Ето го и обещаното интервю с авторката на вашите любими пътеписи. Ние също много се радваме и ценим всеки пътепис на Камелия Мирчева. От сърце екипа на Разходка.ком и желаем здраве и още много разходки и пътеписи, които да са все така вълнуващи и пълни с енергия. За нас беше истинско удоволствие докато подготвяме това интервю, защото и екипа ни по същият начин като авторката усеща природата като енергия, любов и красота, като минало, настояще и бъдеще… и ние по същия начин скърбим за унищожените дръвчета, пластмасите и боклуците в планините и реките. Но имаме вяра, че хората, които ценят природата са повече от тези, които нехаят!

Благодарим от сърце на Камелия Мирчева

1. Вие участвате във всички наши конкурси, читателите ви познават като име и като стил на писане на пътеписи. Не е тайна, че сте любимка на голяма част от редовните ни читатели. Разкажете нещо за себе си. Откъде сте? Какво работите?

От 20 години живея в Стара Загора, но съм родом от Лесидрен, Ловешко. По едното си образование съм художник, а по другото психолог. Работя в тези две направления. Пиша за удоволствие. Автор съм на няколко книги в областта на психологията, етнографията и художествена литература. Председател съм на Управителния съвет на Сдружение Арт клуб „Херос” Стара Загора и там дейността ми е свързана с популяризиране, разпространение и подпомагане на изкуството и културата. Повече за тези неща може да бъде прочетено в сайта ми /там са публикувани и част от книгите ме/ и в Блога ми  в Нетлог. Линковете към тях са:

http://kamimircheva.athost.net/

http://bg.netlog.com/kamimircheva

2.Откъде тази любов към пътуването и после приказното пресъздаване на разходката под формата на пътепис?

Обичам да пътувам, да усещам времето, енергията и душата на нови места. Пътуването ме зарежда. Обичам  срещите с нови места и  хора.

За мен човекът е сфинкс с усмивката на Мона Лиза, а природата е най-великото и съвършено Божествено творение. Винаги, когато пътувам се опитвам да си дам отговори на въпроса за връзката между човека и природата в миналото и днес. А тези отговори пораждат и въпросите и размислите ми за бъдещето.

Работа ми, като психолог е свързана предимно с хората и техния свят. Като художник в творчеството ми преобладаващата тема е природата. Пътешествието съчетава тези две страни на живота ми. От едната стана хората и предизвикателствата в техния живот и от другата природата. А пътеписа е една изключителна форма за изразяване и съчетаване на личните мисли и чувства, подкрепени с факти, събития и уроци, породени  от действията или бездействията на хората.

Любовта към пътуването при мен е свързана с нагласата ми към живота и към хората. Умея да се радвам да живота и ценя всеки негов миг. Работя много.

Работата ми, като психолог е свързана с проблемите на хората, с тяхната болка, безнадежност и  страдание. Опитвам се да балансирам собствения си живот, като си доставям радост чрез пътуванията, докато постигам желаното и реализирам целите си.

Най-голямото предизвикателство в живота на човека е свързано не само с постигането на желаното, не само с реализирането на мечтите, а и с това да се оценява постигнатото. Много хора постигат големи успехи, но не умеят да се радват на живота си и  на постигнато. Те винаги са недоволни и това разстройва душите им. Има и такива, който са напълно самодоволни и това също не води до нищо добро. За мен личният успех е свързан с чувството на удовлетворение от това, което човек прави.

Моят личен успех е свързан с увереността ми, че мога да постигна това, което желая и да се забавлявам по пътя, като си доставям радост и приятни мигове.

Винаги приемам предизвикателствата, като благоприятни възможности. Успехът до голяма степен се състои в умението на човек да превърне и трансформира негативната възможност и трудностите в позитивна ситуация. Няма човек, който да не преживява трудни моменти, пречки и затруднения, но много важно е те да се превърнат в житейски уроци. Важното е да знаеш какво искаш и да го постигаш като вървиш напред. Но трябва ясно да прецениш цената, която ще платиш за постигането на желаното. Не става дума за материална цена. Всичко си има цена. Тя се измерва не само чрез материална стойност, а  чрез морални ценности и компромиси, който си готов или не си да направиш. Тя винаги е свързана с личния избор и с готовността да живееш с последиците от него.

Светът на човека е сложен и много противоречив, докато природа просто е великолепна и приказна, докато човека не я унищожи или замърси. В света на човека има много предизвикателства и проблеми, с които сам се затрупва.

Най-голямото предизвикателство към съвременния човек е в това той да осъзнае как иска да изживее живота си, да разбере каква е личната му легенда и да следва пътя за осъществяването й, без да губи радостта и красота в сърцето си.

Човекът винаги живее в общност, със семейството си, с приятелите и с неприятелите си. Контактите с хората и с природата  винаги оказват влияние върху живота на човека.

Хората най-често съзнателно или не се стремят да променят чрез очакванията си живота на околните. И когато личните очаквания са различни, близките започват да се чувстват неоценени, обидени, разгневени, защото смятат че знаят как точно трябва да изживеят живота си децата им, роднините и приятелите им.

А най-големият парадокс в цялата тази  ситуация е, че в действителност много малко хора са наясно какво искат от собствения си живот. Човешките взаимоотношения биха могли да бъдат по-прости и по-лесни, но хората сами си ги усложняват. И най-често не осъзнават собственото си участие в това. Омразата, завистта, злобата, интригата, алчността тровят живота. Те тръгват от човека, стигат до другия, но се връщат от там, откъдето са тръгнали със страшна сила. За любовта, радостта и обичта се отнася същото. Събитията, ситуациите са си едни и същи, но отношението и постъпките на отделните хора и гледните точки спрямо тях са различни.

2. Посетили сте много места, написали сте доста пътеписи,но кое е  най-впечатляващото място, на което сте била?

Мястото, което винаги ме впечатлява и в което искам да бъда повече е Лесидрен. И това е разбираемо, тъй като съм от там. Но от другите места, където съм била в последно време най-невероятното изживяване беше посещението ми на Орлово око, на връх Свети Илия. Това пътуване е описано в пътеписа ми „Между земята и небето” / http://bg.netlog.com/kamimircheva/blog/blogid=88912#blog /

3. Какво мислите за туризма в България и за българите като туристи?

Относно туризма. В България има много красиви места, древни и приказни, но за съжаление са малко известни. Българите малко познават страната си. Дори родните им места, понякога са не съвсем познати, като туристическа дестинация. И това е свързано с липсата на систематизирана и лесно достъпна информация за интересни маршрути. Липсват и по-евтини туристически пакети, като цени на входни такси на музеи. Някак си в това направление се работи на парче.

За българите, като туристи?!…Когато ходя из планината винаги се дразня от вандалските следи оставени от туристите – боклуци, пластмасови бутилки и какво ли още не. Не ценим това, което притежаваме като културно исторически и природен ресурс, а може би не го ценим защото твърде малко го познаваме?!

Аз лично приемам света и хората, такива каквито са, опитвам се да ги опознавам и разбирам в цялото им многообразие и различности. Любовта, добротата и човечността са най-големите ценности за мен.

Всичко това, което е един човек е в резултат от неговите мисли, чувства, знания, нагласи и отношения. То се създава от тях. Щастието следва само човек, който е успял да и подреди вътрешния и външния си свят. И докато вътрешният свят е свързан с чувствата и емцоциите, то външният винаги зависи от взаимоотношенията и нагласите.

Омразата, гневът, разочарованието могат да се прекратят единствено и само чрез любов. Любовта е най-голямата сила. Любовта към себе си, към другите и към света, в който живееш е сила и свобода. Свобода да бъдеш себе си и да дадеш възможност и на другия да бъде себе си. Да го обичаш не такъв, какъвто би искал ти той да бъде, а такъв какъвто е. Любовта е отношение, свързано с морални ценности. Моралното устройство на хората е нещо, което се изгражда за много време и чрез много поколения, дълго, търпеливо и последователно. Изгражда се бавно и трудно, а се разрушава много лесно.

Навиците и знанията формират отношението. Ако един човек не е научен да бъде отговорен към себе си, към другите, към природа, към историята и културата си, към живота, като цяло, той не би могъл да ги опази и съхрани. Процесът на придобиване на знания в съвременния свят е много по-лесен и бърз от процеса на формиране на навици.

Българинът има много знания, но в по-голямата си част не притежава формирани положителни навици и в това един от големите проблеми.

По пътищата, по които пътувам, твърде често се срещам с разруха, причинена от  човешко безхаберие и немърливост и това безкрайно много ме натъжава.

4. Кои са нещата без които не тръгвате на път?

Фотоапарат, резервни батерии и зарядно устройство, тефтер и химикал, вода и шоколад.

5. Кое място не сте, а бихте искали да посетите?

Била съм на твърде малко места. Бих искала да попътувам по света – Франция, Шотландия, Египет, Япония. За България си имам програма за няколко години наред. Пътувам минимум един път месечно, винаги когато имам възможност да е по-често го правя. До края на годината съм планувала  места да посетя са Извора на нимфите в Каснаково, Светилището Татул, Свещари и Хисаря.

6. Обичате ли и познавате ли българските традиции, обичаи, фолклор? Те са свързани с туризма. Как според вас да ги съхраним и да ги направим още по-привлекателни за българи и чужденци?

Българските традиции и фолклор трябва да се запазят и съхранят. Те са паметта и  идентичността на нашия народ. Чрез тях се формират ценностите на хората. Те трябва да се предават на младите поколения. Зад всяко едно вярване е скрита тайно кодирана сила. Не е случайно това, което хората са правили при определени ситуации. Много неща са забравени. Забравен е и техния смисъл и предназначение. Но поне това, което се помни трябва да се запази.Читалищата са местата, които биха могли да запазят традициите на по-малките населени места. Но за това е необходимо да бъдат записвани, проучвани и популяризирани.

7. Дайте идея за следващ конкурс в Разходка.ком?

Конкурсите на Разходка ком са страхотни. С удоволствие чета всичко и участвам  в организираните конкурси.

Тук е момента да изкажа благодарността се на Вашия екип за всичко, което прави. Благодаря на всички, които гласуваха за моите пътеписи. Това страшно много ме зарадва.  И не на последно място моят поклон към авторите. От тях научих много интересни неща за прекрасни места.

Преди време в Арт клуб „Херос” обсъждахме идеи за конкурси, свързани с малко познати природни забележителности, екопътеки и населени места, с интересни личности и хора които живеят в тях, с легенди и предания. Това обсъждане беше по повод „Каньона на водопадите” в Родопите, едно от  местата, които искам да посетя. Темите на отделните конкурси биха могли да бъдат насочени към конкретни географски региони, като части от един голям и по продължителен във времето конкурс на тема „Непозната България” или „Малко познатата България”. Би могло да се помисли в тази насока, а можете да направите конкурс и за регламент на конкурс и от там да се тръгне като реализация на най-добрите идеи.

8. Какво мислите за Индия? Имаше няколко пътеписа за Индия, включени в конкурса и отделно още няколко, написани от лични впечатления от екипа на Разходка.ком. Вас привлича ли ви Индия?

Индия е много интересна, тайнствена и древна страна. Страната на Тадж Махал, адептите и Рьорих.

Индия е страна, която трудно би била разбрана, ако човек не е запознат с религиозно –философските вярвания на хората. Индия е различна страна, която винаги е провокирала любопитството ми и с удоволствие бих я посетила, стига да имам тази възможност.

9. Какво бихте пожелали на портала за туризъм Разходка.ком? Какво бихте искали да има в повече на сайта?

Пожеланията ми са за здраве и много усмивки на целия екип. Бих желала да има чисто практически повече информация за дестинациите, телефони и имейли за връзки с музеи и туристически центрове.