Конкурс 2013: Батак
етикети: Батак, конкурс 2013. конкурс за пътеписи
Благодарим на Елеонора Пашова за прекрасната разходка из Батак. За участие в конкурса на разходка.ком, очакваме пътеписите ви на адрес pishi@razhodka.com.
Батак беше една от дестинациите, които от много време искам да посетя, но вътрешно си намирах причина да отложа пътуването. В крайна сметка съдбата си знае работата и така се случи, че запазиме места в едно китно хотелче в курортния комплекс Чигов Чарк. Заедно с наше приятелско семейство със съпруга ми решихме да се възползваме от топлите лъчи на мартенското слънце и да се отдадем на тридневна почивка.
Пътуването беше дълго и сякаш многото завои, спускания и изкачвания, поставяха на изпитание нашето желание да стигнем до Баташката местност. Някъде из между завоите настигнахме теснолинейката, която ни съпровождоше известно време сякаш напъствайки ни и потвърждавайки това, че сме поели в правилната посока. А още по-ободряващо ни въздействаха малките усмихнати дечица, махащи през прозорците на влака.
Изгладнели и уморени от пътя първата ни работа беше да се настаним и вечеряме. Излязохме да потърсим подходящо заведене и не търсихме дълго. Малка механа в типично български стил беше с широко отворени врати и бързо си намерихме места. Поради тепърва откриващия се сезон нямаше много хора и в курорта и в заведенията беше спокойно. Идеално за релакс, разходки и почивка.
След двучасови разговори, смях и вечеря се прибрахме за отмаряне в комплекса.
На сутринта станах с мисълта, че искам да видя язовира. Показах се на балкона в стаята ни,а от там ме посрещнах слънчевите лъчи, нежно отразяващи се от повърхността на язовира.
Топлата светлина, искреше от водната повърхност наподобявайки златни монети в ковчеже. Как да не поиска човек да събере цялата тази красота за себе си и да я затвори в кутия, която да сгрява душата му всеки път, когато я отвори. Толкова беше омагьосващо , че дори да исках да снимам тази гледка, снимката нямаше да възпроизведе напълно тази красота.
Набързо закусихме и се упътихме към града Батак. Пътувайки натам си спомнях всичко, което съм чела за този легендарен град. За неговите жители, неговата история и картини на възрожденски сцени започваха да изникват в съзнанието ми. Стигайки там слънцето толпло ни посрещна озарявайки цялата местност, напълно в контраст с мислите и сценките на битки и обсади, които си представях. Уличките бяха тесни и стръмни на места, а в центъра на града бяха бележитите паметници на велики баташки представители, легендарната църква Св. Неделя и Баташкия музей.
Първо започнахме от алеята със знаменитите личности на града. Гордо издигнати паметници, стоящи като пазители на града, които ни съпровождаха по цялата дължина на алеята. В края й, насред малко площадче се издигаше часовникова кула, отборояваща времето на града и запечатваща всеки миг прекаран в него.
После се спуснахме към така известната църква Света Неделя, която не малко български автори са увековечили в свой произведения.
Таза малка сгушена и в същото време масивна сграда е едно от онея места, които те карат да настръхнеш прекрачвайки прага й. Изникващите картини на събитията около Априлското въстание и обсадата на църквата почнаха да обхващат съзнанието ми и да създават чувството на студенина и тягост.
Навлизайки все по-навътре в помещенията леденината се увеличаваше и за нея допринасяха оскъдната светлина през малките прозорчета, застоялия въздух, запазените белези по стените от куршуми и оръжия, както и дълбоката яма в пода, за която една от легендите разказва, че майките с окървавени пръсти са изкопали за да търсят вода за децата и старците. Кулминационният момент в това изживяване беше този, в който се изправих пред оголените кости и черепи на тези жертви на башибозуците, събрани в нещо като общ ковчег с прозрачен капак. Стъклен капак, направен не за възхищение на красотата, както в историята на Снежанка и седемте джуджета, а за възхищение на смелостта, издръжливостта и вярата на загиналите.
Скупчени едни до други, сякаш и до този момент, опитващи се да се предпазят едини други, тези тленни останки бележат съзнаните на всеки, които ги зърнал дори и за миг. Стоях пред този ковчег и си представях, до такава степен ме погълна това място, че чак усещах мириса на барут и кръв. Време беше да изляза… На изхода от църквата свежия въздух ме върна в реалността и възвърна руменината на бузите ми. Въпреки тягостното чувство , това тихо емоционално за мен изживяване ме накара да се почувствам още по -жива и раздвижи кръвта ми.
Продължавайки с обиколката, в реда на нещата беше да влезем и в Баташкия музей. Не по-малко чувства предизвикват и запазените в него снимки, реликви, записки, оръжия и паметници.
Всеки предмет имаше своята история, свързана с историята някой революционер. Независимо дали е загинал в адски мъки, изтезаван или паднал , повален от куршум, всеки загинал в името на онова велико дело през 1876 имаше своето място в музея - запечатан на някоя снимка, вписан в някоя книга, издълбан със своето име на стената или изографисан със каменен портрет, всички те съставяха една история, достойна за поклон.
Следващото място, което искахме да посетим беше Църквата Успение на Пресвета Богородица. За съжаление успяхме да й се насладим само от вън, понеже деня вече клонеше към неговия край, църквата беше затворила.
Със затворени врати беше и Баталиновата къща музей, която също беше в списъка ни за разглеждане. Нищо де, така щеше да има повод и втори път да посетим Батак.
Както завършек на обиколката реихме да се изкачим на хълма над града и да видим какво ще ни разгрие той.
Водени от алеите, вървейки нагоре се озовахме пред няколко високи паметника приличащи на стражи. Високи и светли на цвят, те наподобяваха пазители, които бдят над града и жителите му.
А гледката от това място беше неповторима. Малки спретнати къщурки, почти незасегнати от новостите на съвременния свят, с червени керемиди, изпълваха долината под хълма. Меката светлина на следобедното слънце придаваше още по приятен нюанс на цветовете, а лекият вятър в съчетание с песните на дивите птички, направи картината и чувсвото завършени.
Подобаващо приятно завърши и нашият ден в компанията на добри приятели и приятна обстановка в комплекса на Чигов Чарк.
На следващия ден сутринта, станах с чувството, че съм съпреживяла цялата история на Батак и разбрах защо несъзнателно съм отбягвала това място. Защото за да дойдеш тук и да изживееш душевно срещата с това място, трябва да се почувстваш готов за среща с Баташкото минало, в противен случай само си си загубил времето.
На връщане пак минахме по същия път, по същите завои, покрай същата теснолинейна линия, но те вече не бяха същите, както и аз, защото носех в сърцето си Батак с неговата история.
Дайте оценка на пътеписа:
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Коментирай чрез фейсбук: