Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурса за пътеписи 2010 г.

Разказва ни Десислава Бакалова.

Това, което ми се случи по време на моето пътуване в северна България е нещо, което може би никога не е спохождало повечето хора или нещо, което малцина са имали късмета да видят.
Живея в Пловдив и поех по пътя за родния ми край, а именно Разград. Там живее моята майка и отидох да я видя през летния ми отпуск.
Разград е малък, но много спретнат, красив и чист град, с приветливи и усмихнати хора. Наричат го града на цветята не случайно, а и сами ще се убедите от снимките, които ще видите. Тук цветята са като произведения на изкуството, под формата на делви, пеперуди, чаши и какво ли още не.
Прочитайки съвсем случайно новините в столичен ежедневник се натъкнахме на интересна новина. В Търговище се била родила бяла лястовичка, която местните считали за предвестник на доброто и благополучието.

Съвсем спонтанно с моята майка и наши приятели решихме да проверим дали нашият късмет ще проработи и дали ще имаме щастието и ние да видим такова чудо на живо.

Потеглихме за Търговище в един хубав, слънчев ден с надеждата да зърнем това чудо на природата. Знаехме, че лястовичката е свила гнездо над местна чешма с минерална вода в Търговище. Бяхме решили да стоим докато я видим, така че се бяхме въоръжили с търпение и имахме готовност да прекараме там целият ден пък каквото ще да става. Стигнахме до описаното място, видяхме гнездата, но в тях и около тях бяха само общоизвестните черни лястовички. Помислихме първоначално, че това е някаква шега, че на това място живее бяла лястовичка. В близкото до чешмата заведение попитахме хората и те ни казаха, че наистина се появила бяла лястовичка, която се родила тази година, но вече се научила да лети и малко било вероятно да се види.
Идвали дори журналисти, които почти непрестанно чакали 2-3 дни, за да я снимат, но безуспешно и ни казаха, че ако имаме късмет може и да я видим. Ние все пак не загубихме надежда и решихме да изчакаме. Погледите ни бяха непрекъснато вперени в гнездата, в дърветата наоколо и въобще….бяхме решили да стоим на пост, както се казва.
Изведнъж моята майка извика …..
- Ето я, ето я !
Аз погледнах и също видях в полет бялата лястовичка ! О, чудо …това беше едно малко, красиво същество, което е описано още в разказа на Йордан Йовков „По жицата”. Това беше символа на надеждата, вярата в доброто и всичко най-красиво. Щастието ни беше огромно, че успяхме да я видим. Тя кацна на клонче, на което като че ли позираше пред гледащите с надежда хора. Закачливо повдигаше от време на време крилото си, като че ли да ни поздрави и радостна от факта, че е наблюдавана и има такъв интерес към нея. Всички я снимаха с камерите на телефоните, с фотоапарати и казваха, че такова чудо се случва веднъж на 100 години.
Хората от близкото заведение се обадиха веднага на журналиста от местната телевизия, който няколко поредни дни се е опитвал да направи репортаж за нея, но така и не я е видял. Журналиста пристигна много развълнуван, но лястовичката отново се беше скрила. Така минаха около 15 минути и тя отново се появи, така че и неговото търпение беше възнаградено и той имаше благоприятната възможност да направи един много хубав репортаж за нея. Тя отново позираше с удоволствие ! А той ни попита дали сме си пожелали нещо и дали сме доволни от това, което сме видели.
Така, след като зърнахме това невероятно чудо, се насочихме към пикник сред природата. Стигнахме до близкото село Вардун, в което тече чешма с лековита минерална вода, помогнала на много хора при различни здравословни проблеми. За това място научихме от книгата „Лековити места и чудотворни икони в България”. Може би странно съвпадение, а за някой може би невероятно, но……..минавайки през тревата открих четирилистна детелина.
Това беше втори, невероятен късметлийски шанс за този ден. Веднага си помислих, че това са неща, които не могат да ти се случат всеки ден. Около мястото с четирилистната детелинка се разхождаше едно малко слабичко кученце. Решихме да го нахраним с част от сандвичите, които носехме. То беше малко наплашено, но виждайки, че сме добронамерени към него се приближи и скорострелно си хапна всичко, което му дадохме. Така удовлетворени от видяното, поехме отново към Разград с мисълта за хубавото, което ни предстои.

Дайте оценка на пътеписа

(75 гласа, средно: 3,65 от 5)

 Loading ...