Гергана Янчева ни е изпратила два пътеписа за участе в конкурса за пътеписи 2012 на Разходка.ком. Ще публикуваме и двата като започнем с разказа за Бургас и любимото ни море.
Благодарим на Гергана за включването в конкурса. Много ни допадна лекия и увлекателения и стил на писане. Ще очакваме още споделени разходки от нея
Преди години, когато „магистрала” бе нещо, което според мен съществуваше само в Германия и вероятно Америка, по пътя от Бургас към Пловдив се радвах на с. Поповица и сергиите им за сурови фъстъци, с които се преяжда зловещо. Наобратно, нещото, което ме караше да се вълнувам искрено бе „чичкото с орела” преди Айтос. Толкова дълго питах майка, как е името му, че тя най-накрая се принуди да го кръсти Иван. Та, Иван сигурно и до днес е там, но се виждаме все по-рядко.

 

Карам нещо като малък автобус, чувствам се като нещо, подобно на нищо подобно. Децата крещят: „Бургас, Бургас!!!”, уютно засадени между куфари, чанти и какво ли не още. Ние отиваме на море „по женски”. „Четирима възрастни и две деца”, така казах на човека от хотела, който каза, че всичко е идеално и ни очаква, което после не се оказа точно така. Ще отседнем в Отманли или парк „Росенец”, както ви е удобно. Първият ми спомен от това място е смътен: родители, чужди хора и децата им, зъболекар и кучето му, някакво агне и вилата на някого, ама на кого…

Последните ми спомени ме включват в цял размер, омазана от ребърцата на „Ребърцата” (един Бог знае как се казва, онова червеното в началото) или съсредоточена в пощенето на сафрид от „Даляна” ( който не знае какво е „Даляна”, той може спокойно да си запише, че никога не е ходил „на море”), а най-най-последно имам снимка от плаж, чието име никога не съм знаела, но е някъде там в близост до нефтопристанището, преди имаше капан на самия път, който по никакъв начин не е провокирал вниманието ми, сега е малко по-различно… всичко е в бяло и тюркоазено синьо, има палми, шезлонги, маслинови дръвчета, фенери, факли, шатри, бели завеси, украси от миди и какво ли не, особено ми харесва синята пещ, която наднича от полуоткритата кухня на новото заведение. Това ще е плажът, който между другото се казвал Св.Анастасия, вероятно, защото се намира точно срещу о-в Св.Анастасия, на който ще прекараме следващата седмица. За тези неща – после.

Хотелчето е прилично, чистичко в битов стил, което… някак не стои на мястото, но на никой не му пука. Интересувам се предимно от наличието на легла, баня и удобен паркинг, защото маневрирам трудно. Оказва се, че резервираните от мен двойна стая и апартамент, са се стопили до двойна стая и двойна стая с допълнително легло, което не е оборудвано. Решавам, че няма да издребнявам и ще се съглася с „получило се е объркване” и апартаментът ще бъде наш след два дни, поръчвам чаршафи и екстра възглавница. Три минути по-късно в стаята нахлува възрастна дама, която потресаващо прилича на собственика, допускам, че е майка му, носи чаршафи, но е странно смутена от „завишените ми изисквания” и звучи по-скоро като сърдита учителка, отколкото като персонал в хотел.

 

-     Вие вече имате достатъчно чаршафи! – тя

-          Не, нямаме за допълнителното легло, затова ги поисках. – аз

-          Не, лично аз съм ги заредила и много добре знам какво има по стаите!!!

-          Може, но просто сте пропуснали, вижте в гардеробчето има само завивки.- аз, все още спокойна.

-          Добре, ето ти ги, ама защо ми искаш и възглавница???

-          Не е за мен, а за другата стая, трима са, а има само две.

-          Как така са трима???

-          Ами, двама възрастни и едно дете, бях поискала апартамент, но ми казаха, че се е получило объркване.

-          Да-а, аз знам!

-          Добре, тогава просто ми дайте възглавницата! – вече съм на капка от ръба си…

-          Тия олекотени завивки…, за какво ще ги ползвате, що така сте ги постлали? –   определено е възмутена от отношението ни към пухените неща в хотела.

-          Ще си правим парашути и ще скачаме от терасата с тях. Съгласна ли сте?

 

Рано на другата сутрин, екипирани като последните туристки по тези земи, се отправяме към плаж Св.Анастасия, като преди това, възнамеряваме да пием кафе в ресторанта под хотелската част.

 

-          Добро утро! – аз с усмивка

-          Добро да е! – госпожата с пеньоара от вчера ( с резерви)

-          Четири дълги кафета и две канички мляко, моля.

-          Нашето кафе струва 1,60 лв…, защото е италианско!

-          Аз обичам италиански неща, не се тревожете за цената. – вече без усмивката

-          Длъжна съм да ти кажа!!! Отивай да занесеш млякото и се върни за кафетата!

 

Тази жена е завършила школата по камериерство, барманство, счетоводство и бясно командване. Може да бъде всякаква на цвят барета, но не и хотелиер. Някой е гласувал за нея с двете си ръце, та сега е заела всички възможни постове в това здание, но този някой не е предвидил, че е крайно неуместно да разрешава на майка си, да дърпа ушите на клиентите, които дори са си платили за „удоволствието”… Изобщо не коментирам, че в цената за нощувка няма включена закуска, което е рядскост в наши дни, а цената от своя страна не минава за „извънредно” ниска, напълно нормална е за тризвезден хотел, категорията на този не ми стана ясна. Както не ми стана ясно, дали изобщо сме регистрирани и има ли някакви документи, свидетелстващи за същото. Това не е важно, избрала съм го, защото е близо до плажа, чист е и има топла вода в неограничени количества, не възнамерявам да прекарвам каквото и да е време в будно състояние тук.

Има съвсем ново заведение на плажната ивица в парк „Росенец”- Vista Mare, всъщност имах удоволствието да наблюдавам първите им работни дни в началото на лятото, а сега ги заварвам, така да се каже, набрали скорост. Надявам се да го има този сезон, както и следващите.

Усещането е за нещо много приятно, интериорът – по мой вкус, много е морско, много свежо, без излишен лукс, без излишна показност, хубаво е, съвсем хубаво. Нямам никакви отзиви за храната и първоначално съм скептично настроена, понеже знам какво точно може да се крие в кухнята на подобно място, където електричеството, водоснабдяването и почистването на неизменните септични ями са доста абстрактен момент, в който не желая да се потапям изцяло. Въпреки това пробвам и оставам приятно изненадана.

Пицата „Маргарита”, салатата „Капрезе” и пастата със сьомга и кедрови ядки са изключително вкусни и добре приготвени, приборите са изрядно полирани, салфетките плътни (това е важно), чашите са чисти, а сервитьорката, която ни се пада в ден едно е мила и се старае да бърза. Щеше да е идеално и нямаше изобщо да коментирам системата им на работа, ако в ден три една от сервиращите дами не бе допуснала най-гадната и популярна грешка в обслужването: показа липсата си на настроение, грубост и дори си позволи саркастични подмятания по адрес на клиент. Нито аз, нито семейството ми има вина, че в делничен ден, който обаче се оказва натоварен, тя е оставена да се справя сама с всички маси, кухнята закъснява с подготовката си и в 12:00 часа отказва да изпълнява поръчки… Недопустимо е.

Когато украсяваш храната с пера див лук и сервираш пържените картофки в купа, когато имаш претенциите да бъдеш стилен и в същото време в „приятелски” отношения с клиентите, когато знаеш, че имаш основание за всяка стотинка от цената, тогава, би било хубаво да си стилен и последователен в системата си на работа. Има кухни, които отварят в опеделен час и нищо на света не е в състояние, да ги накара да готвят преди това, харесвам този маниер, но тук става дума за плажен капан, па макар и с нотка класа, който нямаше такива правила в предишните дни и се справяше чудесно.

На какво се дължи пробивът в системата, не смея да гадая, макар, че ресторантьорът в мен е напълно наясно. Факт е, че в този ден не обядвах там, въпреки, че имах огромно желание и искрено съжалявам, че се лиших от още една такава „Капрезе”, която изглеждаше точно така, както бих я приготвила и самата аз.

Надявам се това да е било само инцидент, който не се е случвал преди мен и няма да се случи до края на сезона. Заведението е прекрасно, на място и обмислено като проект, забелязват се дори следи от творчество, момчетата, които обслужват плажната ивица са любезни, бързи и усмихнати, а правилата за платен и свободен достъп се спазват,поне на пръв поглед, има зона за свободно плажуване и две зони с различни цени за комплект шезлонги с чадър и масичка, напук на разярените лелки и чичковци, които настояват да забият личното си чадърче направо във водата и крещят: „Морето е на всички”.

В крайна сметка е лудост, да очакваш от някого инвестиция за облагородяването, почистването и охраната на ивицата пясък, без да изисква нещо в замяна. Идвала съм тук и тогава, когато плажът бе, да речем „див”, да, никой не събираше такси, но също така, никой не събираше отпадъците, нямаше спасителен пост, нямаше медицински пункт, нито място, от което да закупиш дори солети, без да рискуваш здравето си, водата бе все така прекрасна, но за почивка с деца, например, това съвсем не е достатъчно. Не съм ничий адвокат, аз просто обичам „уредените” неща и това ми хареса.

 

Бургас и Южното море, са едно от най-хубавите места в България към днешна дата, развиват се, предлагат много на своите гости и може да се каже, че за жалост изпратиха славата на Варна и Северното черноморие някъде назад в историята, където разказите започват с „имало едно време”. Не, че няма проблеми, не, че няма какво още да се желае, но поне се забелязва огромното желание за работа в името на по-добрия морски туризъм.

Лично аз, за пет дни, освен плаж, успях да посетя „Международния Фолклорен Фестивал”, „Фестивал на хвърчилата”, изложба на Тракийските златни съкровища в „Морско казино”, малък концерт на „Охлюва”, както и някои от щандовете на книжарниците, взели участие в “Алея на книгата”, фестивалът на пясъчните фигури и конната база, където децата се радваха на разходка с пони за скромната сума от 2.00 лв на обиколка. Освен това, за пет дни, не попаднах в нито едно задръстване и паркирах с лекота в централната градска част, мисля, че е повод за радост.

И…, ако не минавам за „обективна”, понеже съм родена и израстнала в този град, то доказателството за успеха му са гостите ми, жители на Хановер, Германия, които останаха очаровани и десет минути след пристигането започнаха да правят планове за идното лято и още по-голяма ваканция в района.

 

Няма да разкажа как точно се спи на фона български „певец”, който ужасно иска да бъде ту грък, ту сърбин, нито ще обясня на какво може да ухае плажната ви кърпа, ако прекара една нощ на терасата в опити да изсъхне. Ще изсъхне, но също така и ще се превърне в странна модификация на невидим кашкавал пане върху канапе от мекици и цаца. Няма да ви съветвам да избягвате или да предпочитате семейните хотели, защото такива „случки” има навсякъде, никой не е застрахован.

Добре е да се въоражите с нерви и много, много книги, списания и поне едно устройство, възпроизвеждащо мелодии. Никой не е пряко отговорен за доброто ви прекарване, освен самите вие. Моята ваканция може да се брои за успешно проведена, никой не бе докоснат от вирус, нямаше изгаряния над трета степен, нито насекоми, способни да отхапят поне половината от нечие бедро. Единствената възмутена бе тригодишната ми племеница, която никак не хареса „онези с музиката” на Фолклорния фестивал и настояваше в него да участват само кукери.

 

В заключение искам да кажа, че това не бе ваканция за психиката. Колкото и да се възхищавате на морските изгреви и залези, колкото и романтични снимки да направите, както и да си представяте чаша изстудено вино, каквито и шармантни облекла да сте си набавили предварително, висенето пред автомата за мини детски играчки на бензиностанцията и ютията в куфара ви издават: вие не сте мацката с великолепен загар, вие сте майката на еди кой си, която пие кафето си с пясък, отправя заплахи от сорта: „оставям те тука и реви колкото си искаш” и се радва като луда на всяко парче изядена краставица. Забележете: онези с джетовете паркират вляво от вас, онези „яките” играят волейбол вдясно, пред вас е празно, само голямото синьо няма нищо против да ви охлади и поне за десет минути да ви накара, да се чувствате лека като перце.

Не се оплаквам, всичко е въпрос на избор и мъничко късмет, а късметът в семейните почивки и семейното ежедневие е все един и същ: нисък, малко смешен, малко нестабилен, понякога с колики, понякога с памперс, но винаги щастлив и благодарен, задето е успял да види „муйету”. Преглеждайте за кърлежи, използвайте лосион с висока UV защита, поемайте повече течности и мийте ръцете си често, защото август е към края си, не потвърждавайте онази приказка, дето казва, че власите се давят накрай Дунава.

Дайте оценка на пътеписа:

(71 гласа, средно: 4,68 от 5)

 Loading ...