ЕКСТРЕМНО ИЗЖИВЯВАНЕ; ЖИВОТ НА РЪБА; НЕЗАБРАВИМА ЕМОЦИЯ; ЩУРО; НЕПОВТОРИМО; АДРЕНАЛИН  – Това са първите думи, с които мога да опиша изминалия уикенд.

Родопите-планината на Орфей и Евридика; планината на мистериите; планината на тракийските светилища; планината на надсвирванията в Гела.

В петък след края на работния ден поехме за Тешел. Никой не знаеше какво точно ни очаква. Късно вечерта пристигнахме. Времето беше хладно. Иглика – така се казва хижарката, ни настани в стаите. Поръчахме си пататник, качамак със сирене и краве млеко със сладко от диви ягоди. Хижата беше пълна с туристи.

Изненадата на вечерта беше кръшно родопско хоро, поведено от Иглика. Гостоприемната хижарка беше поканила 2 гайдари-момче и момиче и 1 певица. Беше невероятно. Всички гости се хванаха на хорото.

За закуска бяхме поръчали палачинки и кисело млеко със сладко от диви ягоди. Хапнахме набързо. Обухме дълги панталони и блузи с дълъг ръкав и поехме към Дяволското гърло. Там имахме среща с Костадин – планински водач. В 9.50 бяхме на паркинга. Костадин не дойде, но пък беше изпратил Емо. Той щеше да бъде нашият водач в Харамийската пещера.

Разположена е в източната страна на живописното Триградско ждрело, на около 1 км. от село Триград и се намира във величествените скали, издигащи се точно срещу пещерата Дяволското гърло в Западни Родопи.

Харамийската пещера е едно много интересно и удивително място, обвито цялото в загадки и мистерии. Общата й дължина е към 510 м. и се състои от две големи дупки, разделени една от друга посредством огромна бездна.

За първи път тази природна забележителност е била изследвана през 1924 година, а през 1977 година тук влизат и добре обучени пещерняци, които също я проучват. По-късно, през 1983 година в нея се провеждат и археологически разкопки ръководени от Хр. Вълчанова, при които са открити следи от човешки живот още от 4 хил.пр.н.е. Част от находките представляват керамични съдове, оръдия на труда и др.

Днес пещерата не е благоустроена за масови разглеждания от туристи и влизането вътре става само чрез катерене. Посещенията тук се осъществяват единствено на групи, които се направляват от специално обучени инструктори–алпинисти. Тъй като главният вход се извисява високо в скалите, всички ентусиасти се обличат с алпийско оборудване и се изкачват по каменния и стръмен терен. После ги очаква пълзене из тесните тунели на пещерата, след което се достига до същинската й част, където е влажно и студено, но въпреки това изключително красиво и забележително.

Подписахме декларации, че тръгваме доброволно. Оборудваха ни с колани, карабини и т.н. Почти на спринт взехме разстоянието от паркинга до подножието на пещерата. Пръв към пещерата пое Емо; след него беше ред на Виктор; след това – Стойко. В подножието останахме аз и Боби. Боби предложи трета да съм аз.

Тръгнах нагоре. Ръцете ми трепереха. Беше доста страшно. Мислих, че няма да успея.

Жоро ми вдъхваше кураж. Емо ми даваше инструкция къде да се хвана; къде да стъпя и т.н. Бавно, бавно стигнах до Емо. Емо ми показа едно тунелче и каза, че трябва да се провра през него. Беше изключително тясно. Добре, че нямах раница. След мен дойде и Боби. Жоро и Емо дойдоха за секунди. Жоро ми даде един челник. Тръгнахме в абсолютна тъмнина. Единствено челниците осветяваха пътеката. Неусетно стигнахме до следващото препятствие – спускане от 40м.  Първи се спусна Жоро. Нямах търпение да пробвам това ново изпитание. Втора бях аз. Беше невероятно. Проврях се през едно тунелче.

Беше много тясно, мокро, кално, тъмно……. Гледах в тъмнината благодарение на челника. Беше страшно, тъмно…… Долу ме очакваше Жоро. Един по един при мене дойдоха Виктор, Стойко и Боби. Жоро ни показа планински перли. Излязохме от пещерата. Пред нас се откри невероятна гледка-изключително красива гора, недокосната от човек. Започнахме да правим снимки, а Жоро ни каза: „Чакайте, след малко ще видите невероятни красоти. Това не е нищо. Хайде, че съм се обезбирил.” Питам го какво е това, а той – Ами пие ми се бира.

Тръгнахме по хълма нагоре. Беше доста екстремно, хлъзгаво, но много красиво. Жоро ми показа цели плантации от Орфеевото цвете – защитено и изключително красиво цвете. В сладки приказки неусетно стигнахме до билото. Гледката спря дъха ми – в краката ми беше Триградското ждрело наляво и паркинга на Дяволското гърло вдясно. Почувствах се прашинка. Поседнахме за малко. Пийнахме вода. Поехме към поредното изпитание. Добре че на по-екстремните места имаше обезопасително въже. Иначе не знам как щях да мина. За мъжете не беше трудно, но и аз не се предадох.

Минахме проходната пещера. Жоро реши да ни даде урок по оцеляване в планината. Отиде до един мравуняк. Започна да тупа с ръка по него. След 1-2 минути подаде ръката си към носа на Стойко. Оказа се, че мирише на амоняк. Беше ужасно. Червената мравка изпуска мравчена киселина, която мирише на амоняк. Така, ако на някой му стане лошо в планината, благодарение на мравките може да справи. Продължихме надолу. На паркинга на Дяволското гърло ни чакаше Емо. Всички получихме поименен сертификат, че сме дръзнали да покорим и открием тайнството на Харамийската пещера и по 3 снимки. Беше невероятно, красиво и вдигащо адреналина. Виктор и Стойко ми казаха: “Не вярвахме, че ще успееш”.

Дайте оценка на пътеписа:

(19 гласа, средно: 4,32 от 5)

 Loading ...

Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!

Добави в Svejo

Tweet