Пътепис: Честит Празник на Фенерите
етикети: Китай, Празник на фенерите, Хепиленд
Много интересен пътепис за Празника на Фенерите в Китай ни изпрати Наталия Бояджиева. Благодарим на авторката за споделения с нас празник.
Исках да ви поздравя с тези думи в деня на празника, но пукотевицата беше толкова оглушителна, че не чувах мислите си, камо ли да седна да пиша… Днес вече е по-спокойно и мога да ви разкажа как го отбелязахме с моята приятелка Сун.
Празникът на фенерите е съществувал вече при династията Хан (206 г.пр.Хр. – 220 г. сл. Хр.), а при династията Тан се е разпространил в целия тогавашен Китай. Днес е обичано събитие и в Индонезия, Малайзия, Сингапур и Виетнам. Датата му е променлива, но винаги е на петнадесетия ден от първия месец по лунния календар – с него завършват традиционните двуседмични новогодишни празненства. Тази година се падна на 17 февруари. Сун ми се обади предния ден и ме покани да се разходим до увеселителния парк Хепиленд в края на града, където единствено могат да се видят част от празничните моменти.
Пънлай е малък град в североизточен Китай и тук не може да наблюдавате по улиците артистичните изпълнения, познати ни от телевизията – танци на лъвове и дракони, шествия с фенери и други подобни… Хепиленд е построен от кореец, но, разбира се, тук не се пропуска никой китайски празник, така беше и сега.
Още щом слязохме от осмицата, бодра китайска музика ни посрещна. От самия вход над нас се люшна море от червени фенери, подухвани от мразовития вятър – гледката е вълшебна. Отдалеч приличат на алени балони, подхванати от въздушната река и на цветни пъпки малко преди да се разпукнат…
Вдясно – пързалка за шейни, покрита с изкуствен сняг. Опасни атракциони и много пътеки, които отвеждат до различни зони в парка – Долината на приказките със скулптури на приказни герои, старинно корейско село с макети на къщи и дворове, зоопарк, голям корейски магазин за сувенири…
Еклектиката при съчетаването на двете култури не дразни, по-скоро е любопитна. Свирепият студ не ни позволи да се качим на нито една въртележка, но хората вървяха с щастливи лица и като че ли не го забелязваха.Вероятно самовнушението, че Пролетта е настъпила на трети февруари заедно с Новата година, действа… Свърнахме по Алеята на желанията. Отстрани на дълги въжета бяха окачени стотици листове с отпечатани гатанки, за позналите имаше награди.
Гатанките са един от елементите на зимния (според китайците – пролетния!) празник, те съдържат послания за щастие, семейно събиране, успех и любов. Който познае отговора, може да си пожелае нещо под червените фенери и то ще се сбъдне. Сун се зачете внимателно в опит да отгатне някои, но не можа и тъжно каза: „Много са трудни, не можем да си пожелаем да сме щастливи…”
Ще бъдем щастливи, Сун, хората с добри помисли трябва да бъдат щастливи! Акцентът на празника са, разбира се, фенерите – преобладаващо червени, но могат да бъдат и в други цветове, а също и в различни форми – например на цветя и животни, изработени с майсторство и изобретателност.
Вечната борба между тигъра и дракона
Правят се буквално от всичко – дърво, хартия, плат, цветно стъкло, дори нефрит, а днес вече – и от пластмаса. Някога върху тях са изписвали гатанките, сега се украсяват с образи на герои от китайския фолклор.
„Да се прибираме, преди да са започнали гърмежите – предложи благоразумно Сун. – А и трябва да приготвям празничните танюан (варени топчета от лепкав ориз със сладка плънка)”.
Рибата е симбол на богатството
Докато пътувахме обратно към центъра, най-нетърпеливите започнаха да изпробват бойното снаряжение, с което се опитваха здравата да наплашат злите духове и всякакви тъмни сили. Как – с пиратки и фойерверки – любимо китайско занимание не само по празници. Наближавах към къщи, а канонадата стана вече неспирна – от всички страни свистене на куршуми и шрапнели, от време на време изтежко се обаждат оръдията.
Цялата „артилерия” е на крак! Илюзията е пълна – на бойното поле сме. Трябва да се чества шумно и весело, за да ви срещне щастието през новата година.
Има различни легенди за възникването на празника. Една от тях свързва появата му с будизма. През управлението на династията Хан, когато новата религия все още не била популярна сред народа, будистки монаси решили да почетат божеството на петнадесетия ден от първия лунарен месец, който ден е и първият от новата година с пълнолуние. Монасите запалили в храмовете червени фенери. Императорът, който се стремял да наложи новото учение, харесал идеята и издал указ всички да занесат фенери в храмовете като почит към Буда. Освен това хората трябвало да окачат светещ фенер и пред домовете си през нощта, което постепенно се превърнало в традиция и масов празник. На мен повече ми харесва друга легенда – за красивата девойка Юан Сяо.
Фенерите са различни по форма и цвят
Откакто постъпила на работа в дворцовата кухня, тя не била виждала родителите си и това много й тежало. Като не можела да покаже синовната си признателност, тя решила да сложи край на живота си, скачайки от високата стена около палата. В това време от там минал императорският съветник и чул плача й. Убедил я да слезе от стената и, трогнат от синовната й обич, обещал да й помогне да вижда семейството си поне веднъж в годината. На другия ден той се преоблякъл като гадател и застанал зад една сергия на пазара. Мнозина идвали при него с молба да им разкрие бъдещето, тъй като го познавали като мъдър човек. На всички обаче той казвал едно и също – че на петнадесетия ден от първия месец столицата ще бъде опожарена. Хората изпаднали в паника и помолили съветника за помощ. Отговорът бил: „ На тринадесетия ден Богът на огъня ще изпрати фея, облечена в червено, на черен кон, да подпали града. Ако я видите, молете я за милост”. В уречения ден Юан Сяо, облечена в червено и яхнала черен кон, се появила по улиците на столицата.Хората започнали да я молят да не опожарява града, а тя отвръщала: „Изпрати ме Богът на огъня да подпаля столицата ви на петнадесетия ден. Ако искате да се спасите, нека императорът ви намери изход!” Хората отишли при владетеля, а той се обърнал към съветника си. Ето и съвета: „Богът на огъня обича да яде танюан (сладки пелмени). Прислужницата ви Юан Сяо ги прави превъзходно, така че нека на петнадесетия ден Ваше величество почете бога с тях. Наредете също във всяка къща да се приготвят такива сладки, да се окачи червен фенер и всички да пускат фойерверки, така че да заблудим Бога на огъня и да избегнем гибелта.” Така и станало. Юан Сяо също направила голям червен фенер, върху който изписала името си и излязла сред тълпата. Така сторили и нейните родители и семейството най-сетне се събрало. Настъпило утро, столицата останала цяла, а императорът издал указ всяка година на този ден хората да изпълняват същия ритуал. В чест на добрата девойка хората нарекли празника Юан Сяо. Тогава възникнал и обичаят да се изписват гатанки върху фенерите.
Вечерта приятели ни донесоха да опитаме от оризовите пелмени. На мен повече ми допада лунният сладкиш по време на празника „Средата на есента”…
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Много хубав разказ. Благодаря на Авторката и на Вас за него
Интересен разказ и чудни снимки. Китай е съвсем различен свят.
Чудесно
Благодаря за топлите думи, Пламене и Рени!
Пожелавам ви много прекрасни пътешествия!
mnogo hubavrazkaz pomogna mii za ucili6te