Заглавието на този пътепис се роди още на път. С компанията бяхме решили 30.04. и 01.05. да посветим на Ловеч и Троян. Предварително бяхме начертали маршрут – Пловдив – Сопот – Троянски манастир – Къкринско ханче – пещера Гарваница – Крушунски водопади – Деветашка пещера – Ловеч – Плевен – пещера Божиите очи – пещера Съева дупка – Гложенски манастир – Етрополски манастир – Пловдив. Доста смело от наша страна. За всички бях запазила за нощувка – къща за гости Стария Ловеч. Тук е мястото да благодаря на нашите изключително любезни и гостоприемни домакини – сем. Лалеви – http://oldlovech.com .

И така…… преди обяд посетихме Сопот и родната къща на Иван Вазов. Музея е с работно време 08.00-12.00 и 13.00-17.00 часа. Входната такса за ученици е 1 лв, а за възрастни – 2 лв; беседа – 5 лв. Музеят е открит от НЦВ Борис III на 06.06.1935 година. Продължихме за Троянския манастир. Южните склонове на Стара планина бяха покрити с жълти килими от уханна иглика. На билото на Стара планина (Беклемето) поспряхме за фото сесия. Гледката спираше дъха на всеки от нас – на юг – Долината на Розите между Стара планина и Средна гора; на запад – заснежения връх Козя стена (1669м). Започнахме да се спускаме към Троян. Северните склонове ни посрещнаха с лилави килими – минзухарите ни се усмихваха и ни приветстваха с Добре дошли.

Рано около обяд бяхме в Троянския манастир. Разгледахме манастира. Посетихме скривалището на Васил Левски и продължихме за Къкрина. Малко след отбивката за село Ломец видяхме римският военен лагер Состра. Разположен на 12 км северно от град Троян и на 28 километра южно от град Ловеч. Той се намира върху относително равен терен в долината на река Осъм. Край разкопките са намерени много монети, съдове, паметници. Най-ценната находка представлява древна тракийска маска от V-IV в. пр. Хр. Продължихме по поречието на река Осъм.

Ранният след обяд паркирахме автомобилите пред Къкринското ханче. Екскурзоводката на разказа набързо историята около залавянето на Васил Левски. Показа ни стаята, в която е нощувал Апостола и плета, на който се е закачил цървула му.

Продължихме към следващата спирка – пещерата Гарваница, близо до село Горско Сливово. Тук е моментът да Ви кажа, че ако решите да тръгнете по нашите стъпки, не разчитайте на табели, а само на интуиция и на повече очи в автомобила. В село Горско Сливово случайно открихме табло с информация за пещерата. Разгледахме го и продължихме. Карахме, карахме, а табела за пещерата – нямаше. Бяхме минали почти 100м, когато в огледалото за обратно виждане забелязахме табела Гарваница 300м и … Хайде обратно.

Разгледахме пещерата и продължихме за Крушуна.

Малко преди 17 часа бяхме на входа на парка, където са водопадите. Изключително лошо впечатление ни направи касиерът на входа. Той бъркаше в кош за отпадъци; вадеше хвърлените билети и ги продаваше повторно. Обяснихме му, че това е нередно, а той ни каза, че така си вади хляба. Беше изключително грозна картинка. Обещах си утре да сезирам НАП и ще го направя. За около час разгледахме водопадите.

Хапнахме кебапчета със салата, отново без касов бон и продължихме за Деветаки. И пак подминахме отклонението. Защо ли? Ами пак имаше табела само за тези, които се  движеха срещу нас. Паркирахме колите на една отбивка на пътя и тръгнахме към Деветашката пещера. Открита през 1921 г. Общата ? дължина е 2 442 м, общата ? площ е 20 400 м², височина — 60 м. Разположена е на около 15 км. североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм. Разгледахме я набързо и продължихме за Ловеч. При колите не можахме да се разделим с огнения залез над Деветашкото плато.

Изглеждаше вълшебно, опияняващо, магическо.  През целия път до Ловеч залезът беше пред очите ми. Неусетно в сладки приказки стигнахме до покрития мост на Кольо Фичето.

Настанихме се в хотелчето, сгушено в пазвите на Вароша, стария град. Домакините ни посрещнаха много сърдечно. Показаха ни къде какво има. Къщата се състоеше от 4 стаи. Всяка от тях със санитарен възел. Две от стаите имаха тераси. Долу-на партера имаше чудесна механа и обзаведена кухня.

В 21.00 бяхме в ресторанта. Предварително бях запазила маса в ресторант „Галерия”. Бяхме много уморени. Хапнахме набързо. Направихме план за следващия ден. Една част от групата се прибра в хотела, а друга тръгна на нощна разходка.

Сутринта с двама от групата тръгнахме на разходка из Ловеч. Градът още спеше. Нямаше отворен магазин; отворено кафе; всички още спяха. Обиколихме целия център. Накрая купихме от единствения работещ магазин млеко за айран и кафе. Върнахме се в хотела. Направихме закуска – баница; кекс, айран и кафе. Към групата се присъедини и нашия домакин – Г-н Лалев. Започнахме да си говорим за Ловеч; за Левски за залавянето му и т.н. Оказа се изключително начетен и интелигентен човек. Обещахме си пак да се видим. Разходихме се до крепостта. Обратно в колите и на път за Плевен.

В 11.00 бяхме в Плевен. Изключително трудно намерихме Панорамата. Указателните табели бяха на най-невероятни места-зад павилиони; в короните на дървета……, а някъде просто липсваха.  В 11.30 започна нашата разходка из Плевенската Панорама. Плевен по право се смята за град паметник и град музей. В такъв го превръща Руско-турската война от 1877-1878 г., върнала България на политическата карта на Европа и света. В хода на войната Плевен придобива голямо военно, политическо и стратегическо значение, а Плевенската епопея се превръща в един от най-важните моменти в историята му. По своята продължителност, по броя на участващите войски и по дадените жертви сраженията при Плевен са от най-мащабните събития в Освободителната война, изиграли решаваща роля за нейния ход и победоносен изход. През 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен, на самото бойно поле, в Скобелев парк музей, е изградена панорама “Плевенска епопея 1877 г.” Състои се от 4 зали – Уводна, Панорамна, Диорамна и Заключителна зала.

Уводна зала – Шест живописни платна /4 Х 3.60 м/ отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г.

Панорамна зала – Платно, изтъкано от лен, с един вертикален съединителен шев е монтирано в зала с диаметър 40 м. Общата му площ, заедно с предметния план е 2 375 кв.м. Перспективата на изображение е  8 – 10 км.  На панорамното платно е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен – Третият щурм /11-12 септември 1877 г./.

Диорамна зала – живописното платно /17/5м/ отразява последния  бой за Плевен в долината на р. Вит на 10 декември 1877 г. Обща площ заедно с предметния план – 150 кв.м. На 28 ноември/10 декември /1877 г., след тримесечна изолация, Осман паша се опитва да пробие блокадната линия с цел да се оттегли към София. В долината на р. Вит, след полудневен кръвопролитен бой, Гренадирският корпус на генерал Ганецкий разгромява и пленява 43 хилядна турска армия. Победен е един от най-талантливите турски военачалници -маршал Осман паша, попадат в плен и 10 паши, 128 щабни офицери, 77 оръдия и много бойни знамена.

Заключителна зала – две картини /4 Х 3.60/ показват капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на Балкана от руската армия.Освобождението на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война. Руската армия, преодоляла най-тежкото препятствие по своя път, осъществява считаната за невъзможна от военните специалисти операция – зимно преминаване на Балкана.

Потеглихме към следващата ни цел – пещерата Божиите очи. Обядвахме в едно крайпътно капанче и към Румянцево. Оттам към Карлуково. На указателни табели не се надявайте. Намерихме единствено табела за Пещерен дом. Там една жена ни показа пътеката за пещерата. Образувала се е през кватернера. Дължината й е 262м., а сводовете й са с височина над 40м. Тук са намерени битови находки от епохите на неолита и енеолита и съществуват предположения, че по онези времена са изпълнявани ритуали, свързани с пролетното равноденствие. Пещерата можете да посетите през всеки сезон. Природния феномен е уникален, просто е  невероятно как природата е изваяла очите в скалата!

Малко преди да стигнем до пещерата вляво в скалите видях интересен образ на човек. Ясно личаха очите и носа. Някои от моите спътници ме подкрепиха, а други заявиха, че си фантазирам. Вляво на входа на пещерата Пламена видя силуета на котка в скалите.

Вдясно 2 момичета тренираха скално катерене. Продължихме навътре в пещерата и след малко застинахме пред природния феномен Божиите очи. Беше невероятно; красиво и божествено. Малко снимки. Почивка. И обратно към колите. Късно след обяд се прибрахме в Пловдив.

Останаха доста непосетени красоти: Етрополския манастир; Гложенския манастир и Съевата дупка.  Скоро планираме второ посещение.

 

Статията е написана от Александра Димитрова. Тя е част от екипа на туристическа анегнция “Ванди – С” ООД. Агенцията организира интересни екскурзии и семинари, изготвя уникални туристически програми както за индивидуални туристи така и за малки или големи групи. Тък като са професионалисти в областта, Вандис-С могат да се похвалят с клиенти като SIEMENS,ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПЛОВДИВ, ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ, АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО и др. За повече информация и актуални оферти: http://wandi-tour.com/ и телефон: 00359 32 964970.

На феновете на разходките, пожелаваме приятни ексурзии