Диана Неделчева ни разказва колко много обича да пътува и ни изпраща една нейна разходка, описана на един дъх. Заповядайте на разходка в Хърватска. Благодаря на Диана и очакваме още нейни споделени разходки.
Всички много добре знаем, колко трудно е всяко начало. Раждането на нещо ново е съпроводено с много вълнение и надежда. И така в началото на пролетта, обнадеждени от предстоящите шест почивни дни в началото на май, решихме да поставим началото на едно ново и вълнуващо пътуване. Безбройните предложения на туристическите агенции не ни докоснаха, тъй като сме от хората, които обичат да се движат по собствен график и най-вече – със собствено темпо. Дестинацията трябваше да е достижима с кола в рамките на ден и достатъчно атрактивна. Избрахме Хърватска. След трескава подготовка на маршрута, многократно запазване и отменяне на хотелски резервации, най-накрая всичко беше готово за дългоочакваното пътешествие.

В първата майска утрин натоварихме багажа в колата, събрахме попътно останалите двама спътници и се отправихме по пътя си.

Първата ни спирка беше столицата на съседна Сърбия – Белград. По препоръки на приятели решихме да останем поне една нощ в Белград, за да се запознаем отблизо с нощния му живот. За всички, посетили Белград, няма нужда да казвам, че никак не съжалихме за решението си. За тези, които още не са били там – непременно трябва да отидете! Белград е град с дух, хората са вежливи и усмихнати (а момичетата – красиви), с паркове и фонтани, с широки улици. А скарата и бирата… само като се сетя, в мен се надига неудържимо желанието да се върна там. Двете големи реки придават на града онзи чар, който притежават големите европейски столици на река. Безброй заведения се кипрят както в централната пешеходна част, така и по двата бряга на р. Сава. Човек остава с усещането за младост, красота и щастие.

На следващия ден с огромно неудоволствие потеглихме към Хърватска. Искаше ни се да имаме още малко време в Белград, но така имаме причина да се върнем отново там. Уикенд в Белград – звучи чудесно!

 

Пътят до Загреб беше лек и приятен – само магистрали. Няколко часа и ето ни в Загреб. След леки пререкания с навигацията, която се опитваше да ни прекара през пешеходния център на града, все пак намерихме паркинг близо до центъра, на който да оставим колата.

Впечатленията ни от Загреб за няколкото часа, които прекарахме там, са за спретнат и приятен европейски град, който има какво да предложи на всеки.

Повозихме се на най-късата въжена железница в света. Видяхме единствения в света „Музей на разбитите сърца”. Обиколихме историческия център и се насладихме на кокетните му улички. Завършихме подобаващо с по един сладолед, преди да тръгнем към Плитвичките езера.

 

Следващият ден бяхме планирали изцяло за известните Плитвички езера, за които бяхме слушали много. Но ние, българите, сме си малко недоверчиви, та си мислехме: „Е, хубаво, хубаво, колко да е хубаво”. Така че се стегнахме рано сутринта и решихме сами да проверим истината. А истината… оказа се, че далеч надхвърля всичките ни очаквания! Убедете се сами.

Езерата са една приказна феерия от вода и зеленина. Отвсякъде шурти, тече, пръска, бълбука. Сгромолясването на водата от водопадите в изумрудените води на преливащите едно в друго езера създават усещането за нереалност. Толкова е красиво, че чак не е за вярване!

Толкова близо до нас, а толкова различни от нашите са тези езера. Вървиш, вървиш, и сякаш няма край тази красота. И не ти се иска да свършва, защото това място е Раят на Земята.

В изумрудените води плуват стада от риба, необезпокоявана от тълпите туристи. Те са като че ли едно от малкото неща, които те връщат в реалността.

 

 

Още нетръгнали си, се размечтахме за „завръщане в Рая”… Как може да се разделиш с такава прелест без сълзи в очите?!

Следващия ден посветихме на перлите на Адриатика – Опатия, Пула и Ровин. Пристигането ни от езерата в „Ница на Адриатика”, както наричат Опатия, беше леко комично, защото ние се изръсихме с туристическите дрехи и обувки, кални и крайно изморени от ходене, пътуване и емоции, в най-стария и реномиран хотел в града – хотел „Кварнер”.

След първоначалния шок все пак ни настаниха… Вечеря край морето с морски дарове, закуска край морето пред хотела, разходка край морето, снимки край морето. Ах, морето, и то какво море – тепсия!

 

Напуснахме аристократична Опатия, за да се върнем още по-назад във времето – в Пула и Ровин.

 

Пула е малко градче с множество римски руини, сред които шестият по големина амфитеатър в Европа. Ако сте били в Рим, имате представа как изглежда – но в доста по-малки размери. Центърът на Пула е много уютен, с малки тесни улички и приятни кафета и заведения, предлагащи морска храна, кафе и сладолед.

 

За наш късмет случихме концерт на духови оркестри в центъра, на който се насладихме, жадно пиейки истинско италианско кафе и ближейки божествения сладолед.

 

Вечерта прекарахме в Ровин – най-романтичното градче, в което съм била. Малки павирани улички, стари китни къщички, фенери, църквата, извисяваща се на върха на хълма в защита на града и хората в него, и чудната прясна морска храна.

Онемяхме от усещането за безвремие. В Ровин цари безпрекословното спокойствие, характерно за непреходните и вечни неща. Ровин сякаш казва: „ За къде бързате? За какво е цялото това бързане? Насладете се на живота! Погледайте залеза, вижте отражението на лодките в морето, вслушайте се в морето – то е спокойно, защото има цялото време на света…”

 

 

 

След тази вечер, която искахме да продължи вечно, се разделихме за ден с Хърватска и отскочихме до Словения, за да видим нейната прочута пещера „Постойна яма” и замъка над нея – „Предяма”. Може би времето, което се развали, допринесе за леко минорното ни настроение, а може и раздялата с онова, с което никак не ни се искаше да се разделяме, да имаше някаква вина, но факт е, че пещерата не ни очарова особено. Тя е красива, огромна, облагородена, возиш се няколко минути на влакче като във филма за Индиана Джоунс, после около 5 км се върви.

Да, красиво е, интересно е, но сигурно трябва да се види преди, а не след Адриатическото крайбрежие. Посетихме и мрачния замък „Предяма”, уникален, но доста зловещ.

 

Последна вечер в Загреб – с живо пиво като за последно. После – път и тъга, че всичко свършва… Но всеки край е ново начало, така че вече замисляме следващото пътуване.тска и назад

Дайте оценка на пътеписа:

(51 гласа, средно: 3,98 от 5)

 Loading ...