За едно пътуване от Делхи до Вриндаван
етикети: Вриндаван, Делхи, Индия, ото, рикша
Пътеписът е написан преди около 1 година – 19.април.2009г. но е доста актуален и към днешна дата…
Днес пътувахме от Делхи до Вриндаван. Става въпрос за едни стотина километра. У нас някои от именитите ми приятели биха буквално ги взели “на един дъх”.
И тук също може на един дъх, но трябва да си например йоги в медитация и да вдишваш веднъж на три часа, а при пътно задръстване (което си е винаги налице) може и по-рядко.
Всепризнатата средна скорост, на която може да се разчита при планиране е 30км/час, разрешената скорост е 50км/час. Конфликт няма.
Термометърът в колата сочи 43 градуса, но си мисля, че както всички в Индия, и той преувеличава, за да привлече внимание.
Имаше мигове, в които успявахме да се движим със 122 км/час, като усещането е както София, при същата скорост, в петък вечер, по Солунска.
През другото време си беше обичайния слалом в ляво движение между най-различни неща. Новото беше, че карах аз. Ето с какво се разминахме:
1. тълпи от хора – пресичащи, движещи се и стоещи на пътя
2. гущерчета, катерички
3. кучета (котките са уникална рядкост)
4. магаренца, кончета
5. маймунки
6. крави, разбира се. и бикове. различни породи
7. камили, с каруци
8. слонове – опс – това не го разминахме днес
9. велосипедисти
10. полицаи, наблюдаващи безпомощно движението. махат с ръце. имат бамбукови пръчки вместо палки.
11. светофари. сложени са само за красота. Иначе имат всякакви магащи варианти. По принцип единственото нещо, което дава достатъчна тежест на светофара е полицай, прикачен към него. Правят го по-умно от България. При нас – полицаят се опитва да регулира – и става каша. В Индия светофарът регулира, а полицаят овластява светофара. И така всеки върши това, което може най-добре.
12. класическа рикша – велосипед с 3 колела
13. товарна рикша – същото, но с товарен отсек отзад
14. моторина
15. мотоциклет – тези са камикадзе! пред очите ми са се изредили : а) бутнати мотористи, б) паднали мотористи, в) мотористи, изоставящи мотопеда, скачащи в канавката, заради приближаваща опастност, г) попаднали в дупка, натъкнали се на бетонно блокче, притиснати между камиони и всякакви други видове мотористи. Обичаен брой пътници – 4.
16. трактор, булдозер, валяк, кран!
17. моторна рикша баджадж. Перлата в индийското движение. Триколесен мотор с гюрук. Не може да не сте го виждали! Возят се 2ма бели или до 12 (дванадесет!!!) местни. Пали се с лост, който наподобява ръчна спирачка, няма задна скорост.
18. класически лек автомобил – очукан, изподран, огледалата са паднали, или висят на някаква тел (то така и никой не ги гледа… освен мен)
19. голям автомобил – БМВ – лъскав, черен, без драскотина
20. Амбасадор. Луксозна индийска лимузина – прилича на кръстоска между Москвич 403 и Волга.
21. опс, щях да забравя – каруца
22. камионче, камион и КАМИОНИЩЕ, квото не сте виждали и насън!
23. Рейсове. Без джамове.
24. И разбира се – НАСРЕЩНО ДВИЖЕНИЕ В ГРЕШНОТО ПЛАТНО! Ето как работи:
Имаме си четири лентов път – две ленти в посока. И две локални отстрани. Ние се движим вляво и си караме напред. Това е ок. Какво правят другите:
а) от другата страна на мантинелата, с включени дълги фарове – идат срещу нас – нормално
б) наше ляво и дясно – ни задминават, и ние задминаваме – ок
в) малко по-ляво в нашето платно – първо насрещно движение – не ок
г) още по-ляво в локалното, коли в нашата посока – ок
д) още по-вляво, в локалното, неща, движещи се срещу – не ок
е) пресичащи във абсолютно всякаква посока, спиращи, тръгващи – ок
ж) всичко дотук, огледално – отдясно на борд – до другото локално.
Сега за свирката. Нон-стоп бибипкане! Ники казва – карат като прилепи – и е напълно прав. Карат на слух:
а) Тръгват да правят маневра, чува се пресечно свиркане – значи засичаш някой – давай смело
б) същият случай, чуваш непрекъснат клаксон – значи засичаш някой. Сега, ако свирката е слаба – продължавай смело, човекът ще удари спирачки. Обаче:
в) ако чуваш корабна сирена и всичко, което прилича на нея – веднага пракрати маневрата, защото този, когото засичаш е КАМИОНИЩЕ и той не може и не иска да спре и/или да намали.
Всяко превозно средство е дарено от Бог със съответната му свирка – мъничко бъзерче за мото-рикшата, сирена за линейката (лека им пръст на пациентите, щото никой не обръща внимание), нормален клаксон за колата и буквално корабна сирена с вариации за рейсове и камиони.
Велосипедистите си нямат нищо.
На всяки рейс/камион отзад ръчно изписано с различни цветове и шрифтове има следното хаику (друг път ще обяснявам смисъла):
STOP! BLOW HORN!
WAIT FOR SIDE…
USE DIPPER AT NIGHT!
И така, водени директно от Всевишния, благополучно пристигнахме във Вриндаван – земята на Радха и Кришна.
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
[...] Историята за едно пътуване на Виктор до Вриндаван е вече достъпна и в публичното пространство. [...]
Съвсем различен свят. По своему едновременно хем динамичен, нем спокоен… изпълнен с живот!
[...] път, хвърлете око на пътеписа на колегата Виктор – За едно пътуване от Делхи до Вриндаван, където той много изразително е успял да пресъздаде [...]
Много добро обобщение на транспорта и начините за предвижване в Индия. Интересно е, че според гурута в икономическия анализ до 5 г. страната ще бъде в топ 5 най-силни икономики на света… С тяханата прословута липса на организация силно се съмнявам.