Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурса за пътеписи 2010 г.

Разказва ни Любомир Колев.

Животът клатушка човека все едно е лодка из бурно море. Рядко знаем точно какво ще ни се случи и защо. Едно такова „полюшване из вълните” ме доведе до Флоренция. Няма да влизам в подробности като население или местоположение, всеки може да си ги намери сам. Просто ще отбележа с няколко думи основната статистика: Флоренция се намира в Северна Италия, на около 230 км от Рим и с население близо 400 хил. д. Градът е приет, образно казано, разбира се, за столица на Ренесанса.

Ще прескоча пътуването с автобус, тъй като смятам да отделя основно внимание на крайната ми дестинация. Уточнявам, че не бях на екскурзия, по-скоро на импровизирана обиколка на Флоренция от тип „както се случи.” И така, още при пристигането ми се сблъсках с архитектурата на града. Едва слязъл на италианска земя пред мене изникна една солидна постройка с някакви мъгливи прозорци (на следващия ден научих, че това са витражи и само от вътре се виждат цветно). Бърз поглед към картата и това се оказа църквата „Св. Мария Нова.” Това ли било? Доста охра има. Запазих самообладание и си рекох: „Сигурно това е гърбът, нали фасадата е светла.” Та повървях и почнаха да се появяват аркади в бяло и сиво и изведнъж, чудо! Невероятна фасада, изпъстрена с прекрасни детайли! Няколко бързи снимки и вече почнах да губя групата. Ударих един спринт, който като че ли беше повече тръс и една девойка ме спря. Картечен откос от думи, и се озовах пред маса с някаква тетрадка. Ясно си беше, че съм турист и една друга мома ме запита от къде съм. След като и отговорих, тя направо ме срази, като почна да говори на словенски, и което беше по-интересно, само малко напън ми трябваше, за да я разбера. Оказа се, че това е акция за борбата срещу наркотиците. Дадох своята лепта и с нов лек тръс настигнах групата.

Тук вече се потопих във Флоренция. Тесни улички, с надвиснали блокчета над нас. Не ме разбирайте погрешно, не като нашите соц постройки, съвсем по друг начин изглеждаха. Успешно пораздвижих врата си, попивайки всичко около мен, нови снимки, приказки с компанията и малко подтичване. Бях попрочел за местните забележителности и все си бъбрех нещо с моята компания. Бих казал, че бях подготвен къде ще отидем. Не бях подготвен, обаче за картината, която изникна след поредната тясна уличка. Дуомо! Тук почнах да променям представите си за „голямо.” До Катедралата, като верен спътник, стоеше камбанарията на Джото, а пред тях – Баптистерият (т.е. сграда за кръщене), къде е кръщаван и Данте.

Всеки сантиметър приближаване носи нови и нови детайли и започнах да се чудя кое е по-интересно – колко детайли може да преброи човек по фасадата на Дуомо (името на катедралния храм е Санта Мария дел Фиоре, а Дуомо просто означава катедрален храм) или с каква бързина мозъкът обработва огромното количество информация, разкрила се пред очите ми. Статуи, украса по огромните врати, комбинация от цветове.

Наистина е трудно да се опише, но това няма да ми попречи да сложа няколко снимки в бегъл опит да представя тази постройка. Необходимо е да отбележа, че опашките за вход са огромни и човек трябва да отдели доста време, за да може да влезе, както и да разгледа като хората. Нищо, че самата катедрала побира 30 000 души, някак ми се струваше, че по-скоро е пълна по всяко време.

Разходката продължи и по едно време имах чувството, че я Джото, я Микеланджело, че дори и Макиавели могат да изскочат от някъде. Нов преход от улички и ето ни пред площадът на Синьорията – политическият център на Флоренция. Кметството все още се помещава в сградата на Палацо Векио (букв. Старият дворец). Отново огромна маса от хора са са плъзнали по площада. Зарадвах се, че флорентинците са пипали здраво, сгради освен красиви, са и солидни и високи. Тръгнахме в нова посока и ето ни пред известната галерия Уфици. Ето на това се вика опашка. Такова нещо не бях виждал откакто се редях за хляб в началото на деветдесетте. Имайки в предвид колко много изкуство е събрано там, напълно разбирам чакащите. За съжаление нямах резервация за билет, а и времето беше ограничено. Затова, следваща стъпка – Понте Векио!

Мостът е една от популярните атракции на града, а и една от малкото големи свободни пространства, които посетих. Все пак няма как да се сгъчкат хората в реката, а и нямаше гондоли. Самият мост е един от малкото покрити мостове в Европа, ако си спомням един от трите, и сегашният му вид е като цяло същият от XIV век. Първоначално дюкяните са били преди всичко на касапи – най-лесно е да изхвърлиш остатъците от месото в реката, а и е най-екологично (все пак говорим за ситуация преди 600 години).

Тук, общо взето свърши обиколката ни от първия ден. Много впечатления, много красота и промишлени количества умора. Привечер успях да разгледам снимките, преди да започна заряда на батерията на фотоапарата.

При този преглед, както и по-късно, разбира се изскочиха няколко интересни попадения. Произведения на Донатело и Верокио, гербът на града – ирисът по сградите, статуи, интересни детайли. Зарекох се следващия ден да се откъснем от групата и да поразгледаме малко самоволно още няколко нещица, които си бях набелязал.

На следващата сутрин по някакво чудо успях да се вредя с моята компания в Св. Мария Нова. С увереност мога да кажа, че това, което видях, преобърна представите ми за ренесансово изкуство. Красота и пищност, човек не може да се ориентира кое къде е! Смея да твърдя, че имам известен опит с църковната архитектура в България, но толкова неща накачулени по стени и тронове не бях виждал. Усетих атмосферата на мястото, която завърта главата и някак си прави по-осезаемо въздействието на църковните ритуали.

Следваща точка, която посетихме и с която ще свърша моя разказ е църквата Св.Кръст, където са погребани над 500 личности, сред които и Николо Макиавели, Галилео Галилей и Микеланджело. Думите са излишни…

Едва в България успях да се окопитя и да разгледам нещата от неуморена и спокойна гледна точка. И така, докато се върна пак.

Ако сте фенове на пътешествията и искате да споделите с нашите читатели вашите впечатления от посетено място или просто да разкажаете за преживяванията си, можете да се включите в конкурса с награди, който организираме. Повече информация прочетете в страницата на конкурса.

Дайте оценка на пътеписа

(120 гласа, средно: 4,18 от 5)

 Loading ...