Благодаря от сърце на Таня Рангелова за прекрасния пътепис, сътворен от нейна разходка сред красивата пещера Проходна, известна още като ” Очите на Бога” и Етрополе. Красиви снимки, красиво описана разходка… Пожелаваме още много споделени разходки от Таня.

Всички, които искат да участват могат да изпратят пътеписите си на pishi@razhodka.com. Очакваме ви!
След дългата зима направо не ме свърта на едно място и дяволчето в мен ме подкокоросва, че е крайно време да попътешествам.

Този път ми се иска да отида някъде, където до сега не съм била. И сякаш случайността е на моя страна и ми подхвърля реклама на екскурзия до Етрополския манастир и пещерата Проходна. Не му мисля много и веднага организирам скромна компания, състояща се от любимия човек и скъпа приятелка.

И така вече сме записани и остава само да дочакаме търпеливо датата 14.04.2013 г. Малко преди нашата екскурзия времето се разваля и става студено и дъждовно. Горещо се надявам, че съдбата отново ще е благосклонна към моя неуморен скитащ дух и че въпреки прогнозите ще ни изпрати хубаво време без дъжд.

В ранната неделя ни посреща мрачно небе и хладно утро. Това няма да ни уплаши разбира се и ето, че вече сме в рейса заедно с още много ентусиасти, които като нас искат да се откъснат от сивото ежедневие и да се докоснат до красивата ни природа.

Пътуваме по магистрала Хемус, като още в началото на пътя при Долни Богоров виждаме, че усилено, дори в ранната неделна сутрин, се строи нов път, който ще заобиколи селата и така ще облекчи трафика. След около 60 километра пътя ни се отделя от магистралата, за да ни отведе до Етрополе. Първата спирка обаче в нашия маршрут е Етрополския манастир „Света Троица“, така че на този етап подминаваме градчето.

Манастирът се намира на 5 км. от Етрополе. До него е изградена страхотна екопътека, по която може и пеша да се стигне от края на града.Когато слизаме от автобуса ни посреща срамежливо слънчице и свежа прохлада. Влизаме в манастира, където са разположена красива църква и добре поддържан двор.

Когато влизаме в манастирската църква веднага ни грабват красивите стенописи-личи си че са реставрирани скоро. Така се и оказва-на плоча на стената е написано, че стенописите са реставрирани през 2007 година.Другото име на манастира е Варовитец, което произлиза от варовик, тъй като от този материал е построен храма. Отстрани е камбанарията на манастира, която впечатлява с излъсканите до блясък камбани.

Църквата е изградена на мястото на стара разрушена църква, датираща от 1158 г.

Тази година е била изписана върху стара плоча, намерена и вградена в основите на новияхрам. Тук често е намирал  убежище Васил Левски. На втория етаж на манастирската постройка има малък музей, в който са изложени копия на редица стари документи, свързани с историята на манастира. В двора пред църквата има люлки за децата и пейки за отдих. А зад манастира, откъдето започва екопътека за водопада и която слиза до Етрополе, има изграден детски кът и дървени маси и пейки.

Отправяме се към водопада, който също носи името Варовитец.Още щом излизаме зад манастира долавяме грохота на падащата вода. Забързвам се, защото нямам търпение да видя самия водопад.

И ето, че се открива величествена гледка – в началото на пролетта водопада е пълноводен и щедро разпръсква водите си.

Толкова е красиво… Сред камъните и водата издигат снага няколко дървета, които придават един невероятен чар на гледката. Почти успявам да се провра под водопада и се любувам наводните струи, които минават над мен. По пътеката слизам и до долу, за да мога да обхвана целия водопад в един кадър. Но снимките не могат да предадат изцяло красотата и величието на гледката…Мястото е много приятно за разходка и с радост бих останала повече тук, но ни чака още път.

 

 

От манастира слизаме към Етрополе. В центъра на града кипи голям ремонт-цялата главна улица е разкопана и явно ще се сменя настилката. Трябва да минем през тази улица тъй като тук са Историческия музей и Часовниковата кула-двете забележителности на града. Тъй като е почти обяд първо отиваме в музея, за да не затвори за обедна почивка. Музея се намира в много красива стара бяла постройка.

Посреща ни любезна екскурзоводка, която ни развежда из залите и ни разказва най-интересното от историята на града. Сградата, в която се помещава музея някога е била конак. През 1968 г. е реставриран и е открита музейната сбирка.

В залите видяхме етнографски експозиции, археологически находки, инструменти и сечива, фотоси и документи…Екскурозодката ни напомни, че задължително трябва да отидем до намиращата се съвсем наблизо Часовникова кула, която била една от най-старите в България, построена в далечната 1710 г. от майстор Тодор. Първоначално е построена като отбранително съоръжение. По-късно е поставен часовник, който работи и до днес.

Разходката ни из Етрополе е към своя край, защото ни очаква последната атракция за нашата екскурзия-пещерата Проходна. Автобусът събира групата ни и се отправяме към пещерата. Проходна или „Очите на Бога“ както я наричат още се намира до село Карлуково.

Пещерата всъщност представлява естествен скален мост, като има два входа така, че при разходката влизаш от единия вход и излизаш от другия. Пещерата впечатлява с двете огромни дупки на тавана в средата, причинени от ерозията, през които по чудноват начин навлизат слънчевите лъчи и отражението им върху стената прилича на очи, от тук и името „Очите на Бога“ или също Окната.

 

 

 

Мястото е много магнетично и красиво. Естествено правя множество снимки на „Очите“ и тяхното отражение, за да хвана най-якия кадър. Излизайки от другия вход попадаме на приятна пътечка. Решаваме вместо да се върнем обратно да поемем по пътеката.

 

Тя се вие сред зеленина и скали. По външните склонове на пещерата виждаме и търсачите на силни усещания-катерачите, които умело и обезопасени с въжета щурмуват върховете.След няколко минути решаваме да поседнем на един стръмен камък, който се изпречва пред нас, за да се полюбуваме на пейзажа. Пред нас наистина се открива прекрасна гледка само за снимка-величествена скала, до която криволичи река и до нея влакова линия по която тъкмо минава пътнически влак. Е как да не го снимаш това!

В края нашата приятната разходка ни отвежда до Пещерния дом-една странна постройка във формата на прилеп. Незнаехме колко сме се отдалечили от рейса, затова предпочетохме да не влизаме вътре, а да тръгнем по шосето на което излязохме, за да се върнем при нашия транспорт.

В края на нашето приключение се почувствах не изморена,а напротив – заредена с енергия от приятните емоции.

Дайте оценка на пътеписа:

(38 гласа, средно: 3,87 от 5)

 Loading ...