Светла Радкова ни разказва за разходката си в Трявна. Снимките и пътеписа са прекрасни. Благодатрим и за участието в конкурса и се надяваме на още пътеписи от Светла
В началото идеята беше да пътуваме 9 души, но след възникнали ангажименти и неотложни задачки, в колите се качваме седем  –  все жадни и за пътища, и за преживявания.

Разстоянието от София до целта ни е малко над 200 километра, пътят е  много добър и само след  2 часа пристигаме в градчето, увито в зеления шал на Стара планина.

Настаняваме се в предварително резервираната къща за гости, обуваме удобни обувки,  грабваме фотоапаратите  и  с любопитство поемаме. Буквално след първата пряка излизаме на  улицата на занаятите  и пъстротата на градчето моментално ни завладява. Предполагам, че вече сте се досетили –

                                                                                                               – в Трявна сме.

Разходката ни започва от Даскаловата къща, в която се помещава Музеят на резбарското и зографското изкуство. Тук се съхраняват произведения от оригинална тревненска дърворезба – резбовани тавани, иконостаси, дървоскулптори на български ханове и царе, балерефи на възрожденски дейци.

Посрещат ни две гостоприемни дами, които веднага  ни спечелват и с усмивките си, и с увлекателния разказ, който в един момент заприличва на приказка – за построяването на къщата през 1804 -1808 г. от майстор Димитър Ошанеца и неговия помощник – калфа Иван Бочуковеца, за сключения облог между тях за направата на най-хубава дърворезба върху таван с формата на слънце,  за работата им в продължение на 6 месеца, за очакването на съгражданите им…

 

Юлското слънце на калфата – трептящо, жарещо, майсторско…

По няколко пъти влизаме от стая в стая, за да разглеждаме таваните, връщаме се, за да сравняваме слънцата и после пак и пак, без да можем да преценим кое е по-красиво. Всяко те приковава с чистота, изящество и уникалност.

88 маргарити красят майсторското Майско слънце, като нито една от тях не се повтаря

На тръгване научаваме, че Майсторът е спечелил облога, но хората от Трявна оценили и труда на Иван Бочуковеца и го признали за майстор.

Благодарим на нашите пътеводители във времето и продължаваме напред. И от двете страни уличката на занаятите е засипана с изкусителни шарении и вкусотии, създадени от тревненските ръце на майстори. На нея са разположени работилнички и автентични дюкяни, представящи майсторлъка в изкуството на дърворезбата, грънчарството, тъкачеството, иконописа, ковачеството, бижутерството, сладкарството. Тук можеш да видиш и намериш всичко – пресен локум, ореховки, баклава, от  кожени опинци и калпаци, до фини сребърни накити и бижута, от детски дървени пищовчета и свирки до изумяващи дърворезби.

Нямаме много време да се захласваме, но искаме да хвърлим „по едно око” навсякъде…

Най-практичното решение, според мен, е да разгледате дюкянчетата и занаятчийниците по уличката първо в едната посока, а после в другата, защото иначе рискувате да изтървете някоя красота или хапка.

                          А багрите и изненадите  наистина са навсякъде около нас

Часове ни трябват, за да стигнем до центъра на града – площад Дядо Никола, който е единственият запазен възрожденски архитектурен ансамбъл в България.

Един от 140-те паметника на културата в града е на площада  – Часовниковата кула от 1814 г.

Правим снимки и на Гърбавия мост – един от символите на Трявна и свързващ двете части на града, разположени по поречието на Тревненската река. Мостът е построен от уста Димитър Сергюв.

 

Слънцето вече се разхожда по гордостта на Трявна – Гърбавия мост

Разходката ни продължава из Райковата къща – двуетажна, с традиционна възрожденска архитектура, построена през 1846 г. пак от майстор Сергюв. В седемте стаи на дома днес е разположена постоянна етнографска експозиция.

 

Всяка стая от къщата впечатлява със стил, топлина и уют

Пак досами площада е разположено и Старото школо, където някога са се помещавали и библиотека, и читалище, а днес  – шест постоянни експозиции на времеизмервателни уреди от последните пет века /включително и часовник, който отмерва времето обратно /,  икони, картини, стари учебници и книги.

 

Сградата  е построена за нуждите на едно от първите български светски училища през XIX век .

В Старото школо може да се види и автентично килийно училище.

Странно е усещането да седиш на такъв чин – простотата замайва

Влизаме за малко и в най-старата църква в района – „Св. Архангел Михаил”, за която се смята, че е построена или от цар Калоян или от братя Асеневци през XII век, но всички споделяме, че едва ли най-важно е да се знае кога и от кого е изградена. По-ценното и стойностното е, че и днес, след толкова векове, продължава да посреща и приема поколения хора.

 

След опожаряването й през 1798 г. от кърджалииите, църквата е изигната отново

            Само да не останете с впечатлението, че градчето е пусто, защото на снимките не се виждат хора. Точно обратното е – уличките са препълнени с хора и на всяка крачка можеш да чуеш и всякакви езици. Просто реших да стана на другата сутрин по-рано и да фотографирам на спокойствие, преди човешкият поток отново да ме въвлече в магията на Трявна.

В края на деня спираме в кафенето на бай Стоян и като награда за избора ни всеки от нас получава „височайша грамота от съвета на тревненските чорбаджии за завидно уменье в пиенето на кафе на пясъкъ, яденьето на баклава и прочие господарски кефове”.

„Залепен” за кафенето е пенсионерският клуб, където местните

разказват увлекателни истории за миналото на Трявна

 

Седим на малки дървени столчета, радваме се на майското слънце и си хортуваме -  за очарователната простота и изящност, която ни заобикаля,  за миналото и най-вече за бъдещето на градчето, за нетрайната човешка същност и за безкайността на сътвореното от ръцете български… Всеки е напълнил туристическата си чанта с купища сувенири, а сърцето си – с изумителни спомени от Трявна, която може само да се види, но не и да се разкаже.

Дайте оценка на пътеписа:

(104 гласа, средно: 4,41 от 5)

 Loading ...