Априлска разходка за мото фенове
етикети: Австрия, Алпите, ледник, Хърватска, Чехия
Още една моторджийска, красива и вълнуваща разходка със Симеон Стойчев.
Две години от живота ми минаха в мечти и планове около една дълга обиколка с мотори до Австрийските Алпи. В маршрута искахме да включим и състезанието по мото GP в BRNO. Първата година не успях да тръгна, тъй като полицията прибра моторът ми за справка дали не е краден (може би си спомняте за аферата, когато полицията конфискува 52 мотоциклета). Втората година обаче се снабдих със Suzuki GSXR 1000 K5, а приятеля ми с жена си на KAWASAKI ZX10 поехме толкова очакваното пътешествие.
Първи ден - Загърбихме страховете си от далечно пътуване на мотор, стегнахме багажа си и привечер тръгнахме към София, където ще преспим и на другия ден свежи потегляме за чужбина. И така в една топла августовска вечер отпрашихме. Дълго плануваното пътуване започна.
На Ябланица спряхме да заредим и да се освежим. Какво да видя в задната си гума. Една голяма видия се беше забила в нея. „Минахме 100 км и вече трябва да се боря с дефект”. Имах спрей за гуми, но не исках да го използвам в самото начало! Реших да оставя видията в гумата и да я ремонтирам в София. След пристигането в столицата намерихме една денонощна гумаджийница. Момчето ми заби фитил в гумата и каза. „Може и да не изпусне”. Този път имах късмет, защото задържа през целия живот на гумата.
Изминати: 230 км
Втори ден
Ентусиазмът ни е голям. Тръгваме рано сутрин и не след дълго сме на Сръбската граница. На бързо обменяме пари и тръгваме. Целта за днес ни е да стигнем Хърватска, където да нощуваме. В самото начало пътят е интересен, минава се през много тунели и красиви пейзажи, след които започва скучната магистрала. Поддържаме си бързо темпо от 160 км/ч и си казваме – най сетне на път! Времето е разкошно, макар че да си в белградското задръстването при 35 градуса температура не е много готино. След целодневно каране към осем часът вечерта най сетне влизаме в Хърватска. От магистрали, задната ми гума се износи на квадрат. Нищо това ще се оправи по алпийските завои. По късно разбрах, че гумата ми е била мека и затова се е получило така. Явно фитилът в гумата малко е изпуснал. По лошо е че започва да вали, а и смрачаването значително намалява видимостта ни. Колите пред нас ни правят страхотна мъгла от вода, а коловозите в асфалта не ни дават много сигурност. Добре че в мрака се появи мотел, където отседнахме да нощуваме. Струваше ни по 23 евро на човек. Пийваме по една биричка за лека нощ и бързо по леглата, все пак утре най сетне ще стигнем Австрия.
Изминати: 700 км
Трети ден
Добро утро. Каква хубава сутрин за каране на мотор, въпреки че е мокро и облачно. Но, нали не вали! Това не се задържа за дълго. Облякохме екипите за дъжд, които се оказаха едни от най-важните атрибути. Сега вече всичко е наред. Може да вали. Време е, не можеш да го поръчаш.
Минаваме Zagreb, Maribor, на Австрийската граница отново обменяме пари и си купуваме винетки, които са задължителни и за моторите. Започваме да навлизаме в Грац, където минахме през най-дългия тунел, който съм виждал. Тунелът беше около 10 км и вътре имаше разклонения на дясно. Направи ми впечатление, че можехме спокойно да дишаме, може би защото там не се движат стари Икароси и Камази. В другия край на тунела разбрахме, че сме объркали посоката и ни се наложи да минем 10 кило метровата дупката отново.
От време на време дъждът спира, но пътищата са мокри. Бях впечатлен от чудния асфалт. Подаваш газ, а гумата не преплъзва. Лягаш в завой, а мотора е стабилен. Само психиката от нашите пътища „пързалки” не ни позволява да се насладим на завоите. След 300 км каране и минаване на двете граници спряхме в един от многото Gasthaus за нощувка в Австрия. Този се намираше в Krenhof- спокойно и чисто селце, където всичко е обсипано в цъфтящи цветя. Като в приказка!
Изминати: 300 км
Четвърти ден
За 18 евро на човек получихме топло легло и разкошна закуска. А сега за прохода. Най-сетне завои и то на сух асфалт. Днес трябва да минем през Klagenfurt . Понеже се движим добре във времето си позволяваме една почивка около езерото Worther See. Бързо събличаме екипите, а студената вода е като балсам за тялото. По езерото се движат разни туристически корабчета, хората карат водни ски, дърпат се с парашути, просто идеално място за почивка. Този ден решихме да нощуваме във Villach отново в така приятните „къщи за гости” този път за 22 евро.
Сутринта във Villach
Изминати: 200 км
Пети ден
На сутринта се разбираме с хазайката да оставим багажа в къщата за да се качим на крепостта Landskron, от която ни се открива невероятна гледка. Иска ни се да останем за представлението с тренирани орли, но времето ни притиска и трябва да си вземем багажа от къщата. Опаковаме всичко. Натоварваме чантите на Kawasakito, закачаме дисагите и потегляме. След няколко километра отново ни завалява дъжд, но постепенно свикнахме бързо да обличаме и събличаме дъждобраните.
Изчакваме да спре дъжда
Маршрутите ни са случайни, сутринта ставаме, забождаме пръст в картата и тръгваме . Ако не стигнем на даденото място много важно, нали сме на почивка. Този ден стигнахме до курортното градче Heiligenblut. На картата проходът, през който трябваше да минем беше означен с доста тъмен цвят, което означаваше че ще се катерим на високо.
Красота
Валеше дъжд и затова решихме да го минем на другия ден за да се насладим на комбинацията три в едно- невероятен изглед, асфалт и завои, от орловия поглед на мотор.
Вечерта в планината
Изминати 180 км.
Шести ден
Красива сутрин. Слънцето пече и е точно за каране.
Отново известната ни вече процедура за събиране на багаж, натоварване и избиране на посоката. Естествено тръгваме към прохода, но не след дълго ни спира реп с бариера и табела, че за прохода трябва да платим 18 евро. Оставаме учудени, но решаваме да платим. Нали сме вече тук…и правим правилния избор. Тези 18 евро са котиш билет за мотористическия рай.
Мотористическият Рай
Обратен завой след обратен завой и никакви пречки във видимостта. Имаш видимост три завоя напред. Няма никакви бавно движещи се и огромни превозни средства, а как захапва гумата в този асфалт…движиш се като по релси.
Нагоре и само нагоре
Постепенно започваш да се чудиш дали да караш или да се наслаждаваш на гледката. И така завой след завой се изкачихме до височина 2571 м. Там имаше специално място само за мотористи с изглед към най високия връх в Австрия Grossglockner – 3798 м., който беше облечен в ледник.
Grossglockner
За първи път през живота си виждам ледник. Супер!
Сборната точка на мотористите
Направихме си много снимки и тръгнахме на долу към северната страна на прохода. Пълни с преживявания спряхме в долината за да пийнем по едно кафе, но мен нещо не ме свърташе.
На върха на кафе
Просто не ми се стори достатъчно само един път да мина през това съкровище.
Затова оставих багажа си при приятелите, на които вече не им се караше и тръгнах обратно. След час и половина вече спокойно тръгнахме към Zell am See, където отново завалява, но за щастие за кратко. Бързо си намираме нощувка и тръгваме да разгледаме красивото градче на брега на езерото.
Изминати: 120 км
Zell am See
Седми ден
Напускаме Zell am See и продължаваме в посока Hallein,а след това Gmunden.
Gosausee
На картата има много красиви езера, а защо да не ги видим. Водата е кристално чиста. Виждат се да плуват огромни риби, които биха съблазнителни за много рибари. Караме по пътя и забелязваме, че регистрационните табели на всички коли около нас започват с буквата „D”.” Гледай само колко много немци”си казвам, но това е, защото незабелязано сме минали на немска територия. Няма митница, няма полицаи, все едно си влязъл в съседното градче.
Изминати: 260 км
Осми и девети ден
Макар и да ни е много хубаво в планините, трябва полека да се насочваме към следващата цел на пътуването – Brno, където ще гледаме състезанието по Moto GP.
Удоволствие да караш
Красивия и чист планински пейзаж бързо се променя в равнина, където слънцето не прощава, движението става по-натоварено и всичко е обсипано с прахоляк. Минаваме Linz – Melk – St. Polten – покрайнините на Wien и навлизаме в Чехия посока Znojmo. Интересни ни стават билбордовете около пътя, които рекламират разни публични домове с най- новите момичета или пък с най -евтините цени. Сравнително лесно си намираме от преди запазения хотел в село Pohorelice на 30 км от Brno. Настаняваме се, събличаме екипите и само по едно якенце отиваме да разузнаем пътя към пистата в Brno.
Паркиране в GP BRNO
Петък е и трибуните са почти празни. Става студено, започва да ръми и тайничко се надяваме следващите дни времето да се оправи. Толкова е студено, че в хотела дори са пуснали парното.
Изминати: 400 км
Девети, Десети и Единадесети ден
Най-после ще гледаме състезание Moto GP на живо. Времето се вразумява и започва да става горещо. Всичко е перфектно организирано, оставяш си мотора на паркинг специално направен само за мотори. При излизане от паркинга задължително минаваш през проверка на шофьорската книжка, сверка на талона на мотора и без каска на главата не можеш да отидеш дори до съседния къмпинг, който е на 500 м. Паркинга е толкова голям, че след състезанието имаш проблеми да намериш мотора си. Засядаме на зелената трибуна ,от която се виждат три завоя и ускоряването по правата. Разкошно е да си чоплиш семки, а Роси да минава пред теб на задна гума.
Роси на задна гума
Невероятно преживяване. След края на състезанието отиваме да си приберем багажа от хотела .Минаваме още веднъж през полицейски барикади, където проверяват за крадени мотори. Чувствах, че на това състезание мотора ми беше в безопасност. Потегляме от Brno в посока Novy Jicin, където няколко дена ще гостуваме на майка ми.
Изминати: 210 км.
Спомен за Самберк
Дванадесети и тринадесети ден
Друго си е да си легнеш в собственото си легло. Естествено гостоприемството трябва да си заработим с косене на трева и цепене на дърва, но имаше време да покараме и да посетим някои интересни забележителности като кулата в Stramberk или музея на Tatra, който се намира в Koprivnice.
Музеят
Използваме времето и да си измием моторите, натегнем и смажем веригите. Пълни с емоции разглеждаме направените снимки, разказваме и психически се готвим за дългото пътуване обратно към България.
Изминати: около 200 км
Четиринадесети ден
Понеже не сме от ранобудните, тръгваме към 9 сутринта и както вече сме свикнали на дъжд. Поне си обличаме дъждобраните на сухо, разделяме се с майка и тръгваме.
Тръгване към България .. ще ни върви по вода …
Караме през Valaske Mezirici – Trencin – Bratislava. Преди словашката граница сме бързо проверени от пътни полицаи, надуваме дрегера и като им казвам че пътуваме за България, реакцията им е:” С тези мотори? Ще се изгърбите!” Интересно е, че вече две седмици не слизаме от моторите, но не чувствам умора. А хората казват, че пистовите мотори не са за пътешествия. В Словакия дъждът постепенно спира и явно защото отиваме на юг става и горещо. Това че наближаваме края на пътуването ни подсказва и магистралата по която ще се движим чак до Nis. Решаваме да пренощуваме в Szeged, който се оказа много симпатичен и чист град.
Изминати: 600 км
Петнадесети ден
Магистрала и пак магистрала. В Beograd отново попадаме в задръстване а температурата е почти 40 градуса. Когато спреш на кръстовище, се оказва че е по добре да не вдигаш слюдата на каската, защото моментално те лъхва горещ въздух.
Аз по сръбската магистрала
И така с всяка минута се доближаваме до „в къщи”. Жегата е убийствена и зачестяваме със спиранията за зареждане не само с гориво но и с течности. Ето я най- сетне и нея, българската граница. Няколко снимки за спомен ,че сме оцелели след първото ни толкова дълго пътуване. На всякъде е хубаво, а в къщи е най-хубаво!
Изминати: 840 km
Отново в България
За такава ваканция отдавна си мечтаех. По- точно от дете. Навъртяхме над 4400 км, посетихме 8 държави, видяхме много интересни места и градове и всичко това може да се усети най -добре от седалката на мотор. Горещо Ви препоръчвам екскурзия на две колела.
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Личи си че си е друго да минеш през планините с мотор. Толкова много красота и тръпка.
Много ми хареса разходката… само мога да завиждам
Благородно
Е, много красиво!
Невероятна мото разходка! Браво на момчетата! И най-вече ан Симеон че така подробно е разказал всичко. Супер!
IHAAAA… STRAHOTNO!
MNOGO VULNUVASHTO I KRASIWO!