Благодаря на Таня Рангелова да красивата разходка до Кръстова гора. С толкова чувство на спокойстие и позитивно настоение е изпълнен разказа, че ми се прииска отново да посетя мястото. Благодаря!
Никак не ми се нравеше идеята за шестдневна работна седмица и затова съвсем импулсивно реших да си взема почивен ден и да си харесам някоя интересна екскурзия. Така вместо в прашния офис сред множество компютри и телефони, аз заедно с една приятелка, прекарах един чудесен ден сред природата. А къде бяхме ще ви разкажа сега като ви поканя да споделите емоциите от екскурзията с мен…

Посоката на нашето пътешествие избрах набързо-щом видях реклама за екскурзия до Кръстова гора и Бачковския манастир не се и замислих, а веднага се записах, тъй като отдавна искам да посетя Кръстова гора, но до сега все нещо ми попречваше.

 

И така в майския съботен ден рано рано се отправихме към паркинга на стадион Васил Левски от където по план в 7.30 ч. трябваше да потеглим на път. За съжаление поради непредвидени обстоятелства – автобуса, с който трябваше да пътуваме бе пострадал от пияни абитуриенти, които счупили предното му стъкло, замеряйки го с празни стъклени бутилки, се наложи да изчакаме втори автобус. Групата туристи се поизнерви, защото тръгнахме към 9 часа, но само като се замислих, че сега вместо да отида на едно вълшебно място, можех да съм на работа веднага се отърсих от подобно недоволство.

Понаваксахме забавянето по магистрала Тракия и не след дълго пристигнахме в Бачковския манастир. Първото ми посещение тук бе в 6-ти клас заедно със съучениците ми.

По ирония на съдбата сега пак бях тук с бившата ми съученичка. С нея с умиление си спомнихме за отминалите ученически години и за спомен си щракнахме една снимка до входа на манастирската църква, на мястото където се бяхме снимали като ученички.

 

Макар, че доста пъти съм била тук, винаги съм очарована от красивата църква, поддържания двор и разбира се от невероятните икони и олтар в църквата. Този път разгледахме и нещо различно-музея на църквата и трапезарията с уникални стенописи. Обикновено тези обекти са затворени и не допускат до тях посетители, макар че входа се заплаща. Показаха ни и старата църква „Свети Никола“ в която днес се извършват само кръщенета, а иначе е затворена. Стенописите са от майстор Захари Зограф-дори има негов портрет изрисуван на свода от горната лява външна стена.

Бачковския манастир „Успение Богородично“ е втория по големина в България след Рилската света обител. Мястото е много красиво и сега през пролетта навсякъде е пълно със зеленина. Манастирът е сгушен сред хълмовете на Родопите, които очертават прекрасна гледка пред нас.

Манастирът е с вековна история – построен е от грузинци в далечния 11 век.Развивал се е през годините, за да го видим в днешния му вид. Манастирската църква „Успение Богородично“ е била разрушена и впоследствие възстановена през 17 век. Влизайки вътре дъхът ми спира пред красотата на дърворезбования иконостас и старинните икони.

Тук винаги има опашка от вярващи, дошли да се помолят смирено пред чудотворната икона на Богородица. Има много истории за хора, на които тази икона е помогнала да се справят с тежка болест или житейска неволя. Интересни са и легендите за това как се е появила иконата в манастира. Една от по-странните истории е, че е „прелетяла” от един грузински манастир и “кацнала” в местността “Клувията”, която се намира в близост до манастира.  При “кацването” се запалил неугасващ огън, който бил забелязан от двама овчари.

стар

 

Те известили манастира за чудото и така иконата била открита и пренесена в манастирската църква като била поставена на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Оказало се, че иконата се е „върнала“  в местността “Клувията”. Тя отново била пренесена в манастира, но следващите дни чудното “бягство” се повторило и потретило. Един от монасите в манастира споделил, че сънувал Богородица, която му наредила да и се отреди специално място вдясно при входа на църквата, за да посреща всеки, който прекрачва храма и да види с какви мисли и сърце влиза вътре. Така иконата има своето специално място на входа на храма.

Много красиви запазени стенописи има в трапезарията. Основната тема на стенописите е Страшния съд.Запазена е и оригиналната мраморна маса, на която са се хранели монасите в продължение на повече от три века. Определено си заслужава да се разгледа това помещение. Входната такса е 3 лв.

В музея на манастира има експозиция на различни църковни атрибути. Тук най-интересния обект поне за мен е църковен свещник изработен от самолетни части в памет на загинали български пилоти през войните.

Прекрасна е и градината пред църквата-има красив фонтан и много дървета и растения. Полюбувахме се на тази красота и настъпи време да се отправим към втората цел на нашето пътуване – Кръстова гора.

От манастира поехме по пътя, който се вие около река Чая и се заизкачвахме в планината. Пътят до Кръстова гора е живописен, с много завои сред зелените склонове на планината. Любувам се през стъклата на автобуса на гледките, които се откриват пред нас. Планината действа толкова релаксиращо и зареждащо…Пътят е много тесен, дори на места, за да се размине автобус с кола трябва колата да отбие и да направи място…Добре, че срещаме само няколко коли. Най-критичния момент настава в село Борово, намиращо се точно преди Кръстова гора. Тук две къщи от двете страни на пътя направо опират в рейса и минаването се оказва сериозно изпитание. Все пак с няколко маневри рейса успява да се промуши и не след дълго ето, че пристигаме на Кръстова гора. Екскурзоводката в рейса ни разказа какво да очакваме…Първо ще посетим стария кръст.

 

 

Защо се нарича така ли…Преди години този 66-килограмов железен кръст бил откраднат. За да не стои Кръстова гора без кръст бил направен нов по-голям-99 килограмов кръст. Не след дълго обаче стария кръст бил намерен на мястото си с бележка от крадците, че го връщат, тъй като са им се случили множество нещастия след кражбата. Стария кръст е запоен на мястото си, а новия е в срещуположния край над аязмото „Гълъбицата“.

По пътя за стария кръст, от двете страни на пътеката, са изградени през 1996 година 12 параклиса, носещи имената на дванадесетте апостоли. Пред самия кръст има опашка от вярващи, дошли да се помолят за здраве. Някои оставят дреха върху кръста и после си я обличат, защото казват, че той зареждал със силна енергия всичко, което се допре до него и така действа оздравяващо. Според вярванията най-голяма е силата на Кръста на Кръстовден и тогава, в нощта на 13 срещу 14 септември всяка година, тук идват много хора, които преспиват на открито, защото поверието гласи, че всяка болест намира изцеление, ако се пренощува при Кръста.

 

Всъщност на Кръстова гора някога е съществувал стар манастир, разрушен в миналото. Легендата разказва, че през 1933 г. в село Борово пристигнал скромен селянин когото всички наричали Йорданчо, който имал за едничка цел да служи на Бога…Йорданчо имал видения за явяване на кръст на небето и така научил легендата за Кръста…На Кръстов връх се издигал някога голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен, получена от руски войни. Тези войни били изпратени от руския цар при султана на османската империя с множество дарове. В замяна поискали само частицата от Кръста Господен, която до този момент се пазела в Истанбул. Султанът, без да се замисля, дал на руските пратеници тази реликва. Разбрала за стореното майка му го нахокала като обяснила, че именно този кръст пази силата и властта му и че трябва веднага да си го върне обратно.

Султанът изпратил веднага потерия след руските пратеници, но те били поели по друг път през Родопите и така турците не могли да ги открият. Руските войни предали кръста на монасите от манастира на Кръстова гора с уговорката, че след време ще дойдат да си го вземат обратно. Само, че малко след тази случка, манастира бил разрушен до основи, а монасите избити. Преди това те успели да скрият Кръста. Именно тези събития сънувал Йорданчо и получил прозрение, че трябва дасе направи голям Кръст, който да се постави на мястото, където се съхранява частица от Кръста Господен. И ето че през 1939 г. с дарение на Цар Борис III, Кръста е поставен на сегашното си място и осветен. По-късно на мястото на останките на старата църква е построен параклисът „Света Троица“. През 1995 г. е осветена и новата църква „Покров на Света Богородица“.

Вярващите се отбиват и до аязмото „Гълъбицата“ и до новия Кръст, като по пътя търсят камъче с кръстче, за да си го занесат вкъщи за спомен. Е разбира се, и ние си потърсихме такова камъче….Не можахме да намерим, но аз си нарекох едно, че на него има нарисуван кръст и си го взех с мен… И без това нали най-важното е вярата в сърцето…

За водата на аязмото също се носят легенди, че има оздравяващо и пречистващо действие. Говори се, че е хубаво да си напръскаш дома и дрехите с нея за здраве и защита от зли сили. Всички си наляхме вода за вкъщи и изплакнахме лицата си с чудната вода.

Сетих се, че по времето на Тодор Живков Кръстова гора е била забранено място за обикновените хора, защото големците са обичали да идват тук на лов…Колко хубаво, че сега това място може да бъде използвано за по – смислени неща и може да бъде посетено от всеки вярващ. Аз запазих в сърцето си един прекрасен спомен от Кръстовагора-тук бях завладяна от спокойствие и смирение, почувствах се заредена с положителна енергия и бих искала пак да имам възможност да посетя това свещено място.

Дайте оценка на пътеписа:

(30 гласа, средно: 3,87 от 5)

 Loading ...