Конкурс 2013: В царството на цветя, храсти и животни – резерват Острица
Благодарим на Юрий Стоянов за включването в конкурса. Не забравяйте да оцените пътеписа като гласувате в края.
По великденските празници всеки беше се запилял я до някое българско кътче, я до някое екзотично място в чужбина. Но имаше и такива, които по една или друга причина си останаха по домовете.
За да не убием времето безцелно, решихме да походим сред горите и ливадите на Голо бърдо, Пернишката планина.
Дружинката бе малка и компактна. За начало поехме по течението на река Матница, виеща се към язовир „Студена”, кукуряк ни се усмихваше от другата страна. Наблизо се намира и ловната резиденция „Витошко – Студена”, където се развъждат елени, диви свине, мечки и др.
Успоредно на брега, в далечина отпред се забелязваше красиво изписаната табела, показваща, че това е Природен парк „Витоша”. Беше тихо, спокойно, язовирът се събуждаше от сън. Изглеждаше като море, идеално съчетание между планина и вода. Боровите гори придаваха на картината още по-тайнствен вид. От подобни гледки човек се чувства на седмото небе и се задъхва от красота.
Постепенно заслизахме към село Студена, подминахме язовирната стена и след около половин час стигнахме първите къщи на Кралев дол, известен с останките от римска вила от II в.
В края на селото имаше вход за мина, изоставена отдавна. Направи ми впечатление карстът наблизо – почти под всяка голяма скала се виждаше по някоя дупка или пещера. Нищо чудно – в близкото село Боснек се намира Духлата най-дългата пещера в България.
Вървяхме с умерени крачки нагоре по пътя, който от време на време се виеше като змия из храсталаците и ливадите наоколо. Току пред очите на хоризонта изникнаха красивата снага на Витоша, ниската но живописна с привлекателните си гори Люлин, Пернишкото поле, градът и снежните, макар и бледи рилски върхове.
За миг зърнахме покрива на еднооименната хижа, но на следващата падинка, която пътят ни направи, се скри от погледите и отново потънахме сред широколистни и иглолистни гори.на планина Голо бърдо, макар това име да не приляга за тази част от нея.
Хижата бе изтърбушена и изоставена отдавна, плашеше всеки турист, дръзнал да мине покрай нея. Но пък наоколо имаше плантации от левурда – див чесън. Набрахме си малко и продължихме нагоре по пътечката. Храстите, склонили стебла и цветове, безмълвно ни наблюдаваха.
След няколко минути излязохме на открита поляна и само ниските драки, глогинки и шипки и пречеха да се качим връх Острица. Една табела даваше информация къде е и как се казва това място в планината.
Макар и да не е толкова висок исполинът на Голо бърдо, все пак с всяка измината крачка студен ветрец ни разхлаждаше, а облаците бяха слезли ниско и закриваха слънцето.
На самия връх усетихме силата на този ветрец, който брулеше лицата ни и ни караше да се облечем. Дори не успяхме да се порадваме на гледките, откриващи се от него. Рила и Витоша в бяла премяна се открояваха на фона на пъстро зелени ливади, гори и полета.
Пролетта бе дошла, но не показа този ден истинското си лице. Както често се случва, веднага щом подновихме нашия маршрут към миньорския град вятърът се усмири и небето постепенно започна да се прояснява. Пресякохме пътя на един черен бръмбар, лилаво лале с тънка пелерина от власинки бе застинало на пътя; снежнобели цветенца гордо показваха своята красива снага.
От гората се чуваше музика. Около един заслон се бе събрала една ловна дружинка и ни покани за малко да се присъединим към нея. Пожелахме им приятно изкарване – нас път ни чакаше; минаха два – три мотоциклета, атеве, двама велосипедисти. Движението бе натоварено по това трасе. Зърнахме хижа „Славей”, влязохме в нея. И тук звучеше музика с малката разлика, че беше с няколко децибела по силна. Останахме за по един чай и няколко минутки по-късно като по часовник приближихме гарата, купихме билет и се качихме на влака за столицата.
Вероятно много малко хора знаят, че тези места около Витоша и Голо Бърдо имат своята красота, чар, природа; а може би не знаят, че именно резерват „Острица” е най-старият и в него има много редки защитени растителни и животински видове. Може би е време да го опознаят и посетят.
Дайте оценка на пътеписа:
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Коментирай чрез фейсбук: