Благодарим на Юрий Стоянов за прекрасната разходка при водопада Полска Скакавица. За участие в конкурса може да ни изпращате своите пътеписи на адрес pishi@razhodka.com. Пожелаваме на Юрий успех в конкурса.
За този водопад само бях чувал от приятели, къде се намира и как изглежда; бях и чел.

Беше настъпил и моментът да го видя с очите си. Беше началото на пролетта. Всички живи твари се събуждаха от зимен сън.

Нашата дружинка бе отново на път за Земенския пролом и по конкретно към село Ръждавица и водопада Полска Скакавица.

Взехме трена сутринта за Кюстендил и с желание за ходене потеглихме.

Слънцето си прокарваше път през гъстите гори и  храсталаци само и само да достигне до нашите усмихнати лица. След час и нещо слязохме на гара Ръждавица.

Щракнах една снимка на групичката ни  с ръководителя-движение и поехме към водопад Полска Скакавица. Селцата се намираха в община Кюстендил и бяха най-близкият притегателен център за почивка и разходка на кюстендилци. Все още беше рано, село Ръждавица бавно се събуждаше от сън. Във всеки двор се чуваше кукуригане на петел и лай на куче; от всеки комин се издигаше тънък дим.

С отмерени крачки бавно и равномерно вървяхме по самотния и гладък асфалт. Полето отляво беше безлюдно, само по някоя птица долиташе, взимаше си нещо и после се изгубваше във висинето. Отдясно съвсем малко на брой баирчета се издигаха като някакви опулени дечица и ни наблюдаваха. Не след дълго пред нас се откри селцето Полска Скакавица. На пръв поглед по нищо не личеше, че има живот в него.

Изглеждаше че селото е на отделни махали. Отклонихме се надясно от главния път и потеглихме по една пътечка. След малко пред очите ни се откри панорама на целия Земенски пролом. Виждаше се връх Виден, най-високият на Конявската планина,  планина Осогово, в подножието на която се крие Кюстендил.

Нищо че беше пролет, по планинските върхове си имаше сняг, който се задържа до началото и  дори средата на лятото. Вятърът жулеше лицата ни и се опитваше да ни прогони от тази природна наблюдателница.

След малко се показаха първите няколко къщи от разпиляното на махали село.

Ние обаче имахме цел, а  тя беше водопадът. Местното училище беше отдавна затворило врати – детските гласове навярно огласяха някое градско училище. Всъщност единственото нещо, което  ни хвана окото, бе къщата за гости с име „Скакавица”.

Решихме да я посетим и да хапнем в нея. Стопанинът беше я  подредил, а храната взимаше от своята градина. Всичко при него беше хубаво, ние не бяхме единствените гости на малкият хотел.

Разгледахме старата църква „Св. Димитър”, а малката рекичка, която пресякохме малко по-надолу, се превръщаше в изключително величествен водопад.

Времето минаваше и трябваше да се връщаме към Земен, за да вземем влака. Пътечката се разклоняваше на няколко други, слизайки надолу към дефилето. Шумът от падащите струи на водопада към река Струма се увеличаваше. Водните  пръски се сипеха от голяма височина, наоколо гъсти треви бяха окупирали достъпа до него в подножието му.

Копривата също се беше включила в задържането на туристите. От наличието на варовик се бяха образували причудливите форми на скалите по тези места. Любувахме се  на бистрата и студена вода,  отвисоко ни гледаше „Св. Димитър”, а топлите слънчеви лъчи пръскаха своята светлина върху водопада и създаваха една многоцветна природна картина.

Разделихме се с това невероятно място и тръгнахме по пътечката, минаваща успоредно на река Струма. Разминахме се с малка групичка туристи, които отиваха към Полска Скакавица.

Имахме малко време да стигнем до Земен. Стъпихме на жп линията и тръгнахме по нея. Влаковете по това трасе не са начесто и това дава предимство и спокойствие на туристите да се придвижват по-безопасно по линията на влака.

Дефилето, през което се виеха линията и реката, се казва Каньонът на Шегава. Наблизо се намира и средновековна крепост Землънград. И тук както в Искърското дефиле има скали с причудливи форми и големина. Тук тези исполини са застинали за вечни времена, пазейки това природно късче от силни ветрове и виелици, макар че все пак имаше някакво течение.

 

Когато минавахме през един от тунелите, започнахме да пеем патриотични песни на висок глас а бяхме десет души. Понеже аз вървях отпред, на по-малко от сто метра видях, че се събрала солидна младежка групичка, може би 40 души, тръгнали да се забавляват по свой начин. Чудеха се какво става, кой излиза от тунела, дори някои започваха да се връщат назад.

 

Но когато видяха, че сме обикновена туристическа група, приехме техните усмивки и аплодисменти. След още час умерен ход по релсите и  покрай нестихващите на моменти пенливи бързеи на Струма зърнахме малкото градче Земен. На залез слънце потеглихме към столицата, оставяйки сладките спомени от срещата ни с поредното природно чудо в сърцето на родината ни.

Дайте оценка на пътеписа:

(20 гласа, средно: 3,15 от 5)

 Loading ...