Караджов камък – светът на мъртвите
етикети: белинташ, караджов камък, Кръстов връх, Кръстова гора
Караджов камък
Някой някога е казал: „Всяка планина по височина се стреми Бога да достигне. В Родопа Той сам слиза. Тя е като майчиния скут – дава ласки и любов”. Тези думи се потвърждават от многобройните мистични и енергийни места из тази планина, където древните траки, а след тях и християни, са изградили свои светилища.
В района на Централни Родопи, в землището на селата Мостово и Сини връх, са пръснати няколко светилища. Те представляват тракийски модел на света, а трите извисяващи се върха – Караджов камък, Кръстов камък и Белинташ – олицетворявали съответно света на мъртвите, света на боговете и този на живите.
През времената центърът на този комплекс от светилища се е менил – в Древна Тракия център е бил връх Белинташ, през неолита се измества на Караджов камък, а за християнската религия от най-голямо значение бил Кръстов връх (другото наименивание на Кръстова гора). Съвпадение или не, съвсем наблизо се намира и друго свещено място, свързано с мюсюлманската религия – Енихан баба теке. Средоточието на толкова окултни места, обединяващо различни религии, само потвърждава осезаемата и без друго положителна енергия на Родопите.
Как да стигнете до Караджов камък
До Караджов камък се достига за около час и половина пеша, тръгвайки от Кръстова гора по посока Аязмото. Самото скално светилище се състои от две високи скали, между които сякаш е заседнал едноименният камък.
Преданието, свързано с името на камъка, разказва, че малката пещера под него е служела за скривалище на Караджа войвода от с. Яворово. Той се борел за справедливост и отмъщавал на турците за безпощадните им набези в този район.
скални ями, подобни на тези от Белинташ
Известният скален масив е с дължина 400 м, а най-високата му точка е на 20 м. Достъпен е от едната си страна посредством стълба, но като цяло мястото не е обезопасено. По-големите ентусиасти предпочитат да се изкачат върху скалата от стръмната й страна, разбира се, използвайки подходяща екипировка. На върха й с удивление могат да се видят същите оброчни ями като тези от светилището Белинташ.
Общ за всички тракийски светилища се явява ритуалът на полагане на части от предварително разтрошени керамични съдове, изгарянето на дървен материал и други органични материали, което се последва от затрупването им с камъни. На практика при светилищата се забелязват няколко нива на почитане на скалата. Първото ниво е т. нар. ,долна“ култова площадка в подножието на скалите. Следва преход към „високата“ част на скалите или „възкачване“ по изсечени стъпала, а в най-горната част на скалния масив обикновено се откриват малки изсичания, дело на човешка ръка, и по-големи естествени скални ями, които древните поклонници са запълвали с дарове.
Любопитно е, че местните хора избягват да говорят за Караджов камък, според тях той е лош камък. За платото на скалата се носят слухове, че е осеяно с много заровени съкровища, които вероятно също са носители на лоша енергия. Догадки има много, но е безспорна истина, че цялата местност наоколо е била на особена почит от всички религии и култури, които са я населявали.
поглед от върха
Районът на Караджов камък е защитена територия. Тук се намира местообитанието на редки видове животни като черен щъркел, скален орел, сокол скитник, алпийски бързолет, дива коза, дива котка и други.
Ето малко напътствия и от мен:
От Кръстов връх до Караджов Камък се стига за 1 час и 10/30/мин. Не можеш много да се объркаш. Държиш пътека по билото, минаваш две стари ловни чакала и когато стигнеш премка 100м преди изоставена сграда/ловна хижичка/ отбиваш по северния скат на склона по черен път отначало 300м, после надясно/а не надолу по основния черен път/ още 600м и налучкваш основния подход към изкачване на скалистото плато.
А .. без малко да забравя да ви кажа че на Караджов камък вече е довършена стълбата и съвсем спокойно всеки може да се качи на него и да се наслади на красивата гледка
Иване ние няколко часа се лутахме и не можахме да стигнем до Караджов камък от Кръстова гора. Минахме чакалата, минахме и една порутена постройка, стигнахме до една хижа(предполагам), срещу която имаше още една постройка, а в ниското до тях и чешмичка. Оттам по една малка пътека отстрани сградата, срещу хижата тръгнахме нагоре. Стигнахме до най-високата точка, където имаше доста камъни, няколко паднали дървета и малко непонятни нам маркировки. Кръстихме мястото Караджов камък, въпреки че бяхме наясно, че не е и така си се прибрахме. Преди това обикаляхме безкрайните пътеки в гората някъде под Караджов камък отново без успех. Така де не е съвсем сигурно, че ще стигнете до там, ако не сте с някой, който знае пътя. Ние не успяхме, въпреки че държахме връзка като има обхват с нашия домакин от Мостово(Бялата къща на дядо Христо и баба Софка
И на мен пътя не ми се видя никак лесен. Така че съм съгласна с Радуш. Добре че бяхме с местен човек, който ни заведе право там.
Мястото е страхотно спокойно и красиво!
Дай Боже всекиму да го открие.
Аз ходих пред 4 години. Тогава нямаше стълбички, по които може да се качиш на камъка. Това е нова информация за мен
Ако навия приятелите ми може пак да отидем.
В случай, че изпуснете отклонението преди ловните постройки (метри преди тях е в ляво, почти по хоризонтала), може да продължите по пътечката на горе, както е направил Радуш. Качвайки се на върха, от него е необходимо да се слезе в северна посока на поне 300-400 метра от върха на долу. Търсете характерни скални форми. Входа няма как да го пропуснете, понеже е огромен. А и е със стълба, макар и не особено удобна. Но си има чар, в хармония със цялата обстановка.
А за готовите и за нещо повече: по средата между върха и входа на светилището ако се слезе вляво и надолу по посока на река Сушица, изток-североизток, след доста стръмничко слизане от порядъка на 10-15 мин. се излиза на една малка наклонена полянка, от която се вижда в профил как входната скала на светилището е оформена като тракски войн с типичните за траките шлемове с извит напред връх. Огромен е. Скалата сигурно е към 100тина метра. Нямам понятие човешко дело ли е или случайност…
Здравей Йордан,
благодарим ти за включването с полезна информация.
п
Между Караджов и Хайдут има две интересни скални образувания ниско край реката – нещо като вътрешни фунии (нарекъл съм ги „комини“) и са доста интересни. Отделно по скалата личат интерсни форми, които се дължат на отдаване и изветряне, като се открояват по-твърдите скални жили. Някой с добро въображение може да се отнесе… На практика могат да се интерпретират като петна на Рьоршах. Подобни има в скалните псевдопещерни кухини под параклиса Света Петка край Асеновград (над ВиК-то).
Преди ок. 10-тина години се опитахме да маркираме пряката пътека до Караджов откъм Кръстов, но на терен се сблъскахме с нарушена маркировъчна дисциплина и подготвената маркировка трябваше да се дописва при пресичането на пътеката от Мостово до Билния път. Някой просто бе променил маркировката от Марциганица до Мостово от синя на зелена и я бе продължил нагоре, а ние носехме готово подготвени бяло-зелени табели… Уведомих веднага автора на последния пътеводител на Западни родопи, но това не променя нещата. Явно трябва да има отделна (кафяво-бяла)маркировка за достъп до обекти от природнозащитен или културно-исторически характер…