Един прекрасен пътепис, изпратен ни от Надя Цанова. Благодарности от екипа на Razhodka.com. А ето го и самият пътепис…

Лятото на 2008 година -  за разлика от всяко друго решихме този път да пропуснем дългата и еднообразна почивка на море с тен и купони и да разгледаме България….да, защото едва ли има българин, който да каже,че познава родината си и всяко кътче от нея.

Нашата разходка започна от село Мезек, на 11 км югозападно от Свиленград. Мезек означава кръстопът, граница. Землището е съхранило едни от най-добре запазените археологически паметници като тракийската гробница и средновековната крепост. И двете са реставрирани, има достатъчно табели с информация. За съжаление посещението на тракийската гробница беше с предварително записване и така и не успяхме да я разгледаме отвътре.

Тя е една от най-големите на Балканския полуостров, общата й дължина е 30м. Предполага се, че тя е светилище на обожествен след смъртта си владетел и вътре са погребани тленните останки на няколко поколения. Гробницата е обявена за паметник от национално значение.

Спряхме и в село Маточина, това е тихо, спокойно, забравено от света място, зад телени заграждения и поглед към турска земя. Делят Ви 200-300 метра от турско село. Повечето къщи са разрушени, хората, които видяхме бяха около 5-6 на брой. Селото е на около 40 км от Свиленград. На едно баирче е запазена част от крепост, Маточинската крепост с височина около 20м, тук е сниман филма „Мила от Марс”. Крепостта е част от историята ни, свързана с цар Калоян и битката при Адрианопол.

В селото има стар християнски храм, представляващ скална църква от 10 век – паметник на културата. За съжаление тя е в много окаяно състояние. И тъй като цял ден бяхме пътували време беше за място,където да нощуваме. Избрахме хотел-ресторант „Рибарника” в местността Ковач, в сърцето на Странджа планина и на 50 км от Бургас. Горещо ви го препоръчвам, приятно място, запазени са дори дърветата, благодарение на които не усетихме горещината. Има рибарник, в който ни позволиха да се разходим и ни разказаха за различните риби и т.н.

На следващият ден започнахме обиколката от гр.Малко Търново. Немодернизирано градче, но пък искам да похваля единия от двата информационни центъра. Особено, ако сте с деца ще им е много интересно. Освен инфото, което може да получите за забележителностите предлагат и запознанство с природата и живота, като например имаше пътека на усещанията, начин да разберете колко ви е силата в сравнение с птици и животни, за целта използваха нещо като велометър и много други, които определено ще ви ангажират за около час. Историческият музей в М.Търново също е интересен и най-вече научната експозиция – като например влизайки в една тъмна стая имате възможност да чуете тайнствените гласове на птиците в гората през нощта, да разгледате и пипнете лечебни треви, цветя от Странджа и още и още….

На 3 км от Малко Търново в местността Пропада се намира тракийски могилен некропол, който е бил 8 столетия свято място на траките, живеещи в района. Табелки има, но май те са останали от соцвремето, защото като пристигнахме в начална точка липсваше маркировката на места и ако не бяха каменните гробове, разхвърляни из местността нямаше да се ориентираме и стигнем до некропола, който също е събран за пореден път след набези от иманяри.

Върнахме се обратно и спряхме в село Бръшлян, малко и китно, от което аз съм очарована и още го пазя в сърцето си. Място, където няма какво да се види като изключим църквата, но пък е сякаш заредено и спасено от недостатъците на цивилизацията. Небето е изпълнено с толкова много звезди, нещо което бях виждала само по филмите, вечер е тихо, дори кучета не лаят, като минете покрай тях те ви гледат с едни топли влажни очи и сякаш ви казват „Добре дошли”, котките също са любвеобилни, хората са гостоприемни. Запознахме се с възрастна двойка, живееща в 100 годишна къща с които се разбрахме за нощувка следващите 2 дни.

И още за село Бръшлян…..жените, вече пенсионерки се бяха организирали и всеки ден идваха така наречените джип сафарита от Слънчев бряг с чужденци, на които те изнасяха програма, свързана със странджанските обичаи и фолклор, наистина беше интересно, бабите успяваха за кратките 30 мин да накарат непознати хора да обикнат и играят хора, да пеят с тях….. Нашият стопанин, около 90-годишен, дядо Дапчо ни заведе при един параклис, близо до селото, носещ името Света Петка. Той е известен с лечебна кал и вода, които лекуват псориазис. Дядо Дапчо, който не е особено добре със здравето засия и се разтича да ни покаже всичко, за което се грижеше. В градинката пред параклиса дори беше засадил билки, за да може всеки, който иска да си вземе коренче за в къщи. Надявам се да е намерил добри хора с възможности да му помогнат да изгради стената и защити изворчето с лечебна вода.

Ориентирайки се по табелките с голям надпис „Природен парк Странджа” с информация за пътеки и обекти решихме да продължим по маршрут Зелен коридор. Той е свързан със събитията от Илинденско-Преображенското въстание и един от 100 национални обекта – Петрова нива. Разгледахме Паметника на преобразенците, музея ,старият параклис и новата църква и се порадвахме отвисоко на река Велека.

Бяхме и до селата Стоилово и Младежко, те са на около 50 км от Бургас. Малки паянтави къщички, скромна църква и нови параклиси – това е Стоилово. Разположено е нависоко с красива панорама към Босненското било и местността Петрова нива. Селото е считано за едно от най-старите селища в Странджа и носи името на дядо Стоил и рода му, който пръв се заселил в него.

Селото е известно с майстори кошничари, който е единственият жив занаят в Странджа. Ние не успяхме да видим майсторлъка, защото хората излизали само в определени дни. Църквата на село Стоилово е запазила няколко стари икони,а олтарните двери датират от 17 век.

Село Младежко е с около 29 жители,разположено близо до изворите на река Младежка. Тук има карстов извор със студена вода, който лекува болести на нервната система и сърдечносъдови заболявания. Това е единственото място в Странджа, в което видяхме много, ама наистина много боклуци, събрани на едно място и хората нехаеха от това, бяха си разположили палатките и увеличаваха количеството. Преодоляхме миризмите и стигнахме до реката и пещерите, наречени Леярниците. Живописно е, но ръката на несъвестния турист е оставил и тук следи, пещерите са занемарени и отново боклуци….

Решихме да оставим Странджа,  коятони показа красива природа, малки населени места и хора, които се опитват да запазят своето културно наследство и да продължим към Родопите…. в друг пътепис