Върху три хълма в Северна България, по поречието на река Янтра са накацали къщичките на  един от най-старите български градове – Велико Търново. Той отстои само на 100 км. от гр.Русе и на около 220 км. от София. С много културно-исторически паметници, пазещи и пренасящи във времето духа на средновековния и възрожденския българин, градът е идеална туристическа дестинация за пътешественици от страната и чужбина.

Ако забързаният посетител минава „пътьом” през града, той би могъл да се запознае с историята и културата на региона, посещавайки само Археологическия музей, на запад от площад „Съединение”.

А за тези, които разполагат с повече време, старопрестолният град пази уникални съкровища на историческата българска памет.

Сигурен повод за празнични чествания и разгръщане на наследственото богатство на Търновград е 22 март – празникът на града. На тази дата през 1230 г. българите побеждават епирския деспот кир Теодор Комнин при Клокотница. В чест на успешната битка по поръчение на Иван Асен II е построена църквата “Св. Четиридесет мъченици”.

Символ на възхода на Средновековна България е паметникът Асеневци, издигнат през 1985 г. по случай 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър. По този повод е създаден и спектакълът “Звук и светлина”. Единствено в Европа и сред малкото в света аудио-визуалното шоу на хълма Царевец пресъздава в красиви цветови гами и подходящо подбрани музикални “епизоди” историята на Второто българско царство (1185 – 1396), в т. ч. времето на турското робство и Освобождението. Невероятна гледка се откроява от площада Цар Иван Асен II, точно пред крепостта.

Атрактивна е разходката на хълма Царевец. Посещението на дворцовия и патриаршеския комплекс е неповторимо като преживяване. В църквата на двореца са били положени мощите на известната светица Петка Търновска. Някога в крепостта е имало 23 храма и 4 манастира.

Сред културните паметници в столицата на Второто българско царство се открояват и творения на възрожденеца Кольо Фичето: Къщата с маймунката - построена през 1849 г. триетажна сграда, разположена на две улици между старите хали и Самоводската чаршия; музеят “Възраждане и Учредително събрание” в северната част на площад „Съединение”.

Възрожденски дух преследва посетителя на всяка крачка по улица “Гурко” – „оазис” от реставрирани къщички. Тук се намира и обявената през 1965 г. за паметник на културата с национално значение Сарафкина къща, построена за Димо Сарафина през 1861 г.

Символ на занаятчийско-търговския характер на стария град е Самоводската чаршия, създадена през 60-те и 70-те години на XIX век.

Любителите на изобразителното изкуство могат да се насладят на творби от различни периоди на българското изкуство, разглеждайки една от най-старите в страната галерии – Държавната художествена галерия.

Почитателите на българската поезия трябва да посетят къщата музей “Петко Р. Славейков” – родното място на поета, публициста, фолклориста и политика.

Често пътешественикът бива грабнат от видяното и в него се заражда порив за откриване на новото. Завладян от копнежа по непознатото, той би могъл да обиколи региона.

Гледка от Арбанаси

На 4 км от Велико Търново се намира архитектурно-музейният резерват Арбанаси (сред Стоте национални туристически обекта). В селището има 7 храма, в т. ч. и “Св. Богородица”, където можете да се поклоните пред чудотворната икона на Богородица, която според местните вярвания сбъдва желания.

На 6 км от града е разположен Патриаршеският манастир, известен с книжовната дейност на Евтимий Търновски. А на 7 км – Преображенският манастир, най-големият в областта. Смята се, че е построен по инициатива на царица Теодора-Сара и нейния син Иван Шишман.

Особено внимание заслужава археологическият резерват Никополис ад Иструм – римски и ранновизантийски град, разположен върху левия бряг на р. Росица, създаден по подобие на малоазийските градове.

Никополис Ад Иструм

Регионът с право се слави с богатството на културно-историческото си наследство.

А за младия посетител Великотърновският университет  „Св. св. Кирил и Методий” поддържа жизнеността на студентския дух в града.

Изживяванията при съприкосновението с една автентично съхранена история са вълнуващи „болярски предизвикателства” за авантюристичния и жадния за открития дух на пътешественика.