Честито на Таня Рангелова за наградата от Разходка.ком и благодарим за хубавия пътепис! Очаквайте скоро следващия ни конкурс за пътеписи
Наградата от конкурса за пътеписина razhodka.com ме доведе в Слънчев бряг  в средата на септември. Тръгнахме от София в студено и мрачно утро и честно казано се чудех какво ще правя на морето ако е студено и дъждовно както бе анонсирано в прогнозите за времето. Пътувахме с влака по подбалканската линия-аз много обичам този маршрут, защото така мога да се наслаждавам на гледката от прозореца – зелени гори и поля, китни малки градчета и селца, синьо небе и безкрайна шир… Вярно, че пътуването с влак отнема над 6 часа до Бургас, но пък ми е по-спокойно – мога да почета, да се разтъпча, да слушам тракането на влака…

В Бургас пристигаме в ранния следобед и тук ни посреща искрящо синьо небе и ярко слънце. Времето май ще е на наша страна. До Слънчев Бряг взимаме автобус от автогарата, удобно разположена до жп гарата. Оказва се,че автобусите до курорта са през 20 минути и са все още пълни основно с чужди туристи. Пътувахме до Слънчев бряг около час. В курорта трябваше да се настаним в Комплекс Аркадия. Тъй като не знаех къде се намира имах уговорка с управителката Весела да ни упъти по телефона как да стигнем след като слезем от рейса. По телефона Весела любезно ни обясни как с градския автобус да стигнем до спирка „Фрегата“, където тя ще ни чака, за да ни заведе до хотела.

Качихме се на градския автобус, купихме си билетче и помолихме кондукторката да ни упъти кога да слезем за спирка „Фрегата“ – все пак не познаваме Слънчев Бряг. На втората спирка след автогарата кондукторката ни увери, че това е нашата спирка и трябва да слезем. Зачакахме Весела да дойде да ни вземе, но след като почакахме известно време реших да звънна, за да видя къде е. Каква бе изненадата ми когато Весела ми обясни, че ни чака на спирката, но нас ни няма. Е оказа се, че всъщност ние сме на предишната спирка, а не на тази на която искахме. Както и да е придвижихме се пеша до следващата спирка където ни чакаше колежката на Весела Цвета, за да ни заведе до хотела.

 

Оказва се, че комплекса е съвсем близо – разположен е на тиха и спокойна уличка. Хареса ми веднага, че е на уединено място, много чисто и спокойно. Всъщност комплекса се състои от апартаменти. Предоставят ни страхотен апартамент с изглед към външния басейн и красивата и поддържана градина на комплекса. Апартамента се състои от спалня, хол с кухня, тераса с маса и столчета и санитарен възел. В кухнята има всичко необходимо, за да си приготвиш нещо за закуска или обяд, както и да се направиш кафе или чай.

Разбира се аз нямам търпение да отида до плажа. Комплекса е съвсем близо до плажа пред култовите заведения на Какао бийч. До плажа се стига за 5 минутки като само се пресича улицата и при хотел „Нобел“ завиваме към пясъчните дюни. По дървено мостче стигаме до самия плаж. Посреща ни фин пясък, изключително спокойно изумрудено синьо море, множество чайки и гларуси.Вече е към 5 часа следобед и туристите са доста малко. Толкова е спокойно и хубаво.

Винаги съм свързвала доста предубедено Слънчев бряг с прекомерното застрояване на многобройни хотели, а всъщност това което е най-впечатляващо е сякаш безкрайно дългата плажна ивица, финия пясък и прекрасното море. Макар и средата на септември морето е изключително чисто – няма грам водорасли, до самия бряг плуват малки рибки, през водата се виждат пясъка и мидичките  по морското дъно. Влизам във водата и вървейки навътре тя е все малко над глезените ми. Трябва да стигна доста навътре в морето, за да ми стане по-дълбоко.

В началото водата ми се вижда малко хладна, но бързо свиквам – все пак е около 23 градуса.Най-хубавото е, че около мен почти няма други хора и мога спокойно да се насладя на морето и слънцето, което гали лицето ми.

След следобедния кратък плаж за вечерта решаваме да отскочим до Несебър. Изключително удобство е, че има градски автобуси като на нашата спирка минават общо 4 линии, които отиват до Стария град на Несебър, така че без изобщо да чакаме идва рейс и ние потегляме към набелязаната цел. Оказва се, че сме съвсем близо до Несебър-то всъщност Слънчев бряг и Несебър са се сляли и лично аз не мога да направя разлика къде свършва едното и започва другото. Скоро виждам символа на Стария град-Мелницата. Тук е пълно с чужди туристи явно и те дошли на вечерна разходка. Стария град е невероятно красиво място. За съжаление множеството сергии с китайска стока развалят атмосферата. Ужасена съм и от „гениалната“ идея да се асфалтира една от централните улици – вековните калдаръми са заменени от нов асфалт. Жалко, че вместо да съхраняваме древното по български го разрушаваме.

Направихме си една много приятна разходка като първо обиколихме от пристанището по крайбрежната улица целия стар град, а после се разходихме и по вътрешните улички, за да се полюбуваме на старите къщи и църкви, разгледахме Археологическия музей и църквата „Свети Стефан“. Три от старите църкви бяха заградени за реконструкция с надпис „Спешно археологическо възстановяване“. В Археологическия музей се впечатлих от многобройните находки датиращи от най-дълбока древност както и от изложбата на стари икони в подземния етаж. От музея си взехме печат и марки за книжките ни за „100-те туристически обекта“.

Църквата „Св. Стефан“ се нарича още “Нова Митрополия” и е изградена в периода ХІ-ХІІІ век.  Вътре има уникални стенописи и църковен олтар, които си заслужват да се видят. Те ми напомниха малко за църквата в Арбанаси „Рождество Богородично“, която също е с много красиви и запазени стари стенописи.

 

Направихме много снимки на красивите забележителности на Несебър, на китните ресторантчета, на красивите гледки към морето.

 

Пред почти всяко заведение стоеше служител, който рекламираше съответното  заведение като най-евтиното и същевременно най-доброто в града. Ние избрахме едно много приятно ресторантче – „ Станкоф“ с градина с изглед към морето и приятна жива музика. Харесахме го заради приятната музика, която се носеше в градината му. Кухнята също се оказа на ниво, така че останахме много доволни и на другия ден си обещахме пак да дойдем.

Докато вечеряхме небето се бе свъсило, появил се бе и вятър, който докара дъжд-отначало слаб така че без проблем стигнахме до автобуса. Градските автобуси работят до полунощ и пътуват пълни с туристи което не е учудващо предвид факта, че цената на километър с такси е 3 лв. дневна и 3.50 лв. нощна тарифа., а билета Несебър-Слънчев бряг струва 1 лв. За 10-те минути, в които пътувахме с автобуса дъжда се усили и когато слязохме на нашата спирка в Слънчев бряг вече валеше проливно. Валя цяла нощ, имаше и гръмотевична буря с големи светкавици, които раздираха небето. Легнах си разочарована, че заради този дъжд на другия ден плаж няма да има.

На сутринта се събудих от ярка светлина от терасата – бе изгряло слънце, небето се бе изчистило и за моя изненада навън дори земята бе изсъхнала. Макар, че духаше вятър решихме да отидем на плажа и да пием кафе в единственото работещо кафе, което бях забелязала предния ден.

Надявах се, че днес кафето ще работи. Докато си изпием кафето вече бе станало доста топло така, че много много не му мислихме и се разположихме на плажа. Вятъра бе развълнувал морските вълни и флага бе жълт. По-хладното време не бе уплашило руските туристи и те отдавна бяха завзели места по плажа – явно свикнали на руския студ сегашния вятър въобще не ги притесняваше.

 

Понеже ми стана хладно станах да се поразходя и така обиколих голяма част от плажната ивица, събирайки миди и любувайки се на морските вълни, които обливаха краката ми. Имаше и доста облечени хора, които се разхождаха като мен. Морето бе все така чисто и аз си „ловях“ миди директно от под водата в близост до брега.

 

По обяд се прибрахме в хотела ни и решихме пак да се разходим до Несебър. Стария град е изключително приятно място за разходка особено в ранния следобед, когато все още не са дошли тълпите руснаци за своята вечерна обиколка.

 

Минахме по познатия вече маршрут и „акостирахме“ за вечеря в изпробваното от предната вечер заведение.Станало бе хладно и се зачудихме дали да седнем в градината или вътре, но сервитьора бързо разреши дилемата ни като ни връчи по едно пухено одеалце, с което да се загърнем и така избрахме пак градината.След приятната романтична вечер си взехме довиждане с Несебър, защото всяко хубаво нещо има край, а на нас ни предстоеше на следващия ден да се прибираме към София.

Все пак преди да тръгнем аз не се стърпях и използвах хубавата сутрин, за да направя един плаж и да се разделя подобаващо с моренцето. След около 2 часа плаж вече спокойно можех да потегля към вкъщи. Сбогувахме се с огромна благодарност за прекрасната макар и кратка почивка в „Аркадия“ с нашите любезни домакини – Весела и Цвета и се отправихме обратно към София.