Ето и първата участничка в конкурса за пътеписи на Разходка.ком. Благодарим на Дияна Георгиева.
За включване в конкурса може да ни изпратите вашите разходки на pishi@razhodka.com. За да оцените пътеписа на Дияна, моля гласувайте след пътеписа.
Има едно свидно за мен място високо в Стара планина и това е местността Узана. Узун на турски означава дълъг.

Това е най-дългата поляна в Стара планина.

А най-емблематичното място в местността Узана е хижа Узана – една от най-старите в България и първата построена там още в началото на 30-те г. на миналия век.

През годините е търпяла много промени и реконструкции и сега е едно много удобно, уютно и красиво място за отдих.

 

До местността Узана, а и до самата хижа има асфалтов път, който се изминава за около половин час с автомобил. Пътят тръгва от Габрово, минава през красивото малко селце Зелено дърво и лъкатуши все по-дълбоко през горите на Стара планина, за да изскочи изведнъж на най-просторната поляна в Стара планина, по която тук-там се гушат малки хижи и хотели. Точно преди самата хижа Узана пътят преминава в дълга няколкостотин метра, права алея, обгърната от чутовно високи борове, създаващи усещане за мистичност.

 

Чак в самия край на алеята се открива гледка и към хижата, дълбоко сгушена сред извисените високо над нея борове.

 

Зеленият цвят на хижата я прави като истинска част от планината и от плътно прегърналите я дървета.

Не може да се говори за хижа Узана без да се спомене нейната същинска душа – хижарката Милена . От десет години неуморна и сладкодумна тя посреща по стар български обичай, облечена в народна носия, която пази от майка си, всеки новодошъл с вкусна питка с шарена сол и с благи думи, които оставят дълбок отпечатък в сърцето завинаги. По всяко време можеш да я откриеш, веднага оставя работата си, за да си поговорите, пита всеки, какво да му приготви, а в същото време работата й не секва и за миг. Прииждат постоянно нови гости, стаите блестят от чистота, чаршафите лъхат на свежест, от кухнята се носят благоухания, които сломяват и най-сития, от ръцете й се раждат вълшебни баници и пити, в хижата всичко е изрядно, а тя е винаги усмихната, винаги приветлива, винаги готова да помогне, да поговори, да разкаже. Такива са и нейните помощници Пенчо и Краси.

 

След чудесната закуска с вкусна вита баница, пръхкави понички и домашно кисело мляко, поемаме на следващия ден към връх Исполин.

 

Пътят за Исполин започва зад хижата по сенчеста асфалтирана алея. След няколко метра се отбиваме вдясно по малка пътека, която се потапя в гората. Още в началото от дясната страна на пътеката виждаме красиво дърворезбована табела узакзваща посоката за връх Исполин и обратния път към хижа Узана.

 

През няколко метра по стъблата на дърветата се виждат цветни табели, описващи, какво е дървото, къде се среща, колко дълго живее, колко голямо става. Маркировка има също на почти всяко дърво по пътеката и човек и да иска е невъзможно да се заблуди в посоката. Докато крачим през гората се запознаваме по табелките със смърч, явор, бук, хапваме тук-там къпинки. Неусетно пътеката започва да става леко стръмна и камениста. Посядаме на облите камъни, изникнали от земята и се захласваме по огромните дървета, чиито корони високо над нас докосват сякаш небето.

 

След минута почивка и няколко глътки вода потегляме отново. Пред нас по пътеката започва да пробива все по-ясно слънцето и разбираме, че наближаваме края а гората. Вляво от пътеката на огряна от слънцето малка полянка тъжно стърчи старо обгоряло дърво. Изведнъж пътеката ни извежда на просторна ливада, известна като Карамандра, а насреща ни се издига Исполин – най-високият връх в шипченската околност. Точно там на края на гората се разминаваме със стадо крави лениво поело на водопой. Излизаме на слънчевата поляна покрай стара дървена беседка от дясната ни страна. Зад беседката има останки от стари здания – вероятно плевни. Изпращаме с поглед кравите надолу към близкото деренце, където се скупчват около малко поточе и поемаме отново към Исполин.

 

Пътеката нагоре е съвсем лека и полегата, но слънцето и жегата я правят тежка за вървене. Колкото повече се изкачваме, толкова по-широка гледка се открива. Виждаме всички хижи и хотели по Узана, виждаме дори и пухкавата купчинка борове, под които знаем, че се гуши хижа Узана. Вдясно от пътеката поляната надолу става почти отвесна. Спираме под няколко дървета да се разхладим на сянка – единствената наоколо. От долу Исполин изглежда обрасъл с борова горичка. Но това е само привидно. Колкото повече се изкачваме по него, толкова повече скали се показват от изсъхналата вече трева.

 

На самият си връх той е украсен с няколко огромни камъка, под някои от които дори успяваме да се настаним няколко души удобно на проветрива сянка.

 

От горе се открива невероятна гледка – виждат се от едната страна Узана, връх Мазалат, масива Триглав.

А от другата – връх Шипка, връх Бузлуджа, селцата Шипка Шейново, язовир Копринка.

Вдясно от Исполин е друг по-малък връх – Бакаджик, от който ни убедиха, че се открива още по-красива гледка, каквото означава и името му. Самата пътека за Исполин минава между двата върха и когато човек се качи на единия, на слизане не може да не отиде и до другия.

Ако човек поседне там за малко може напълно да изгуби представа за времето. Наслаждаваме се на спокойствието и безвремието на върха, лакомо поемаме внезапните пориви на вятъра под прижулящото слънце и полека поемаме обратно към хижата, а там ни чака ароматна заешка яхния, пилешка чорбица, студен айрян и прохладна стая за почивка.

Слизаме полека към хижата, а там ни чака ароматна заешка яхния, пилешка чорбица, студен айрян и прохладна стая за почивка.

Късно следобед решаваме да се разходим до географския център на България. Обясняват ни, че до там можем да стигнем по пътя с колата за няколко минути, но ние тръгваме пеша през полето.

 

За ориентир ни казаха да гледаме високите антени на няколкото мобилни оператора, които са поставени в непосредствена близост до центъра. Тръгваме без пътека напред, наслаждаваме се на причудливи цветя, снежни, фини брезови поляни, тежки, масивни борове вляво от нас. Далеч вдясно подминаваме няколко хижи и хотели.

 

Има дори малко дървено ограждение с ниски препядствия и рампи, вероятно за любители на ездата по тези места. Скоро поляната става по-трудно проходима и трънлива и точно тогава пред нас се показва асфалтиран път. Пресичаме го и виждаме малко пред нас отново дърворезбована табела. От нея разбираме, че пред нас е къщичката на баба Яга.

Откриваме я след няколко метра – малка дървена с прозорчета и вратичка до красива дървена беседка за отмора. Зад къщичката си намираме тънка пътека и след няколко минути по нея сме в Центъра на България.

Самият символ на географския център не претендира с оригиналност – четири метални листа, събрани като чашка на лале и боядисани в цветовете на националния ни трибагреник. До него се издига семпъл хотел с името „Геогравски център”. Посядаме за малко. Пред нас се ширва цялата поляна Узана. Зад нея в далечината се виждат върховете Исполин и Бакаджик. Слънцето вече клони към залез и обагря всичко с топла светлина.

Близкият залез ни принуждава да станем и побързаме, за да не замръкнем далеч от хижата. На половината път обратно слънцето ни казва лека нощ и се скрива зад хълмовете. Успяваме да се приберем навреме за ритуала на хижа Узана – гощаването с пита току-що опечен хляб с шарена сол и топлите думи, с които Милена ни дарява. Благодарим й от сърце и отново разчупваме и си раздаваме от вълшебния й хляб с благодарност и любов към тази жена, към хората около нас, към планината и земята.

„Който не е вкусвал от питките на Милена, той не е бил в хижа Узана”, казва стар неин познат. Ние бяхме. И пак ще се върнем.

Дайте оценка на пътеписа:

(66 гласа, средно: 4,02 от 5)

 Loading ...