружанския район заради красивите си и добре запазени стенописи.

 

Клисурският манастир е основан през 1240 година. Намира се на 9 км от Берковица. Клисурският манастир датира от времето на Второто българско царство – в първоначалния си вид е построен през 1240 г. Във вековете на османско иго претърпява многобройни набези и опустошения. През 1862 г. светата обител е напълно разрушена и изгорена от берковския паша Юсуф бей на празника на Св. св. Кирил и Методий, а богомолците и монасите са избити.

 

Кремиковският манастир е основан по времето на Иван Александър. През 1382 г., когато османските нашественици завладяват София, манастирът е напълно разрушен. 111 години по-късно е изграден отново.

 

Осеновлашкият манастир е свързан с въстанието на болярина Петър Делян против византийското владичество. Известен е още като манастир Седемте престола, заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира. В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради.

 

В подножието на Арбанашкото плато се намира Патриаршеския манастир“Света Троица” . Разположен на около 10 км. от античната крепост Царевец и старата българска столица Велико Търново. Намира се в прекрасна местност, в подножието на непристъпни скали. Първата обител в района датира от 1070 г. През 1368 г. отшелникът Теодосий Търновски се оттегля в малка пещера в скалния масив над днешния манастир. След като други монаси започват да прииждат търсейки духевен съвет или просто разговор с Теодосий, мястото постепенно се превръща в истинска монашеска общност. Скоро след това, бъдещият Патриарх Евтимий също се присъединява към общността и бързо става известен със своите способности в първото книжовно училище, създадено от монасите там. С остаряването си Теодосий постепенно прехвърля на Евтимий дейността си по управлението на манастира.

 

По времето на цар Иван Асен II е основан Плаковския манастир. Издигнат е през 13 век. Манастирът “Св. Пророк Илия” се намира близо до село Плаково, на 18км. южно от Велико Търново. Заради близостта между Плаковския и Къпиновския манастир, разстоянието между които е само 2км., двете обители биват наричани манастири-близнаци.

Сегашната манастирска църква е съградена наново през 1845г. и е рядък представител на българската православна архитектура от т.нар. “атонски тип”, характерен за Втората българска държава. Църквата е еднокорабна, продълговата, с три високи апсиди /място за безкръвното приношение и за духовенството/ и с 6 масивни цилиндрични колони с капители, а западната й страна е открита нарктика. Над входната врата под откритата нарктика е нарисуван единствения стенопис с ктиторски надписи. В църквата се пази ценна икона на Христос и 12-те апостола, дело на Захари Зограф (1845г.).

 

Четвърти по големина в страната е Преображенският манастир. Разположен е в изключително живописна местност на около 10 км. от античната крепост Царевец. Лежи в подножието на отвесни скали от лявата страна на р. Янтра и пътя от Велико Търново за Русе. Няма запазени постройки от времето на създаване – сегашните сгради са построени през 19-ти век. Съборната църква “Свето Преображение” също датира оттогава. Впечатлява и живописната украса, създадена от видния български живописец Захари Зограф. В продължение на три години (1849 – 1851) той работи върху някои от шедьоврите на възрожденското изкуство. Най-голямо внимание заслужават труда му по олтара на храма (живопис и икони), както и красивата стенна рисунка на име “Колелото на живота” на външната стена на църквата. Интерес буди и майсторската дърворезба от 19-ти век на име “Царските двери”.

 

През 13 век възниква и друг манастир – Роженският. До началото на 20 век е бил преобладаващо гръцки. Роженският манастир е разположен на около 5 км. от гр. Мелник в ниските части на Пирин. Той предлага изключителна гледка до върховете на Пирин и Беласица, както и до популярните мелнишки мелове – разположени около града пирамидални хълмове, образувани от ерозия на глинена почва. Роженският манастир е най-голямата обител в пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес. Според летописи, пазени в Атон, Гърция, той е създаден в далечната 890 г. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследствие дава името си на близкото село Рожен. По време на управлението на Деспот Алекси Слав, губернатор на региона при царуването на Цар Калоян (1197-1207) и неговия племенник, манастира е обогатен с няколко нови сгради. През 17-ти век бива опожарен, но е възстановен в началото на 18-ти век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 г., а църквата е изцяло завършена през 1732 г. Манастирът достига своя апогей през 19-ти век, когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност. Краят на разцвета е сложен от известния местен революционер Яне Сандански, който със своите приближени завладява земите му. Днес Роженският манастир е добре поддържан и е отворен за посетители през цялата година. Манастирският празник е на 8-ми Септември, когато хора от целия регион се събират да участват в празненствата.

 

Отново по времето на цар Иван Шишман възниква и друг манастир – Черепишкият. Разположен е на 29 км югоизточно от гр. Враца, в уникалното със своето многообразие на природни форми и забележителности Искърско дефиле на Стара планина.

В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Създадено е килийно училище, писани са и преписвани книги, жития и евангелия. Оттогава датират реликви като Черепишкото евангелие, подвързано през 1512 г. със златни корици и украсено с библейски сцени, както и евангелието на монах Данаил и създадената от Якоб книга на апостолите. През 1797 г. в “Успение Богородично” намира убежище св. Софроний Врачански.

 

Статията е написана от Александра Димитрова. Тя е част от екипа на туристическа анегнция “Ванди – С” ООД. Агенцията организира интересни екскурзии и семинари, изготвя уникални туристически програми както за индивидуални туристи така и за малки или големи групи. Тък като са професионалисти в областта, Вандис-С могат да се похвалят с клиенти като SIEMENS,ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПЛОВДИВ, ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ, АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО и др. За повече информация и актуални оферти: http://wandi-tour.com/ и телефон: 00359 32 964970.
На феновете на разходките, пожелаваме приятни ексурзии