Обвитата в мистика и догадки тракийска религиозна практика и познание за света постепенно разкрива истината за себе си. Огромната територия, върху която е процъфтявала тракийската цивилизация, е осеяна с много артефакти, подсказващи за начина им на живот, за културата, изкуството и религиозните им обреди. Такива доказателства се откриват все по-често през последните години и на територията на България.

Едно от значимите разкрития, хвърлящо светлина върху духовния свят на древните траки, е направено през 2003г.на 5-6 км северно от гр.Приморско, в района на бившата резиденция „Перла”. Насред гъста широколистна гора, в близост до руините на древния град Ранули, се намира светилището Беглик Таш. До него се стига по пътя, минаващ покрай Аквапарка и Конната база в Приморско. Ориентировъчна табела насочва към черен път през гората, подходящ за високопроходими автомобили. След не повече от километър ще се озовете до най-древното тракийско светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморието, датирано от 14 в.пр.Хр. и функционирало до 4 в.сл.Хр.

Беглик Таш представлява мегалитен комплекс с централна каменна площадка, около която са разположени няколко групи от камъни с различни приложения. Общата площ на светилището е 6 дка. Смята се, че тук се е обслужвал култа към Бога на слънцето и този към Богинята майка. Същевременно с функцията си на храм, то е било и календар, и часовник, за което говорят специфични „стъпки”, издълбани в скалите и каменна група, разделяща деня на части.

В най-източната част се намира преддверието към комплекса, непосредствено до който има „брачно ложе”. Тук вероятно върховният жрец и жрица са пресъздавали единението между двете божества. Около „ложето” са издълбани вани, в които са се наливали четирите изначални съставки на Всемира според траките, олицетворени от мляко – символ на въздух, олио – символ на огъня, вино – отговарящо на земята и вода.

След тази първа група камъни на „божествено единение” се намират два жертвеника и жречески трон. По жертвените камъни не са намерени следи от кръв, затова се предполага, че тук са се принасяли единствено дарове от растителен произход – грозде, смокини и др.

До тях е композиран слънчев часовник, състоящ се от главен камък, извит по специфичен начин, и шест по-малки камъка, като всички те са съборени и им предстои възстановка. Сянката от главния камък пада върху следващите я камъни, които разделят деня на шест части.

Близо до часовника се намират други две интересни скални композиции – Апостол Таш и долмен – „свещана пещера”. Апостол Таш представлява огромен скален блок, който лежи върху основа само на две точки. Между точките има хоризонтална ниша, в която спокойно могат да легнат трима души. Това не е естественото положение на камъка, той е поставен тук от древните траки, а нишата е изсечена.

Зад Апостол Таш е разположен долмен, чието предназначение не е с погребална, а с ритуална цел. „Пещерата” в долмена може да се свърже с женската утроба, препращаща към Богинята майка.

В североизточната част на Беглик Таш е изграден своеобразен лабиринт от монолити. Предполага се, че е служел за гадаене на бъдещето и професията, към която ще се насочат младежите от племето. Лабиринтът има два изхода – ляв, кореспондиращ с мистиката и жреческата професия, и десен, който се асоциира с прагматичната дейност в живота. За да достигнат до изходите, младежите трябвало да преминат през различни изпитания като минаването през тесен скален процеп. Процепът е с височина 6 м и широчина около 50 см. Смятало се е, че само праведните и душевно чисти хора могат да минат през него.

Малко по-навътре в гората е открита жилищна постройка, вероятно на жреца, обслужващ светилището, както и няколко огнища.

Това необикновено и магично място, останало скрито дълго време от погледа на обикновените хора, допълва цялостния загадъчен облик на околността. В района на резерват „Ропотамо” се намира скалният феномен „Лъвска глава” и множество огромни скални блокове с неизяснен произход, пръснати по планинското било, подобно на каменно море.