Румяна Стоянова ни е изпратила прекрасен пътепис за Кремиковския Манастир. От сърце и благодарим за включването. Скоро ще публикуваме и втория пътеписа (за Лакатнишки скали), който Руми ни е изпратила.
Ако искате да участвате в конкурса, може да ни изпратите вашите разходки под форма на пътеписи, фотописи или видео материали на адрес – pishi@razhodka.com. Очакваме ви!
В трудни времена живеем, но когато се обръщаме към природата, по-леко можем да устоим на житейските бури.

Една – лесно постижима и много приятна разходка е тази до Кремиковския манастир – грижливо закътан в южните поли на Стара планина – местността Градище.

 

 

 

Ценя, уважавам  и се прекланям пред човешкото творение –  „манастир”. Свързвам светостта на подобно място  със заобикалящата Природа – смайваща с красота,величие и неподправеност. Манастирите са строени на непристъпни  и необичайни – невероятно красиви места. Респектира ме и вярата  на вярващите. И особено по време на икономическа криза – връзката на едни с Бога, на други като мен – с Природата, е много важна за съхраняване на Човешкия дух.

Инцидентно неделно хрумване  ме доведе тук. Бях провокирана от слънчевото  време  и разбира се – неизменната туристическа тръпка. Красив  планински път : можеш да пропътуваш с кола,можеш  да се раздвижиш и пеша. А обителта е природно защитена ,така че даже  кремиковският  вятър от  металургичния  исполин   е заобикалял. Приятно е,че има къде да седнеш, да вдъхнеш от свежестта на природата. И да усетиш историята, която тук прелива и неусетно ни връща в годините на Второто Българско царство, откогато  датира манастира.

 

Грижливи ръце са реставрирали старата църква, носеща името на „Св.Георги Победоносец”.

Силно впечатляващи са  стенописите  от далечните средни векове.

 

През 14 в. е разрушен от османците, но век по-късно е възстановен от Радивой – софийски първенец, който  в памет на  починалите си деца / през чумната епидемия / Теодор и Драгана  дарява средства. /сн.8/ Както всички български манастири и Кремиковският е давал убежище на възрожденци и революционери. Жилищните сгради, които са на повече от два века са реновирани.

Новата църква  „Покров Богородичен” е на около 100-ина  години. В нея се съхраняват манастирските реликви : средновековното Кремиковско  евангелие  от 15 в., триптих от 16 в.,  дървен иконостас от 17 в.

Всичко е поддържано, чисто и вдъхновяващо. Панорамната гледка е разкошна. В края на 90-те години на 19в.  даже Великият Вазов се е възхитил на невероятно зареждащата природна красота около Кремиковския манастир.

 

 

Запалвам свещичка  -  с оптимизъм за  предстоящето. Хармонията тук между духовност, природа, история  е пълна.

Дайте оценка на пътеписа:

(140 гласа, средно: 4,51 от 5)

 Loading ...