Вълшебството на Балчик в слово и снимки ни представя Таня Рангелова от София. Тя е участвала и в предишни наши конкурси и игри. От сърце и благодарим за прекрасната статия. Пожелаваме и успех и късмет в конкурса.
Напомням ви, скъпи приятели, че за всеки пътепис може да гласувате със звездичките в края на статията, като 5 звездички е максималната оценка. Също така ви напомняме, че за участие в Конкурса за пътеписи 2012, може да изпратите своя пътепис, фотопис или видео клип на адрес pishi@razhodka.com. Очакваме ви!
           Обожавам да пътувам, да откривам нови места, да посещавам отново градчета и селца, където вече съм била и да ги преоткривам. Духът ми на пътешественик дълго време мечтаеше да отиде в Балчик, но все съдбата не ми даваше такава възможност. Четях статии за Балчик, гледах снимки и желанието ми ставаше все по-силно. Старите хора казват, че когато искаш нещо наистина много силно то неочаквано се случва, когато най-малко очакваш. И ето, че и при мен стана така – в един юнски ден потеглихме с верни приятели натам. Пътувахме с кола и тъй като все още не бе настъпил разгара на туристическия сезон пътуването ни бе спокойно. Времето не приличаше на юнско – от София тръгнахме с якета – духаше доста силен вятър, а температурата бе около 15-16 градуса…Доста обезкуражаващо, но не и за мен. Аз твърдо вярвах, че ранното лято няма да ме разочарова и че все пак стигайки в Балчик слънцето ще ми се усмихне ласкаво и дори ще мога да се поплацикам в морето.

 

Благодарение на прохладния ден неусетно изминахме близо 500-те километра от София до Балчик. И ето че пристигнахме в Балчик в ранния следобед. Градчето ни посрещна със срамежливо слънчице прокрадващо се зад големи облаци. Решихме първо да се настаним и да си оставим багажа в хотела, а пък после да решим какво да правим. Служителката на рецепцията на хотел „Валео“ ни посрещна изключително любезно и ни даде ключовете за стаите. Бях очарована, когато влязох в стаята на третия етаж и първото, което видях бе хубавата тераса с още по-прелестна гледка към моренцето. Сега осъзнах, че хотела е съвсем близо до морето. Макар, че бе вече 4 часа след обяд от терасата видях, че слънцето смело вече грееше и бе станало приятно топличко.

След като установих, че съм на няколко крачки от плажа веднага реших какво ще направя първо – облякох банския, метнах плажната рокля и тръгнах към плажа. Всъщност плажа се оказа съвсем малък и каменист, явно изкуствено опесъчен допълнително. Имаше не повече от десетина чадъра, 7-8 шезлонга и няколко туристи. Пясъка под краката ми бе учудващо приятно топъл, което не можеше да се каже за морето – намокрих си само краката, защото се оказа, че водата е доста хладна.

Е сега видях, че нямаше никой в морето – явно не само на мен ми бе студена морската вода. Харесах си един шезлонг до самия бряг и блажено се разположих върху него. Затворих очи и се вслушах в морските вълни – бе толкова спокойно…След известно време установих, че неколцината туристи са си тръгнали и на плажа съм останала сама. Полюбувах се на слънчевите лъчи, които бяха ласкави, а не изгарящи. Морето бе спокойно с малко вълни, които се плискаха почти в краката ми. Не ми се тръгваше направо, то кога ли друг път ще имам на разположение плаж само за себе си, но вече бе станало 6 часа и имахме уговорка за разходка с приятелите ни.

Разходката ни бе по крайбрежната улица. Докато бях на плажа в далечния край на крайбрежието бях видяла Двореца и сега нямах търпение да се разходим до там. Докато се разхождахме видях пред няколко заведения изкуствено създадени малки плажчета с чадъри от едната страна на крайбрежната улица, а от другата бе морето с вълноломни камъни и съвсем тясна камениста ивица. Всъщност, за да отидеш от плажа на заведението до морето трябва първо да пресечеш крайбрежната улица и после да прескочиш каменната ограда. След това обаче попадаш на големи камъни, така че може би в случая туристите ще предпочетат да си останат под чадъра с питие в ръка.

Когато стигаме до Двореца, вече е тъмно така че оставяме посещението му за следващия ден. Връщаме се обратно по крайбрежната улица, за да стигнем до пристанището. Близо до пристанището си харесваме едно заведение, където решаваме да спрем да похапнем. Сядаме на маса на самия бряг, за да съм близо до любимото ми моренце. Вечерта е прохладна така че добре, че сме подходящо облечени. Местните са свикнали с морския вятър и ходят по къс ръкав, но все пак е по-добре да си с връхна дрешка.

Изморени от дългия път се прибираме в хотела, за да съберем сили за утрешния ден, който очаквам като немирно хлапе с огромно нетърпение. Ще разгледаме Двореца и Ботаническата градина.

На сутринта отиваме към Двореца-лятната резиденция на румънската кралица Мария. Купуваме си билети по 10 лева на човек и ето че нашата разходка започва. Дворецът се оказва цял комплекс от няколко сгради днес превърнати във вили, отдаващи се под наем на туристите.

На много места има табели с информация за мястото, където се намираме. От една от тях научавам, че това райско кътче земя е привлякло Румънската кралица Мария през далечната 1924 г., когато тя решава да построи лятна резиденция за себе си и  своето семейство. Строежът продължава 11 години. По онова време това място е било румънска територия като част от окупираната Южна Добруджа.

Кралица Мария наема най-добрите архитекти, строители и градинари от Италия и Швейцария. Явно кралицата им е поставила задача да проектират и построят не нещо помпозно и огромно, а по-скоро сграда, която да не засенчва естествената красота на това място. Така се появява Дворецът на румънската кралица или както го наричат резиденцията на Мария Румънска, кръстена “Тихото гнездо”. Дворецът е на самия морски бряг и представлява една малко чудновата постройка на 3 етажа, с кула, която лично на мен ми заприлича отвън на минаре на турска джамия. Влязохме вътре да разгледаме. Преди нас имаше голяма руска група младежи, които бяха ужасно шумни, но все пак успяхме да разгледаме резиденцията отвътре. Първия етаж е бил предназначен за ползване от съпруга на кралицата, втория е служел за библиотека и приемна. Малкия трети етаж е бил само за кралица Мария. В резиденцията са запазени някои от вещите и мебелите, които са били използвани в онова време. Интересна е банята в ориенталски стил, с луксозна порцеланова вана.

Любимото място на Кралицата е била верандата, където тя обичала да обядва докато се наслаждава на гледката към морето. От тук тя се е радвала на дъщеря си Илеана докато тя е плавала с лодката си из морските вълни. Прочетох цитат от думите на Мария – думи на една любяща майка, който силно ме впечатлиха:”…понякога една болка внезапно пронизваще сърцето ми, мисълта какво би станало с мен ако вместо да се завърне със залеза, тези големи крила я отнесат далеч от моя живот. Илеана, дете мое, мой спътник и моя любов.” В последствие разбираме, че Илеана е споделяла страстта на майка си към градините и цветята и е помагала на Кралицата като заедно са участвали в засаждането на някои цветя. Една от градините е кръстена на Принцеса Илеана. Самата Мария с радост споделя, че:” Илеана принадлежеше на Балчик и Балчик и принадлежеше. Не можех да мисля за Балчик, без да мисля за Илеана. Заедно с нея разгърнах и оформих мечтата си. Никоя радост не може да бъде пълна, ако не е споделена. Детето ми и аз засаждахме градините с много обич.”

 

От екскурзоводката научаваме, че когато кралица Мария умира в Румъния е изпълнено нейното предсмъртно желание –  сърцето й да бъде съхранено в дворцовия параклис “Успение Богородично”.

По-късно, обаче когато Южна Добруджа е върната на България, златното ковчеже със сърцето на кралица Мария е отнесено отново в Румъния. Параклисът разгледахме по-късно когато се разхождахме из кътчетата на ботаническата градина.

 

Когато излязохме от резиденцията тръгнахме по Алеята на Виното. В самото начало на алеята е мраморния трон на Кралицата – тя явно е обичала да седи на него и да се любува на прекрасната гледка към морето, която се открива от тук. Естествено не пропуснахме и ние да поседнем на трона, да се снимаме и да се почувстваме поне за малко като кралски особи.

Разхождайки се откриваме няколко прекрасни сгради, построени за семейството на кралицата. Днес тези постройки са превърнати във вили, където желаещите туристи могат да отседнат.

Една от тях е вила Николай-тук е живял принц Николай, по-малкият син на румънската кралица Мария. Сградата е много интересно построена- извисява се върху склон, като от долната страна има три етажа, а от другата завършва с една постройка, която е само на един етаж. Тук се помещава “Кралска винена къща” с много богат асортимент от специални ракии и вина. Любезен сомелиер ни покани да опитаме по чаша приказно червено вино.

Другата вила се нарича Залез. От табелката пред нея разбирам, че навремето тук са били спалните помещения на войсковата част, която е охранявала Двореца.

Оказва се, че има отделна вила за управителя на дворцовите покои –тя се казва вила Гутман, както и специална вила предназначена за жилищни помещения на свитата на кралицата – това е вила Сюита.

В отделна постройка- с почти непроизносимото име Избънда са се помещавали киното, пощата и телеграфа на Двореца.

Интересна е постройката вила Моара, която преди построяването на Двореца е била воденица. Всъщност в превод от румънски моара означава точно това-воденица. Вилата днес е на два етажа и изглежда като нелош избор за настаняване на туристи.

Всички тези вили се намират сред прекрасни цветя и зеленина. Неусетно разходката ни е продължила няколко часа и вече е обяд. Гладните ни очи бързо забелязват едно много приятно ресторантче и когато отиваме в него виждаме името му – „Гостната на Кралицата“. Влизаме вътре и разглеждаме множество черно-бели фотографии. Любезният сервитьор, който ни настанява отвън в градината, за да се наслаждаваме на морето, ни обяснява накратко, че тук Кралица Мария е приемала гости на пищни трапези и че Гостната е реставрирана през 2007 година в автентични си вид от 19 век.

Останахме много доволни от това място – отлично обслужване, вкусна кухня, квалитетни питиета…

Събрали сили продължихме нашата разходка като сега вече основното ни внимание бе насочено към Ботаническата градина и невероятното разнообразие на цветя, дървета, храсти, кактуси….От Гостната на Кралицата минахме през едно мостче. С учудване забелязах, че по него вървят хора залитайки със затворени очи. Тогава видях надпис, указващ че това е Моста на въздишките и че ако си намислиш желание и преминеш през целия мост със затворени очи желанието ти ще се сбъдне. Е това обясняваше всичко. И аз си намислих желание и минах през моста със затворени очи. Под арката на моста има красив водопад, чиито води с грохот падат и се стичат към морето.

Ботаническата градина ме оставя без думи. Тя е дело на прочутия швейцарски градинар  Жул Жани, поканен лично от Кралица Мария да създаде това място. По-късно, през 1937 година той умира и делото му довършва друг известен градинар – Гутман.
Кралица Мария поставя благодарствена плоча в градината на Принцеса Илеана като признание за делото на градинаря: „На Жул Жани, който осъществи мечтата ми с тази градина.”
Сред най-красивите растения в градината са водните лилии, магнолиите, както и великолепно аранжираната колекция от едногодишни растения на входа. Аз, която обожавам цветята се чувствам тук като в Рая. Градините са разположени терасовидно и всяка от тях си има име – Градината на Аллах, Нимфеум

Гетсиманска градина, Божествената градина….Има красиви водопади, чиято вода носи приятна прохлада. Където и да погледнеш навсякъде невероятни цветята – бях впечатлена от розариума – прелестна цветна градина с най-различни рози.

По това време на годината розите са много красиви, цъфнали с разноцветни багри и ухаещи отдалече. Направо се почувствах опиянена. Впечатляваща е и Кактусовата градина-толкова много и различни кактуси на едно място не бях виждала досега.

На табелата на Кактусовата градина пише, че в нея могат да се видят над 600 вида кактуси и че е втората по големина в Европа след тази в Монако.

 

Тази неземна сякаш красота не може да се опише с думи, а трябва да се види с очите и да се почувства със сърцето. Пожелавам ви и вие да видите това чудно красиво място в България. А аз ще се опитам със снимки поне малко да ви покажа цветовете на Ботаническата градина на Балчик.

 

Дайте оценка на пътеписа:

 (78 гласа, средно: 4,35 от 5)

 Loading ...