Караджов камък – светът на мъртвите
етикети: белинташ, караджов камък, Кръстов връх, Кръстова гора
Караджов камък
Някой някога е казал: „Всяка планина по височина се стреми Бога да достигне. В Родопа Той сам слиза. Тя е като майчиния скут – дава ласки и любов”. Тези думи се потвърждават от многобройните мистични и енергийни места из тази планина, където древните траки, а след тях и християни, са изградили свои светилища.
В района на Централни Родопи, в землището на селата Мостово и Сини връх, са пръснати няколко светилища. Те представляват тракийски модел на света, а трите извисяващи се върха – Караджов камък, Кръстов камък и Белинташ – олицетворявали съответно света на мъртвите, света на боговете и този на живите.
През времената центърът на този комплекс от светилища се е менил – в Древна Тракия център е бил връх Белинташ, през неолита се измества на Караджов камък, а за християнската религия от най-голямо значение бил Кръстов връх (другото наименивание на Кръстова гора). Съвпадение или не, съвсем наблизо се намира и друго свещено място, свързано с мюсюлманската религия – Енихан баба теке. Средоточието на толкова окултни места, обединяващо различни религии, само потвърждава осезаемата и без друго положителна енергия на Родопите.
Как да стигнете до Караджов камък
До Караджов камък се достига за около час и половина пеша, тръгвайки от Кръстова гора по посока Аязмото. Самото скално светилище се състои от две високи скали, между които сякаш е заседнал едноименният камък.
Преданието, свързано с името на камъка, разказва, че малката пещера под него е служела за скривалище на Караджа войвода от с. Яворово. Той се борел за справедливост и отмъщавал на турците за безпощадните им набези в този район.
скални ями, подобни на тези от Белинташ
Известният скален масив е с дължина 400 м, а най-високата му точка е на 20 м. Достъпен е от едната си страна посредством стълба, но като цяло мястото не е обезопасено. По-големите ентусиасти предпочитат да се изкачат върху скалата от стръмната й страна, разбира се, използвайки подходяща екипировка. На върха й с удивление могат да се видят същите оброчни ями като тези от светилището Белинташ.
Общ за всички тракийски светилища се явява ритуалът на полагане на части от предварително разтрошени керамични съдове, изгарянето на дървен материал и други органични материали, което се последва от затрупването им с камъни. На практика при светилищата се забелязват няколко нива на почитане на скалата. Първото ниво е т. нар. ,долна” култова площадка в подножието на скалите. Следва преход към „високата” част на скалите или „възкачване” по изсечени стъпала, а в най-горната част на скалния масив обикновено се откриват малки изсичания, дело на човешка ръка, и по-големи естествени скални ями, които древните поклонници са запълвали с дарове.
Любопитно е, че местните хора избягват да говорят за Караджов камък, според тях той е лош камък. За платото на скалата се носят слухове, че е осеяно с много заровени съкровища, които вероятно също са носители на лоша енергия. Догадки има много, но е безспорна истина, че цялата местност наоколо е била на особена почит от всички религии и култури, които са я населявали.
поглед от върха
Районът на Караджов камък е защитена територия. Тук се намира местообитанието на редки видове животни като черен щъркел, скален орел, сокол скитник, алпийски бързолет, дива коза, дива котка и други.
|
|
Хей, ако сте харесали тази статия, хвърлете око и на тези:
Ето малко напътствия и от мен:
От Кръстов връх до Караджов Камък се стига за 1 час и 10/30/мин. Не можеш много да се объркаш. Държиш пътека по билото, минаваш две стари ловни чакала и когато стигнеш премка 100м преди изоставена сграда/ловна хижичка/ отбиваш по северния скат на склона по черен път отначало 300м, после надясно/а не надолу по основния черен път/ още 600м и налучкваш основния подход към изкачване на скалистото плато.
А .. без малко да забравя да ви кажа че на Караджов камък вече е довършена стълбата и съвсем спокойно всеки може да се качи на него и да се наслади на красивата гледка
Иване ние няколко часа се лутахме и не можахме да стигнем до Караджов камък от Кръстова гора. Минахме чакалата, минахме и една порутена постройка, стигнахме до една хижа(предполагам), срещу която имаше още една постройка, а в ниското до тях и чешмичка. Оттам по една малка пътека отстрани сградата, срещу хижата тръгнахме нагоре. Стигнахме до най-високата точка, където имаше доста камъни, няколко паднали дървета и малко непонятни нам маркировки. Кръстихме мястото Караджов камък, въпреки че бяхме наясно, че не е и така си се прибрахме. Преди това обикаляхме безкрайните пътеки в гората някъде под Караджов камък отново без успех. Така де не е съвсем сигурно, че ще стигнете до там, ако не сте с някой, който знае пътя. Ние не успяхме, въпреки че държахме връзка като има обхват с нашия домакин от Мостово(Бялата къща на дядо Христо и баба Софка
И на мен пътя не ми се видя никак лесен. Така че съм съгласна с Радуш. Добре че бяхме с местен човек, който ни заведе право там.
Мястото е страхотно спокойно и красиво!
Дай Боже всекиму да го открие.
Аз ходих пред 4 години. Тогава нямаше стълбички, по които може да се качиш на камъка. Това е нова информация за мен
Ако навия приятелите ми може пак да отидем.
В случай, че изпуснете отклонението преди ловните постройки (метри преди тях е в ляво, почти по хоризонтала), може да продължите по пътечката на горе, както е направил Радуш. Качвайки се на върха, от него е необходимо да се слезе в северна посока на поне 300-400 метра от върха на долу. Търсете характерни скални форми. Входа няма как да го пропуснете, понеже е огромен. А и е със стълба, макар и не особено удобна. Но си има чар, в хармония със цялата обстановка.
А за готовите и за нещо повече: по средата между върха и входа на светилището ако се слезе вляво и надолу по посока на река Сушица, изток-североизток, след доста стръмничко слизане от порядъка на 10-15 мин. се излиза на една малка наклонена полянка, от която се вижда в профил как входната скала на светилището е оформена като тракски войн с типичните за траките шлемове с извит напред връх. Огромен е. Скалата сигурно е към 100тина метра. Нямам понятие човешко дело ли е или случайност…
Здравей Йордан,
благодарим ти за включването с полезна информация.
п
Между Караджов и Хайдут има две интересни скални образувания ниско край реката – нещо като вътрешни фунии (нарекъл съм ги “комини”) и са доста интересни. Отделно по скалата личат интерсни форми, които се дължат на отдаване и изветряне, като се открояват по-твърдите скални жили. Някой с добро въображение може да се отнесе… На практика могат да се интерпретират като петна на Рьоршах. Подобни има в скалните псевдопещерни кухини под параклиса Света Петка край Асеновград (над ВиК-то).
Преди ок. 10-тина години се опитахме да маркираме пряката пътека до Караджов откъм Кръстов, но на терен се сблъскахме с нарушена маркировъчна дисциплина и подготвената маркировка трябваше да се дописва при пресичането на пътеката от Мостово до Билния път. Някой просто бе променил маркировката от Марциганица до Мостово от синя на зелена и я бе продължил нагоре, а ние носехме готово подготвени бяло-зелени табели… Уведомих веднага автора на последния пътеводител на Западни родопи, но това не променя нещата. Явно трябва да има отделна (кафяво-бяла)маркировка за достъп до обекти от природнозащитен или културно-исторически характер…
здравейте! искам да попитам нещо , което не ми излиза от главата след като се качих на Караджов Камък! в една от дупките с вода, за които ми казаха че са известни още като кратери или нещо подобно, както и че водата в тях никога не пресъхвала,и не е обяснено защо. както и да е, в една от дупките забелязах някакъв жив организъм, бяха като риби (и да,сигурна съм че не бяха попови лъжички), малки оранжеви,имаха си опашки и хриле, но като чели под коремчетата имаха нещо като крачетата на стоножките… не знам не можах да си обесня ако това са риби, как живеят в такива малки локвички, растат ли големи, и какво въобще са те! ще съм много благодарна ако някой е запознат с това и ми обесни. Благодаря!
Здравейте планинари, съвсем наскоро преминах маршрута Караджов камък – Кръстова гора и ще го опиша подробно, но в обратен ред, за да не стават грешки: Слизате от Кръстова гора за очното аязмо и с. Мостово. В ниската част на пътя ще видите табелата за аязмото вляво и няколко метра след нея (пак вляво – до дънер на отсечен бук) започва пътеката за с. Мостово. Вие продължавате напред по пътя през гората и не след дълго ще излезете на голяма поляна с чакало. Подминавате го и стигате ниската част на поляната, където се налага да избирате от две предложения – път вляво, който катери хребета и път вдясно, който подбива хребета. Която и възможност да изберете, няма да сбъркате, защото ще стигнете на едно и също място. Следва едно стръмно изкачване през букова гора и на равното при второто чакало, което може и да не видите, защото то ще се появи изневиделица зад гърба ви, но задължително ще видите отпред т. нар къща на Пенчо Кубадински и още една постройка, ще срещнете кръстопът. Вие поемате лявата посока, която тръгва леко надолу и след равен преход отново през букова гора ще застанете на втори кръстопът. Тук смело поемете дясната посока и след няколкоминутно изкачване сте под прашката на Караджов камък. Приятно гледане!
На 24 април 2013 с приятели решихме да посетим трите култови места Белинташ,Кръстова гора и Караджов камък. На Белинташ и Кръстова гора бяхме ходили и друг път,но този път искахме да видим и Караджов камък. Бях чел за трудности в намирането на пътя и затова си бях подготвил снимки от Гугъл земя, на които личаха пътеките от Кръстова гора до камъка. Бях си разпечатал и упътването на Росен Василев. Стана така, че снимките ги забравих в колата, която оставихме в Мостово и се надявах описанието на Росен да не ни подведе. Не само не ни подведе, а се оказа супер точно описание, което ни заведе точно до Караджов камък. Благодаря ти Росене!
А Караджов камък е уникално място! Не знам от какво, но горе на камъка постоянно чувствах леко замайване, което в известна степен малко ме разтревожи, карайки ме да мисля, че имам проблем с кръвното. Замайването премина след слизането от платото. Но сега не изключвам някакво енергийно облъчване.Но независимо от всичко да се качиш горе е нещо неописуемо, а гледката е невероятна!
Аз също да благодаря от все сърце на Росен. Благодарение на него се отзовахме на правилното място без никакви проблеми. Евала на обяснението и на точността до най-малката подробност. Посетете мястото – вълшебно е и си струва!!!
[...] Караджов камък – светът на мъртвите Районът на Караджов камък е защитена територия с редки видове животни като черен щъркел, скален орел, сокол скитник, алпийски бързолет, дива коза и други. До Караджов камък се стига за час и половина пеша, тръгвайки от Кръстова гора по посока Аязмото. При табелата за Аязмото се тръгва надясно. Самото скално светилище се състои от две високи скали, между които сякаш е заседнал едноименният камък. Планинари са сковали стълба под Караджовия камък, но без подсигуровка е опасно да се катерите. Караджов камък, също като Белинташ, има своята извънземна история. Сред местните се разказва, че огромният гранитен къс е спуснат от чуждопланетен кораб и вероятно е бил част от съпътстващата инфраструктура на космическата площадка. И това плато е осеяно с ями и улеи като Белинташ. Но докато легендите свързват светилището Белинташ с пророчества, тракийски обреди за плодородие, осъществяване на връзка с Космоса и гадаене по звездите (място, което според траките символизирало света на живите), то Караджов камък олицетворявал света на мъртвите, тъй като в тези скали по всяка вероятност са се извършвали погребения и ритуални жертвоприношения. Любопитно е, че местните хора избягват да говорят за Караджов камък, според тях той е лош камък. За платото на скалата се носят слухове, че е осеяно с много заровени съкровища, които вероятно също са носители на лоша енергия. Догадки има много, но е безспорна истина, че цялата местност наоколо е била на особена почит от всички религии и култури, които са я населявали. Легенда за Караджа войвода от станимашкото тогава село Яврово също е свързана с местността. Тя разказва, че Караджа войвода пазел населението на околните села от набезите на турци и башибозук, а малката пещера под Караджов камък е служела за скривалище на войводата. Един ден Караджа войвода много се разгневил на шайка башибозуци, които отвлекли красивата девойка Драгана. Замъкнали я на върха отсреща и се гаврили с нея до смърт. Оттогава лобното място на момичето носи името връх Драганица.Зачакал Караджа войвода време за мъст и след няколко дни чул, че шайка башибозук гуляе в близкото село Мостово. Събрал четата, нападнал и избил 25 османлии.Оставил само един жив и го проводил при валията на Пловдив да му съобщи, че българите от Станимашко вече няма да търпят разпищолените башибозуци. Това обаче разгневило валията и той пратил редовен аскер. Обградили турците скалата и след неравен бой избили четата, паднал мъртъв и Караджа войвода. Оттогава камъкът носи името му. Друга мълва носи, че преди да умре, войводата заровил някъде под камъка голямо съкровище. Затова в района постоянно щъкат иманяри с високотехнологична техника и кирки. Статия от вестник 24 часа Още информация/ [...]
Задължен съм и на Гергана, и на Стефан за добрите думи. Радвам се, че съм бил полезен и без проблеми сте намерили светилището. Благодаря ви, приятели, пък дано е рекъл Господ някога да се срещнем из тайнствените родопски пътеки!
Тази (2014) година през септември бяхме със съпругата ме за няколко дни в махала Кабата. Решихме да се изкачим и до Караджов камък. Поразпитахме и ни казаха да тръгнем от с. Мостово. Спряхме колата до църквата Св. Димитър в самото начало на селото. Веднага от църквата в ляво по коларски път се спускате до реката. Там една голяма локва за малко не ни провали начинанието, но с малко упоритост и с по една намокрена обувка преминахме. Върви се срещу реката до първото дере в дясно. Там се поема по добре очертан път. Има и следи от гуми. Според мен от АТВ. На едно място пътят е в реката но се минава по брега. Този път извежда до билото на мястото описано от Росен Василев,”Която и възможност да изберете, няма да сбъркате, защото ще стигнете на едно и също място. Следва едно стръмно изкачване през букова гора…”. Достигайки до билото първо в дясно ще видите пътя който се спуща от хребета, а след малко и пътя който заобикаля хребета. от тук на татък пътя е както го описва Росен. От с. Мостово до Караджов камък нашето изкачване ( 615м. е денивилацията между двете точки) ни отне три часа с почивките. Ние не сме тренирани планинари. На връщане се спуснахме до Мостово по пътеката покрай аязмо Очното, минахме през цялото село и стигнахме до колата. Дали ще се мине по пътеката покрай Очното или по пътя по който ние михме, разстоянието е почти едно и също, но покрай аязмото е много по стръмно.