13. ВИДИН

Музей крепост Баба Вида

Работно време 9:00-17:00

Има печат.

Баба Вида е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на р. Дунав в североизточната част на град Видин. Основите на крепостта са положени в края на Х в. върху останките на античната крепост Бонония. Завършен вид добива през XIV в., когато е била владетелски замък на видинския цар Иван Срацимир. Замъкът заема площ 9,5 дка, обиколен със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. Крепостта има неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра. Състои се от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът-крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от р. Дунав. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор.

Днес крепостта е най-внушителният паметник на българското крепостно строителство от средновековието.

14. ПЕЩЕРА МАГУРАТА

Раб. време 9:00-12:00; 13:00-17:00.

Има печат.

Пещера Магурата - начало

Магурата е едно от чудесата на българската природа. Образуването й е започнало преди около 15 милиона години. Тя е една от най-големите пещери в България и представлява обширен подземен лабиринт (общата дължина на откритите досега галерии е около 2500 м). Образуванията в Магурата са впечатляващи – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко“ (мека варовита колоидна маса, която по-късно се втвърдява). Някои от тях поразяват както с красотата си, така и с размерите си. „Големият сталактон“ има височина над 20 м и диаметър на основата 4 м, а „Падналият бор“ е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата около 6 м. В пещерата се намират уникални рисувани скални изображения, датиращи от IX-XIII век преди Христа. Изобразяват култови и ловни сцени, танцуващи женски и мъжки фигури, двуглаво женско изображение, ловци, животни, звезди, оръдия на труда, растения.

Исторически музей (раб. време 9:00-17:00 с обедна почивка; събота и неделя с предварителна заявка).

Има печат.

Научете повече за пещера Магурата

15. БЕЛОГРАДЧИК

- Белоградчишки скали.

Има печат при екскурзоводите.

В Историческия музей – Белоградчик в над 6000 експоната са представени историята, бита и обичаите на местното население. В музея са изложени експонати, свързани с въстанието от 1850г. срещу турските поробители, както и богата нумизматична колекция и колекции свързани с домашните занаяти, носии и предмети на бита. Към музея има отдел “Природа”, в който са представени редки екземпляри от местната флора и фауна.

Белоградчишките скали

Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западна Стара планина и обхващат район, дълъг 30 км и широк 15 км. Внушителни конгломерати, пясъчници и варовикови натрупвания със червеникави, сиви и жълти оттенъци изграждат Белоградчишките скали, а в следствие действието на естествените природни сили – дъжд, вятър и слънце – в продължение на 200 милиона години са се образували причудливите скални образувания. Природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества и хора, животни и птици, с които са свързани много легенди.