Пътепис: Стобските пирамиди
етикети: забележителности, природен феномен, Райско кътче, стобските пирамиди
Идеята да отидем на Стобските пирамиди ми хрумна един следобед, когато разглеждах едни снимки от Рилския манастир в нета. В края на албума бяха публикувани няколко снимки на причудливи земни форми, а в описанието прочетох, че това са „Стобските пирамиди”. Никога преди не бях чувала за тях и ми стана любопитно. След кратък преглед на резултатите в Google придобих известна представа къде се намират, а след малко по-обстойно търсене – и как бихме могли да стигнем до там. Веднага пуснах идеята на останалите и те приеха с ентусиазъм.
Предложих им следния вариант: с влак от София до Кочериново, от там пеша до с. Стоб и после до Пирамидите. Това е позната схема при нас, тъй като не разполагаме с кола, а със студентското намаление от 50% БДЖ се очертава доста евтин и удобен вариант за придвижване до изходните точки на нашите чести еднодневни пътувания.
Речено – сторено. В неделя сутринта (29.03.2009) се чакахме на Централна гара и си купихме билети до Кочериново. Влакът тръгва 7:33, а билетът до Кочериново ни излезе 3.25 лв. (със студентско намаление). Вагоните бяха почти празни и пътуването беше спокойно. Още в Дупница видяхме, че вали стабилно, но надеждата, че в Кочериново ще е по-сухо, не развали настроението ни. На гара Кочериново пристигнахме благополучно, но с малко закъснение в 10:20 (по разписание влакът пристига в 10:14). Ръмеше и духаше вятър. Наоколо не се виждаше никакво селище, само единични постройки. Къде се бяхме озовали?! Решихме да попитаме началника на гарата, който любезно ни обясни, че самият град се намира на 5 км от гарата. Обясни ни горе-долу откъде да минем и тръгнахме.
Първоначално вървяхме по шосето за Благоевград, което е доста оживено и неприятно за ходене. За наша радост обаче, отбивката за Кочериново се оказа доста близо (на около 1 км. от гарата), а на табелата пишеше, че до града остават 2 км. Явно човекът на гарата ни беше заблудил с преценката си. И наистина – след около 30 мин. пристигнахме в градчето.
В Кочериново беше тихо и спокойно, неделно и мързеливо. Гледката към все още заснежените върхове на Рила беше впечатляваща. Неслучайно наричат Кочериново „градът на щъркелите” – в центъра има десетина (поне аз толкова успях да изброя) щъркелови гнезда. Характерно за март-април, прелетните птици си бяха по домовете и за първи път от доста години насам видяхме щъркели наживо. Свалихме мартениците и по стар български обичай ги завързахме по цъфналите наоколо плодни дръвчета.
В центъра на градчето има 2-3 заведения за хранене и хранителен магазин, откъдето можете да си купите нещо за ядене. Така и направихме, защото нямахме време да седим по кръчмите, а и не беше това целта на идването ни.
Към 12 вече бяхме поели по пътя за село Стоб. Отново шосе, отново доста оживено, което е обяснимо, предвид факта, че от там минава и пътят за Рилския манастир. Докато вървяхме, забелязахме, че от полето излиза черен път, по посока с. Стоб, но решихме, че по него ще се върнем. Продължихме по шосето и не след дълго стигнахме отбивката за селото. Цялото разстояние между Кочериново и Стоб е около 5 км.
Селото беше пусто. Видяхме една групичка баби, които ни упътиха накъде да вървим за Пирамидите. После минахме и покрай няколко табели, които ни изведоха в началото на еко-пътеката „Стобски пирамиди”.
Отначало пътеката представлява широк черен път, по който може да се мине, марак и трудно, с кола. Колкото по-нагоре се изкачваме обаче, пътеката става все по-тясна и стръмна. И ето че след 10-15 минути пред очите ни се разкри впечатляващата гледка към първата група от Стобските пирамиди. Самите „пирамиди” представляват уникални скални образувания, обагрени в топли цветове – охра, керемидено, кафяво. Изкачвайки се още по-нагоре, пътеката става много тясна и върви по ръба на пропастта. Под нас се откриваха още и още различни по размер и причудлива форма „пирамиди”.
Времето беше облачно и ръмеше. Вятърът горе беше много силен. Неблагоприятните метеорологични условия обаче правеха преживяването още по-уникално. Борени от силния вятър и студените капки дъжд, стояхме неподвижно на най-високата точка от пътеката, а само на няколко метра от нас зейваше пропастта със стърчащите скални кули, наобиколена от гъста иглолистна гора. В далечината оставаха Кочериново и Стоб – малки, човешки, преходни, а зад нас – върховете на Рила – огромни, бели, вечни. Сякаш вятърът и величествената природа се бяха наговорили да ни спрат дъха, да ни откраднат думите, за пореден път да доминират над нас малките, слабите, поредните.
За съжаление нямахме много време, за да стоим по-дълго там горе. Часът беше 14 и сковани от студ, заслизахме надолу. Искахме да хванем влака в 16:13 часа от Кочериново и за това трябваше да побързаме. Този път минахме по черния път, който свързва Стоб и Кочериново.
В 16:00 бяхме отново на гарата – приятно уморени и доволни от себе си. Влакът пристигна навреме,но, за разлика от сутринта, беше пълен с хора. За наш късмет си намерихме три свободни места в едно купе. В София пристигнахме по разписание – в 18:31.
Усмихнати и изморени, си пожелахме да отидем отново на Стобските пирамиди.
А на теб пожелавам да посетиш тези места и да останеш поне толкова доволен, колкото сме ние!
Александра
Благодарим на Александра, че ни е написала този хубав пътепис и си пожелаваме да посетим това невероятно местенце.
|
Много ценна информация за придвижването до там! Мерси
Страхотно място! който не е ходил, да си планира едно пътуване до там. Не е за изпускане!
Какво красиво място! Съжалявам, че не съм била там…
Никога не е късно, така че не виждам нищо за съжаление
Aquawoman,
спокойно, времето е пред теб.
Сега като се постопли времето е чудесно за една такава разходка… Многоооо е красиво
[...] Пътепис: Стобските пирамиди [...]