От известно време планирахме посрещане на изгрева на Камен бряг – July Morning през ……Февруари. Приготвихме апаратите, стативите…. малко топли дрехи и потеглихме.
Привечер бяхме в Каварна. Наши любезни домакини бяха собствениците на хотел Наш дом. Споделихме с тях плановете си за уикенда. Освен хотелиер, собственика на хотела се оказа водач, който познава много добре района.
Разказа ни за пещерите край Камен бряг, арката на Тюленово, фарът на Шабла, мидената ферма, нос Калиакра, Дуранкулак……
Рано сутринта – още в 6 потеглихме за Камен бряг. Бяхме обгърнати от непрогледен мрак. От Каварна поехме към Българево, Свети Никола, Камен бряг.
Камен бряг – Кая бей кьой – от турското робство – буквален превод “Селото на каменния господар”. Названието на селото произхожда от самотната скала пред “Малката яйла” на морския бряг пред селото, символизираща мястото му, както и въобще каменния бряг на километри наоколо, висок не по-малко от 30 метра.
В района е и местността “Яйлата”, която е огромно каменно образувание. На 2 км южно от селото се намира археологическата местност “Яйлата” с множество гробници, каменни жилища и ранновизантийска крепостна стена. Северозападно от селото има голям некропол от скитски гробници.
На входа на “Яйлата” е открит и разчистен тракийски олтар на слънцето. По високите брегове северно и южно от селото има още редица мегалитни паметници. На територията на Яйлата гнездят над 50 вида птици (корморани, папуняци, дъждосвирци, синявици, бухали и др ). От тук минава Виа Понтика – един от основните пътища за миграция на прелетните птици. Срещат се и 19 вида редки и застрашени от изчезване растения. Красотата на резервата е невероятна през пролетта когато цъфнат божурите.
Тъмнината беше нарушавана от светлините на колата и диодите на ветрогенераторите. Паркирахме близо до посетителския център и се разпръснахме на всички посоки в търсене на перфектното место за заснемане на раждането на изгрева.
В ушите ми звучеше легендарното парче на Юрая хийп. Представях си как целия стръмен и непристъпен бряг е населен с млади хора в очакване на изгрева.
„ Хипи – фолклорът твърди, че през миналото хилядолетие – през далечната вече 1986 година неколцина приятели се събрали на една поляна в Морската градина близо до Първо районно във Варна. Свирели на китара и дочакали изгрева като хора със свободни души.
Поводът бил прозаичен. Младеж от компанията – Тяната – може би предишната година – бил от нещастниците принудени да изкарат нощен наряд. Било вечерта на 30 юни срещу 1 юли. Сам посрещнал прекрасния слънчев изгрев. Стоял си войникът на пост – като последния оцелял човек на планетата. Тогава си обещал да направи така, че никога да не е сам на този ден.
Кой би могъл да предположи, че години по-късно, в следващия век и хилядолетие – идеята на войника с хипарска душа ще запали не само връстници, но и поколенията след тях.”
Тръгнах по една пътека надолу. Исках да стигна най-близо до морето. Бавно, бавно над хоризонта и над облаците плахо започна да се показва слънцето. Повече от час се наслаждавахме на изгрева.
На 4 км от Камен бряг се намира село Тюленово. Старото наименование на селото е Калъч кьой (“село на сърпа”). Може би това име е свързано в Арката край селото. През 1942 г. селото е преименувано Тюленово заради наличието на стада тюлени от вида монах, за които точно такова съчетание от прибой, пещери, ниски скали и ветрове се оказва подходящо място за населяване.
Разказват, че през 30-те години на миналия век, румънската кралица Мария, получила като подарък двойка тюлени. Първоначално живеели в заградена територия на бреговете на Балчик, но скоро тя решила да ги пусне на свобода, след което те са се адаптирали и създали поколения, обитавайки подводните пещери на Тюленово.
Тюленово е място почти недокоснато от цивилизацията, красиво и неопитомено.
В селото се намира водолазен център. Брега около Тюленово е висок и скалист, дъното е осеяно с огромни скални късове образуващи най-разнообразни тунели ,каньони, подводни пещери. Морето в близост до брега е пълно с останки от знайни и незнайни кораби от античността до наши дни. Девствения морски бряг, недостъпността и подводните дадености го правят едно от най-красивите места за подводен спорт в България.
Следващата наша спирка беше Шабла. Според кмета на града край него е открито най-старото технологично обработено злато в света, предхождащо с петстотин години крупните находки от Варненския халколитен некропол. В античността тракийските племена кари и гети обитават тези места, районът е част от Одриското царство. Множество тракийски надгробни могили се извисяват в околността и свидетелстват за тази епоха.
През ранното средновековие опустошеният от варварските нашествия район е заселен от прабългари и славяни и от основаването на Българската държава е част от нея. След неуспеха на кръстоносният поход на Владислав Варненчек срещу турците в 1444 г. османското господство тук е напълно yстановено. През средновековието край брега на Шабла минавали превозващи слонова кост кораби. Много от тях са погълнати от вълните и до днес се случва най-големите късметлии да намерят изхвърлени от водата слонски бивни.
Легендата разказва за потъналият при Шабла през Кримската война британски кораб “Черният принц” натоварен със златото за войската.
Фарът на нос Шабла е разположен на най-източната точка на България. Той е най-високият в България и най-старият автентичен действащ фар в Черноморско-средиземноморският басейн.
Разходихме се край брега. Снимахме фара и рибарското селище. Потеглихме към нос Калиакра. Калиакра е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Най–ранните поселения на носа датират от 4 век пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе Тиризи. Те дават и първото му име – Тиризис.
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители .Една от тях била Калиакра,на която е кръстен носът. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет. Калиакра е една от първите защитени територии в България. Калиакра е единствения резерват в България, включващ и защитена морска акватория.
Природния резерват има уникална природа и е единственото място в България, където се срещат степни тревни съобщества (степта Калекайря). През 1981 г. в морските пещери под носа все още се среща тюленът-монах. Тук могат да се наблюдават делфини, корморани, папуняк, дебелоклюна чучулига, черногърбо каменарче и други редки видове, общо 32 вида птици по платовидната част и още 12 по скалните корнизи.
На север от Калиакра се намират две малки влажни зони – Болата и Тауклиман („Птичия залив“). Тук гнездят интересни водолюбиви птици. Околните скални масиви са убежище на бухала, белоопашатия мишелов, застрашени от изчезване влечуги, включени в Червената книга на България.
Не пропуснахме да посетим и мидената ферма. Менюто беше изключително богато – миди, морска и речна риба.
Статията е написана от Александра Димитрова. Тя е част от екипа на туристическа анегнция “Ванди – С” ООД. Агенцията организира интересни екскурзии и семинари, изготвя уникални туристически програми както за индивидуални туристи така и за малки или големи групи. Тък като са професионалисти в областта, Вандис-С могат да се похвалят с клиенти като SIEMENS,ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПЛОВДИВ, ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ, АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО и др. За повече информация и актуални оферти: http://www.patuvane-bg.com/и телефон: 00359 32 964970.
На феновете на разходките, пожелаваме приятни ексурзии
Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Никога не съм била в Каварна, кажете…Хубаво ли е
Страхотно е. Заслужава си.
Скучно! Снмките са хубави, но текста напомня евтина реклама.
НА мен пък много ми хареса текста и ми беше доста полезен като инфо.
Прекрасен пътепис! За миг ме върна в детсвото ми и един от най-ярките ми спомени от морето-Яйлата и алено червените божури…
Прекрасен пътепис! За миг ме върна в детсвото ми и един от най-ярките ми спомени от морето-Яйлата и алено червените божури…