femara without a percrip
buy fluoxetine online no prescription
brand name cialis discount online no rx
no prescription needed bactrim
hong kong online drugs
buy roaccutane
effexor xr mail order
orlistat in canada
walmart pharmacy cialis price
cheap viagra check
viagra pills
non prescription canadian viagra
order female viagra online
pharmacy no rx paypal
plendil online
yellow viagra
trazodone
metformin generic name
Начало » Градски разходки, Пътеписи

Пътепис: Денят на народните будители по брега на Дунав


Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурса за пътеписи 2010 г.

Разказва ни Антон Илиев.

Миналата година денят на народните будители се падна в неделя и ние решихме, че трябва да отбележим празника с една по-интересна неделна разходка. Маршрутът, който измислих беше едновременно не много дълъг и в същото време не много кратък, достатъчен за един ден със спокойно разглеждане на забележителности, включени в 100-те национални обекта. Програмата включваше разходка из Добруджа и Лудогорието, но пътят ни главно минаваше по брега на Дунав.
Рано сутринта на 1-ви ноември аз, още един колега и три колежки от уни тръгнахме по маршрута Варна-Добрич-Силистра- Тутракан-Русе-Разград-Варна с кола. Бяхме се снабдили с храна и напитки, отново пълен кетеринг сервиз, както всеки път.


През Добрич минахме само транзит, като някои от нас не можаха да го разгледат, а не били ходили, но нямаше време за спиране, а и на който е пропуснал предишните ни разходки из Добруджа- така му се пада :D . Някъде след Добрич се отбихме на едно място за закуска сред плодородните нивя на “Златна Добруджа”. След това поехме към Силистра. Седмица по-рано бяхме ходили до Музея на мозайките в Девня и там една от екскурзоводките се оказа от Силистра. С нея коментирахме това, че е много неправилно музеите да почиват в събота и неделя, а не примерно в понеделник или вторник, защото туристите тръгват на път именно през уикенда. Споделихме й, че искаме да посетим силистренските музеи идващата неделя, но няма как да стане. Тя се обади в Силистра и каза, че за нас ще работи етнографският музей в неделя и то на празника- стига да сме сериозни и да отидем. Така, по напътствията на служителката на девненския музей намерихме Етнографския музей в Силистра. Екскурзоводката беше изключително любезна, въпреки че отваряше за нас в почивния си ден и дори ни изнесе интересна беседа, без която просто щяхме да гледаме стари предмети, без да знаем дори много от тях за какво са служили. Накрая, дори отказа да ни вземе пари за входа, защото било празник и си личало кой се интересува от посещение на музеи и кой ходи насила или само за печати (самият музей не беше част от програмата с печати на 100-те обекта- вмъквам само, да не помислите, че обикаляме стотици километри само и само да събираме значки;) ).


Изключително благодарни на служителката в етнографския музей, потеглихме към центъра на града да разгледаме руините от средновековната крепост в Дунавската градина и мол Силистра. Градината е наистина хубава, но може да се поддържа мнлко повече, иначе там е чистичко и приятно, естествено, най-вече през лятото. Мол Силистра не може да се опише- селските магазини на 2 етажа от соца са по-големи и са били по-добре снабдени от този мъничък търговски център, наречен мол. Трябваше да посетим известната Меджиди Табия, много ни я хвалиха. Мислехме си, че е някаква полусъборена крепост-само камъни и треви, но се оказа друго…

Намерихме я- на края на града в посока Алфатар, под ТВ кулата. Тя е дадена на концесия и работи всеки ден. Чичкото ни пусна без да ни даде билети, а си прибра паричките, но какво да се прави- и той да припечели нещо ;) . Иначе през цялото време се шегуваше и ни разказа какво точно е представлявала крепостта, голяма част, от която е напълно запазена. Строена е през турско време през 19-ти век, за да пази Силистра, като градът е бил заобиколен целия, но тази част се е запазила само. Имало тунели до центъра на града. Направихме си много снимки с разни пушки и шапки не само от това време, но и от периода след 1944г. Ходихме до склада с боеприпаси (празен, разбира се) и се провирахме през един тесен тунел, който се намира между външната и вътрешната му стена. Този тунел бил за да пази погребите ( складовете с боеприпаси) от вибрациите от бомбардировки и да не гръмнат и те. Забавно беше, посмяхме се малко в тъмното и обрахме паяжините :D .


Студеничко беше и нямахме възможност за много обиколки из града,а и започна да вали дъждец. Решихме да поемем към Сребърна. Там музеят не работеше, защото в събота почивал, но ние пак да проверим ;) . След като обядвахме, продължихме към Тутракан. Градчето изглеждаше много тъжно-пусто, без жива душа по улицата по обяд. Времето беше също мрачно и това засилваше депресарския пейзаж. Музеят на Дунавския риболов и лодкарство беше естествено затворен, но решихме да посетим мемориала Военно гробище, откъдето също можеше да вземем печат.

Тук са положени костите на хиляди войници, участвали в битката за Тутракан през 1916г между България и Румъния. Нямаше обаче кой да ни разкаже нещо, имаше един дядо за охрана, който само ни удари печатчета. Гробището се намира на 7км южно от Тутракан в посока село Шуменци и по това време на годината беше пусто, а параклисът- затворен.

След като набрахме студ се качихме на топло в колата и поехме към Русе. По пътя минахме през две псевдоградчета- Сливо поле и Мартен, от които въобще не бяхме очаровани.

Русе – хубав град, никой не спори, колегите, които не бяха го посещавали признаха, че макар и в това мрачно време, са приятно изненадани и много им е харесал градът. Разходихме се по центъра, и се отправихме към Пантеона на възрожденците. По случай празника той беше отворен и безплатен, но иначе, в ден неделя не работел- отново много жалко за туристи като нас, които именно в неделя поемат нанякъде. Имаше много хора в Пантеона, но на мен не ми е интересно да ходя безцелно, без да има кой да обясни, затова си намирам информация за обектите предварително и я научавам, за да играя ролята на екскурзовод :) . Вече окончателно премръзнали и гладни, решихме да вечеряме в Разград, където знам, че има един добър италиански ресторант. Наистина, много добро е заведението, особено като за малък град като Разград, оцених го като завършил гимназия по туризъм и работил в ресторантьорството няколко години :) .

Разград не се слави като един от най-красивите градове на България, но е подреден и чист. Може би, ако беше малко по-поддържан (визирам надлеза на хотел Разград) би било добре. Жалко е, че е обезлюден и от почти 50 хиляден, какъвто е бил преди, се говори че днес е дори под 30 000 жители.

След вечерята и разходка по центъра на Разград, всички бяхме много доволни от екскурзията, която си направихме и поехме към Варна по главния път Русе-Шумен и после се качихме на магистрала Хемус. Решихме, че дължим още посещения на Българския Северозиток, и по пътя съставяхме планове за още разходки из този край на нашата страна, който се оказа много по-интересен, отколкото сме предполагали.

Дайте оценка на пътеписа

1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди (64 гласа, средно: 4,78 от 5)
Loading ... Loading ...
Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
Добави в Svejo

Коментирай чрез фейсбук:

3 Коментара »

Коментирай сега!

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за коментарите чрез RSS.

Бъдете учтиви. Не спамете, а пишете по темата. Моля използвайте кирилица.

Можете да използвате тези HTML тагове:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

За да имате и вие снимка, когато оставяте коментар, моля посетете Gravatar.com и си направете регистрация. Става бързо, лесно и е безплатно - ще важи за всички блогове. Gravatar blog.