В полите на Родопите, на около 1 км от гр. Перущица и на 20 км югозападно от Пловдив, се намират величествените руини на една забравена църква. Наричана Червената черква от местното население заради цвета на тухлите, от които е изградена, тя е достъпна единствено по черен път, към който указва скрита зад храсталаците табела.

Въпреки признатото значение на раннохристиянския храм за историята на християнството по тези земи и уникалната й архитектура и стенописи, за нея не са отделени средства за реконструкция и консервация. Част от оцелелите стенописи са изложени в Археологическия музей в София, а други са оставени на милостта на дъждовете и ветровете.

Археолози и историци се обединяват около хипотезата, че Червената църква е построена в периода кр. на IV-V в. (съществуват предположения и за VI в.) и всъщност е видоизменена от храм на бог Митра в раннохристиянски такъв.

Мястото, където се намират днес останките на църквата, не е случайно избрано. Оттук е минавал главен римски път от Тракия за Бяло море и от Константинопол за Западна Европа, а в близост се е намирал богатият град Филипопол (дн. Пловдив). Разположените в тази област римски легиони построили за нуждите си терма (баня), доказателство за което е откритият в църквата басейн. Впоследствие с разпространението на култа към древноиранския бог Митра (I в.), когото римските легионери възприели за свой покровител, около термата бил издигнат митраеум (храм на Митра). Следа, водеща към това заключение, е намиращият се под църквата сладководен извор и направена чешма, чийто камък е пробит по цялата си дължина, а от сърцевината му тече вода. Този камък препраща към легендата, че бог Митра можел да пробие камък със стрела и оттам да потече вода. В поддръжка на идеята за съществуващия тук митраеум е един стенопис, който християнските живописци не са успели да заличат – възраждането на бог Митра от червено яйце.

През IV в. християнството вече е основна религия в огромната Римска империя и за неговите цели започва масово строителство на храмове. Вероятно тогава митраеумът край Перущица е сменил своето предназначение с едикт на император Теодосий I и фреските с митраистични сюжети са заличени с християнски.

Външните размери на Червената църква са внушителни – 32/26м. Днес от величествената сграда са запазени само отделни стени и части от купола, но те са достатъчни, за да се направи нейна графична реконструкция. Най-високата част била централната четириконхална зала, което ще рече, че във всяка от четирите посоки е имало полуцилиндрични ниши, покрити с купол. От северната и от южната страна на сградата е имало издадени навън отделения. В северното отделение е имало басейн, облицован с розов мрамор, който е служел първоначално като терма, а по-късно в него са се извършвали кръщенията на новите християни.

Църквата е била изключително богато украсена, подът бил покрит с мозайка, а стените, облицовани донякъде с мраморни плочи, били покрити с красиви стенописи.

Червената църква е един от най-забележителните раннохристиянски паметници в Югоизточна Европа. Уникална нейна особеност е севереният олтар. Подобно разположение е рядкост в християнската архитектура. Майсторството пък на нейните иконографи е високо оценено и дори ЮНЕСКО причислява техните фрески към образците на раннохристиянската живопис, подобно на тези от базиликата в гр. Равена (Италия), църквата „Св.Димитър” в Солун и църквата „Св.София” в Цариград.