“Здравейте! Казвам се Румяна Георгиева и съм от Русе.Много обичаме с моето семейство да пътуваме.Реших да разкажа за посещението ни на Ситан кале в Пирин.Благодаря Ви за предоставената възможност.

Поздрав и пожелания за много успехи на прекрасното ви начинание!”

Благодарим на Руми за включването и и желаем успех!

Разлог е прекрасен град – чист въздух, тишина и спокойствие, бистри поточета се стичат отвсякъде, шадравани и чешмички, грижовно и с вкус нагласени къщи и дворове.

Рила, Пирин и Родопите са на един поглед разстояние, но твърде далеко , за да се озовеш веднага в прегръдката им.Ние :аз, мъжът ми и децата ни на 7 и 10 години решихме да стигнем до планината и да бродим по екопътеките. И така една августовска сутрин взехме автобус до Банско. Слънцето беше започнало сериозно да напича, а ние едва тръгвахме пеша през центъра, та чак до края на града, там където започва шосето за хижа Вихрен.Мислехме да вървим по маркировката за хижа Бъндерица и малко по-нататък да стигнем до Байкушевата мура.Децата, свикнали да си лежат в къщи пред телевизора и компютъра, бяха вече доста изнервени.

Отначало, за да избегнем автомобилите по шосето, тръгнахме по ски пистата.Това не беше най-добрата идея, защото тя е широка, осеяна с камъни и няма къде да се скриеш от жежкото слънце.По-късно разбрахме, че има и пътека, която криволичи през гората като пресича няколко пъти шосето.Успоредно с пистата тече река Бъндерица, а пред нас на хоризонта се възправят високите върхове на Пирин.

А ние бяхме само в подножието на планината.През цялото време срещахме хора, които вече се завръщаха от предобедната си разходка, други бяха насядали около реката или газеха в нея.Доброжелателните усмивки и неизменният поздрав повдигаха малко духа на децата.След около 1 час стигнахме до малко заведение на кръстопът.От табелките разбрахме, че до хижа Бъндерица има 3 часа път, но в дясно тръгва пътека, която отива до Ситан кале.Отказахме се от Бъндерица и открихме нашия маршрут.Отбихме в дясно към крепостта.Скоро видяхме красива табела, която разказва, че крепостта е съществувала през средновековието и е била първото седалище на местния владетел бан Банко.

 

Пътеката прави завой на ляво и скоро навлиза в борова гора.Пейзажът коренно се променя от голи горещи камъни с високи борове ,смърч, мура и млади зелени елхички.

 

Чистият въздух, ароматът на смола, пъстрите цветя ни изпълваха с безгрижие, радост и трепетно очакване.Децата обаче все още не споделяха моето настроение и искаха да се връщаме.Сключих сделка с тях, че ще вървим още 15 минути и след това се връщаме.Пътеката имаше малък наклон и навлизаше все по-навътре.Точно след 15 мин стигнахме до масичка с пейки и нова табела.От нея разбрахме, че Ситан кале има трапецовидна форма, но е разкрит само югоизточния ъгъл и че е намерен ключа от крепостта, който вероятно е бил хвърлен от последния жител, когато турците са я превзели.

От там пътеката тръгва стръмно нагоре с изграден здрав дървен парапет, а на места са оформени стъпала.

 

Вече няма и следа от песимизма на децата.Къде ли води тази пътека?И ето ги като козички пред нас.Изкачваме се все по-нагоре по обраслия с дървета склон на планината.В ляво от нас е доса стръмно.

 

След около 15 мин стигнахме до място , от което се вижда Банско на длан.

Точно там странно как едно дърво е извило дънера си почти хоризонтално и е оформило нещо като седло.Децата го яхнаха и си направихме снимки.

 

След около 10 мин стигнахме до крепостта, но най-интересното беше, че в момента археолози работеха на разкопките и пред очите ни изваждаха монети, остриета на ножове, парчета от глинени съдове…

 

 

 

 

Сякаш се върнахме назад във времето, когато планината навярно е била почти същата, но са живели други хора със своите радости и неволи, едно място, което е било свидетел на жестоки превратности.

 

Нова табела разказва, че когато турците превзели крепостта единствената дъщеря на българския владетел Тодорка хукнала високо горе в планината да дири спасение.Поробителите я застигнали на върха и тя предпочела смъртта като полетяла в пропастта.

Връщането беше лесно и с песен.Бях благодарна, че макар и да не стигнахме до алпийските височини на Пирин, той ни подари една своя тайна от нашата история, което ни направи повече българи.След като слязохме в Банско се чувствах омиротворена и утешна от досега с природата и щастлива, че децата разбраха, че има и друга страна на живота освен виртуалното пространство на компютърните игри и телевизията.

 

 

(29 гласа, средно: 3,86 от 5)

 Loading ...