От сърце благодаря на Зорка Левчева за прекрасния пътепис и красивите снимки.
Много легенди и предания са скрити в утробата на Родопа планина. Да потърсим следи им тръгнахме в красива есенна утрин с посока град Девин. София-Брацигово-Кричим…и пред нас се ширна язовир Въча, най-големият по поречието на едноименната река. Дълъг е над 30 км. Пътят криволичи покрай него, но си заслужава изпитанието, защото гледката към водите и живописните планински склонове, особено през есента, е невероятно красива.

Целта на пътуването ни е да открием „Богатствата на Западните Родопи”, проект който има задача да популяризира региона като туристическа дестинация. Чрез атрактивни туристически пакети да увеличи броя на туристите в региона, ни разкри при представянето му Капка Бешева, негов ръководител.

Проектът се осъществява с подкрепата на Европейския съюз по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013г”. Покрайнините на град Девин предлагат неизброимо множество пътища и пътеки в гъсти гори, скалисти върхове над просторни била, величествени ждрела и пещери, буйни реки и водопади. Уникално място!

Девин е вторият в България център за международен ловен и риболовен туризъм – 10 са язовирите в района, а в горите се срещат глигани, елени, глухари, диви кози и зайци. Тук се намира и първата в България наблюдателница за кафявата мечка – удобно укритие, вкопано на около метър и половина в земята, направено от камък и облицовано с дърво. Две дълги тесни прозорчета осигуряват видимост, така че няма никаква опасност да се срещнете очи в очи с баба Меца.

Наблизо е и конната база. Девин е изходен пункт към околните пещери. Ние избрахме Дяволското гърло. Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала.

Дължината и е 110 метра, ширината – 40, а височината и достига до 35. В нея може да се побере катедралата “Св. Александър Невски”. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността.

Наблизо се намира една от най-живописните екопътеки: Струилица -Калето – Лъката. Изградена е по дефилето на Девинска река и на много места преминаването от единия на другия бряг става по специално изградени мостове. Има обособени места за отдих, заслони и санитарни възли. В местността около реката има доста растителни и животински видове, които се срещат много рядко, ни разказа нашият водач Владимир Солаков, председател на сдружението на хотелиерите и ресторантьорите в Девин „Родопска приказка”.

По тази екопътека се среща Орфеевото цвете, което местните хора наричат безсмъртниче. Името му идва от способността му да възкръсне отново след 31 месеца безводие. Известно е още като силивряк или Haberlea rhodopensis. Легендите разказват, че нежното лилавото цвете поникнало от сълзите на Орфей за любимата му Евридика. Защитено е от Червената книга и е в червения списък на Международния съюз за защита на природата.

Началото на пътеката е местността Струилица, където се намират девинските минерални извори. Реката е изваяла множество красиви вирове и меандри, достигащи дълбочина 2-3 метра. В местността „Калето” се намират останките на стара българска крепост от VІ-ХІІІ век, а в месността „Лъката” са открити останките от средновековно селище. И двата обекта са със статут на паметници с местно значение и са под специална закрила.