Попово езеро в Пирин планина
Поповото езеро е част от най-голямата езерна група в Пирин, която включва 16 езера. Всички те са свързани помежду си с речна система, чието начало е р. Ретиже. Езерото се намира в най-живописната част на Пирин – Северен Пирин, а до него се стига от х. “Безбог”, която е на час и половина път. Със своята площ от 120 дка, дължина 480 м и дълбочина 29,5 м, Поповото езеро е второто по големина планинско езеро на Балканския полуостров след Смрадливото в Рила. Надморската височина, на която се намира, е 2270м, поради което растителността е бедна – наоколо е покрито предимно с трева и клекове, някои от които са столетници.
В кристално чистите води на езерото се оглеждат ограждащите го пет върха: Момин двор, Кралев двор, Дженгал, Джано и Сиврия. Отук минават множество туристически маршрути, водещи към вр. Вихрен и околните езера – Кременските и Самодивските.
Интересен факт е, че в Поповото езеро няма нито риба, нито змия, нито каквото и да е друго животно. Човекът и тук е опитал да даде своя принос, но безуспешно – всички пренасяни риби умирали. Поради тази причина сред местното население съществува предание, че в езерото живее воден овен, който изяжда всяка живинка, дръзнала да се засели там.
Почти всяко кътче в Пирин планина е свързано с легенди и поверия, такива има и за Поповото езеро, разбира се. Една от по-старите легенди разказва, че край езерото живял славянският езически бог Перун заедно със сестра си Перуника. Перуника била най-лична хубавица, съперничила си със самото слънце. Не стига това, че била хубава, а била и работлива – през зимата тъкала платна, а рано напролет слизала към голямото планинско езеро да ги бели, след което ги простирала на един от близките върхове. Затова този връх е наричан Момин двор. За зла участ Перуника умряла млада, а на гроба й израснало прекрасно синьо цвете, което хората нарекли на нейно име. Това цвете цъфти само през май, когато девойката белела платната на езерото и всички можели да се наслаждават на хубостта й.
Веднъж един християнски поп се изкачил до езерото да търси бог Перун и да го изгони от планината. Разгневил се всесилният Перун и изпратил силна вихрушка срещу попа, която го връхлетяла и го блъснала в езерото. На повърхността на водата изплувала само калимавката му, която се превърнала в малък остров. Оттук идва името на езерото според тази легенда.
Друго предание пък разказва, че по турско време тук се удавил местен поп. Причината била, че турците се опитали да отвлекат единствената му дъщеря, а тя от уплах избягала високо в планината и се хвърлила от една скала в близост до Поповото езеро. Покрусеният от мъка баща решил, че не може да преживее смъртта на детето си и скочил в хладките езерни води, от които изплувала само калимавката му. Тогава езерото било наречено Папазгьол (тур.- Попово езеро).
Съществува и трето подобно предание, според което турците принуждавали български поп да се отрече от вярата си. Подобно издевателство било немислимо за набожния християнски проповедник и той намерил единствен изход в доброволната, но горда смърт – удавил се в планинското езеро.
Каквато и да е истината за името на това прекрасно езеро, безспорно е, че всеки трябва да го види с очите си и да почувства със сетивата си магичната сила, която то излъчва.
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Eee, браво sunnyta – чудесен разказ!!!
Аз знаех само едната легенда – тази дето бащата се удавил от мъка по дъщеря си, която била заловена от турците. И ако може само да допълня нещичко.
Виждате ли това островче в езерото?
Според легендата когато попът потънал, килимявката му изплувала и се образувало островчето в средата на езерото.
Много интересна история.
АЗ съм ходил на това езеро, но никога не съм знаел тези легенди и истории.
Красиво е.. ех, Пирин, Пирин …
Вече има риба и то доста!